Джоди Елън Малпас
До този мъж (24)

Двадесет и четвърта глава

Знам, че се усмихвам насън. Нямам нужда дори да отворя очи, за да се ориентирам. Хладният бриз, повяващ от отворената врата, смесицата от солен морски въздух и силното благоухание са всичко, което ми трябва, за да си спомня.

Но и двете миризми не надвиват моя най-любим аромат, който е запечатан във всяко влакно на памучните чаршафи, в които е спал. Но Джеси не е в леглото.

Отварям очи и първото, което виждам, е джинджифилова бисквита, до нея таблетките фолиева киселина и чаша с вода. Усмихвам се. Взимам хапчетата и ги изпивам, после дъвча бисквитата. Изтърколвам се до ръба на леглото и не се затормозявам с бельо или дрехи. Сами сме на пустинен плаж, а аз не съм забравила искането на Джеси да слизам за закуска точно така всяка сутрин. Сега поне мога да го направя, без да се тревожа, че Кати може да дойде. Замъквам голото си тяло в основната част на вилата, за да търся моя господар, но не го намирам. В дневната забелязвам, че муселинът на вратата, която води към верандата, пърха под ласката на лекия вятър, затова се боря с купчината движеща се материя и накрая се озовавам на дървената веранда. Поемам дълбоко свежия въздух. Идеално. Явно е рано, защото слънцето все още е ниско, но вече е горещо и бризът, който разрошва косата ми и я пръсва по цялото ми лице, носи съвсем лека прохлада. Боря се с косата си, но накрая успявам да я вържа на хлабав възел и щом зрението ми се изчиства, виждам Джеси в далечината. Той бяга. Облечен е в свободни шорти, без тениска и без маратонки. Облягам се на дървения парапет и наблюдавам щастливо как се приближава, а мускулестото му тяло проблясва на сутрешното слънце. Може да е мираж.

— Добро утро! — чуруликам, когато е на няколко метра. Поти се и всъщност е леко задъхан. Това е необичайно. Той е робот, когато бяга, и никога не показва признаци на умора или пренапрягане.

Взима кърпа, която е окачена на перилата и започва да се трие с усмивка.

— Добро утро наистина. — Очите му обхождат голотата ми, която е едва леко прикрита от стълбовете, зад които стоя. — Как се чувстваш?

Бързо премислям и правя оценка на тялото си. Стигам до заключението, че се чувствам идеално. Изобщо не ми се гади.

— Добре.

— Хубаво. — Приближава се и поглежда към мен. — Дай ми целувка!

Навеждам се и докосвам устните му. Уникалната му миризма е усилена от чистата пот, която се стича по тялото му.

— Подгизнал си.

— Това е, защото е ужасна жега. — Дръпва се. — Закуска? — Казва го като въпрос, но не възнамерява да е въпрос. Ако откажа, тогава без никакви въпроси ще ми изръмжи и вероятно ще ме завлече вътре и ще ме нахрани насила.

— Ще ти направя нещо. — Тръгвам през верандата към стаята ни.

— Къде отиваш? — подвиква след мен.

— Да облека нещо.

— Хей! — извиква и се обръщам. Лицето му е изпълнено с възмущение. — Откарай си голия задник в кухнята, жено!

— Моля? — смея се.

— Чу ме! — Гледа ме с очакване и ме предизвиква да не му се подчиня.

Поглеждам към голото си тяло и въздъхвам. Той няма да отправя такива искания, когато съм издута от бременността до пръсване. Ще го отвратя от храната. Но засега се чувствам удобно в кожата си и той явно се чувства щастлив да ме гледа, затова променям посоката и влизам във вилата през вратата на кухнята. Когато минавам покрай Джеси, получавам шляпване по дупето.

Ако нашето нормално състояние се свежда до това да приготвям закуска и да се храним и двамата голи, тогава бих казала, че ми харесва. Ако нашето нормално състояние ни отнема три часа да се приготвим, защото никой от нас не може да държи ръцете си далеч от другия, тогава наистина го обичам. Ако нашето нормално състояние е аз да обличам лятна рокля и да ме гледат така, сякаш напълно съм изгубила ума си, тогава не съм толкова запалена по него.

— Помисли пак! — Той рови из дрехите ми, ругае и се присмива на себе си, докато оценява и хвърля всяка от плажните ми рокли настрани. — Направила си го нарочно.

— Горещо е. — Смея се, застанала в центъра на стаята по дантелено бельо. Гледам как всъщност Джеси губи ума си.

— За Бога, Ава! — Вдига гащеризон без презрамки с много къси шорти.

— Ти каза, че имам страхотни крака — споря.

— Да, всичко, което имаш, е страхотно, но това не значи, че искам всички да го знаят. — Хвърля гащеризона настрана и грабва дълга, черна рокля с тънки презрамки. — То е за моите очи — заявява, — само за моите очи.

— Какво ти има, по дяволите? — Дръпвам роклята от ръцете му. — Нямаше проблем с роклята ми за приема за годишнината и с дънковите ми панталонки.

— Не е вярно. Направих изключение, но видях как те гледат мъжете.

Той занася ли ме?

— Аз виждам как те гледат жените!

— Да, а можеш ли да си представиш как биха ме гледали, ако лудувах наоколо полугол? — кимва към роклята. — Можеш да облечеш това.

— Често си без риза — посочвам. — Но аз не те повалям като ръгбист на пода, за да прикрия тялото ти. Отпусни се!

— Не! — крещи той.

Състезаваме се по мръщене, но той определено води.

— Ти си неразумен — съскам. — Ще нося каквото искам. — Хвърлям черната рокля към него и взимам тъмнорозовата си лятна рокля, влизам в нея и я дръпвам нагоре по тялото си.

Джеси ме гледа как свирепо дърпам роклята.

— Защо ми причиняваш това? — пита нетърпеливо.

— Защото е неразумно да мислиш, че можеш да диктуваш гардероба ми, ето защо. — Връзвам роклята зад врата си и я приглаждам. Не обръщам внимание на ниското ръмжене, което се носи от моя неразумен господар. Никога няма да отстъпя за тази част от нормалната ни връзка. — Не е толкова зле.

— Ти си прекалено красива — мърмори нацупено.

Усмихвам се и пъхвам крака в джапанките си.

— Но съм твоето красиво момиче, Джеси.

— Така е — отговаря тихо. — Ти си моя.

Вдишвам успокояващо и пристъпвам към него.

— Никой няма да ме вземе от теб — не знам колко пъти трябва да му го казвам.

Познавам този страх, но също така знам, че проблемът му е в армията жени, които са се перчили около него голи през по-голямата част от живота му. Той не иска мъжете да ме гледат така, както гледат тези жени, както Джеси е гледал тези жени преди мен.

— Знам — въздъхва, — но нужно ли е да избираш най-миниатюрната рокля на шибаната планета?

Целувам бузата му.

— Преувеличаваш.

— Не е така — оплаква се и притиска прясно избръснатата си буза към устните ми. — Може ли да направим компромис?

— Какъв? — питам. Кляка и вдига плетена жилетка. Започвам да клатя глава. — Няма начин, Уорд. Ще припадна от жега.

Джеси демонстрира нелепо преувеличено раздразнението си, пуска жилетката и се изправя.

— Добре, но няма да съм отговорен, ако някой тъпак те погледне особено.

Гледам го леко объркана, докато стои пред мен. Изглежда свеж и привлекателен в сърфистките си шорти и бялата тениска на Ралф Лорън с вдигната яка в стил Джеси.

— Аз трябва да се справям с особените погледи, насочени към теб ежедневно.

Ухилва се.

— Да, но и ти прегазваш всички.

Смея се и излизам от стаята.

— Моят ритуал по прегазването е малко по-нежен от твоя.

Раят става все по-хубав. Беше изкушаващо да накарам Джеси да ме държи заключена във вилата, но исках да разглеждам с него, да се разхождаме, хванати за ръце, да обядваме и да бъдем заедно по други начини. Не се е случвало често, откакто се запознахме, и въпреки че той се цупи малко, знам, че се е насладил на общуването ни днес. Ръката му около раменете ми ме държа сгушена в него, а когато се хранихме в бара на плажа, той ме накара да седна близо до него, за да поддържа контакта.

Вече е тъмно и ние подскачаме по неравния път към вилата. Познатият аромат удря носа ми, докато се плъзгаме през дървената порта и караме по павирания път под балдахина от зелено и бяло.

— Хубав ли беше денят ти? — пита Джеси, изключва двигателя и ме поглежда почти с надежда.

— Да, благодаря. А за теб?

— Това беше най-хубавият ден, бебче. Но сега аз избирам какво да правим до края на вечерта. — Разкопчава колана ми и се навежда през мен, за да отвори вратата. — Вън!

Изпълнявам нареждането му и се изстрелвам от меката кожа.

— Какво ще правим?

— Ще играем игра. — Вече е от моята страна на колата и ме гледа хитро с вдигната вежда.

— Каква игра? — Любопитна съм и е очевидно.

— Ще видиш. — Хваща ръката ми и ме повежда към вилата. — Чакай ме на килима в дневната! — нарежда. Целува озадаченото ми лице и ме оставя като непотребна вещ до вратата.

Къде отива той? Гледам намръщено как изчезва и тръгва към стаята. Нямам какво друго да правя, освен да следвам указанията му, затова пускам чантата си и тръгвам към посочения килим. Отпускам се върху дебелата мека материя. Любопитният ми ум препуска хаотично, но не задълго. Джеси се появява и разбърква тесте карти.

— Карти ли ще играем? — питам. Опитвам се да не звуча разочаровано.

— Да. — Краткият му отговор е знак, че наистина ще играем карти, независимо колко протестирам. Карти?

— Не предпочиташ ли да гуляеш с мен? — опитвам с тактиката на изкусителка, но без особена увереност. Знам кога ще спечеля, а сега случаят не такъв.

Оглежда ме предпазливо, докато се смъква на задника си и подпира гърба си на дивана. Дългите му крака са разтворени пред него.

— Ще играем покер на събличане.

Размърдвам се неловко на мястото си.

— Не знам как се играе покер. — Ще загубя, но дали това е толкова лошо? — Играта няма да е честна, ако не знам как да играя — възразявам и решавам, че ще е лошо.

Джеси се усмихва и искам да изтрия това самонадеяно изражение от лицето му.

Моята борбена страна току-що е излязла на повърхността.

— Добре — казва той бавно. Разбърква внимателно картите замислен. — Ами понтон^[1]? — Може би е зърнал обърканото ми лице, защото се усмихва леко. — Двайсет и едно? Канаста? Вист?

Поглеждам го празно.

— Не, съжалявам. Нямам представа за какво говориш. — Протягам крака и се облягам назад на ръцете си. — Макао?

Засмива се. Отмята глава назад. Обичам този смях.

— Макао ли?

— Да, много съм добра.

— Ава, да оставим макаото за времето, когато дойдат бебетата — засмива се на себе си и раздава по две карти. — Добре. Аз съм банкерът, а ти трябва да погледнеш картите си.

Свивам рамене и вдигам картите. Имам десетка и шестица.

— Добре.

— Какво имаш?

— Няма да ти кажа!

Джеси извърта очи.

— Това е пробна игра. Кажи ми какво имаш!

Държа картите до гърдите си.

— Десетка и шестица — казвам подозрително.

— Значи шестнайсет?

— Събираш ли ги?

Той ще съжалява. Може би вече съжалява.

— Да, събирам ги.

— Добре. В такъв случай имам шестнайсет — показвам му картите си.

Той кимва.

— Победител е този, който е най-близо до двайсет и едно, когато всички играчи са направили ходовете си.

— Какви ходове? — едва сдържам усмивката си, когато той отмята назад глава и гледа тавана раздразнено.

— Ходовете, които ще обясня, Ава.

— О, добре. Обяснявай!

Отпуска главата си надолу и въздиша уморено. Определено съжалява. Обзалагам се, че вече му се иска да беше избрал гуляя.

— Така. Имаш шестнайсет и трябва да стигнеш възможно най-близо до двайсет и едно, без да изгориш. Да изгориш значи да имаш повече от двайсет и едно. Ясно?

— Ясно.

— Добре. Със сбор от шестнайсет би трябвало да продължиш, което значи да ти раздам още една карта. Ясно?

— Ясно.

Избутва друга карта към мен и аз я вдигам предпазливо, сякаш той вече не знае какво държа в ръка.

— Какво получи? — пита.

— Поп! — Не ме бива, но знам, че с това горя. Хвърлям картите на пода. — Не исках да взимам.

— Не можеш да останеш на шестнайсет, Ава.

— Но поне нямаше да изгоря.

— Нямаше, но е много вероятно да бия твоите шестнайсет, така че по-добре да рискуваш — обръща картите си и разкрива вале и дама.

— Двайсет — потвърждавам бързо.

— Правилно. И ще си остана пас, така че печеля. — Събира картите и започва отново да ги разбърква. — Разбра ли?

— О, ще ти сритам задника, Уорд — потривам ръце и се настанявам удобно.

Джеси се усмихва на състезателния ми дух и вероятно мисли, че съм глупава. Все пак Джеси Уорд е невероятен във всичко.

— Трябва да поговорим за залозите, бебче.

— Не съм гладна^[2], благодаря. Накара ме да ям достатъчно днес.

Отмята глава назад и се смее наистина здраво. Опитвам се да запазя сериозно изражение, но толкова обичам, когато се смее.

— Имам предвид на какво ще играем — зелените му очи се спират на мен. — Боже, обичам те, мамка му!

— Знам. На какво ще играем? — Започвам да харесвам тази игра все повече и повече.

— Колко части облекло имаш върху себе си? — очите му пробягват по цялата дължина на тялото ми, сякаш се опитва да разбере.

Играта на карти вече не изглежда толкова зле.

— Три. Рокля, сутиен и бикини. О, и обувки, така че пет — посочвам джапанките си.

— Свали джапанките! — нарежда. — Аз имам две — подръпва тениската и шортите си.

— Ами боксерките ти?

— Те бяха препятствие — подхвърля небрежно и раздава по две карти. Много добре знам накъде отива това. Без препятствия. — Първият, който остане гол, губи — ухилва ми се, — а победителят взема властта.

Ахвам на развеселеното му изражение.

— Какво стана „с където и когато“?

— Просто съм разумен — свива рамене и кимва към картите ми. — Не си насилвай късмета! Винаги мога да оттегля предложението за потенциалната власт.

Вдигам картите си внимателно и ги държа близо до лицето си. Той е самоуверен както винаги, щом ми дава преднина с дрехите.

— Няма нищо разумно в това да се пазариш за властта в нашата връзка. — Поглеждам надолу към картите си и виждам две седмици. — Ще взема още една.

Плъзва карта към мен все така усмихнат.

— Всичко това е част от нашето нормално състояние, жено. Заповядай!

— Благодаря! — отговарям учтиво, дръпвам картата от пода и я поставям до другите.

Осмица. Драматично пухтя и ги хвърлям между нас. — Горя — оплаквам се.

Джеси се усмихва и обръща собствените си карти. Вале и девятка.

— Мисля да пропусна — размишлява. — Ти губиш. — Поклащам глава, докато гледам как оставя картите и бавно пълзи към мен. Очите му прогарят моите възхитено.

Пулсът ми се ускорява при вида на приближаващото се дебнещо тяло. Щом стига до мен, бавно вдига ръце до тила ми. — Да разкараме роклята! — прошепва и дръпва връзките, за да разхлаби възела. — Изправи се!

Принуждавам се да се изправя, когато единственото, което искам, е да се срина по гръб и да позволя на Джеси да ме обладае още сега. Може да си задържи властта.

Не я искам. Никога няма да я поискам. Гледам изпълнените му с желание очи, докато хваща ръба на роклята ми и я вдига над главата. Изправя се и я хвърля на дивана.

Навежда се над ухото ми и захапва месестата част.

— Дантела — мърмори и топлият му дъх облива кожата ми. Напрягам се въпреки усилията ми да не се поддам, той ме оставя в това състояние на копнеж, за да заеме отново позиция на задника си. — Седни!

Затварям очи и събирам разсъдъка си. Трябва да бъда силна, защото за него това е само игра. Сядам долу, облечена в дантелено бельо, и като истинска изкусителка, каквато съм, разтварям широко крака и се облягам назад на ръцете си. Ако той ще играе игрички, тогава и аз ще играя.

— Раздавай отново, господарю!

Многозначителната усмивка, изпълзяла на красивото му лице, издава мислите му.

Неговата изкусителка е оправдала репутацията си. Той раздава картите, аз поглеждам предпазливо и моментално заявявам намерението си да пропусна. Той кимва замислено и обръща картите си. Има деветка и дама.

— Пропускам — поглежда ме. Аз се ухилвам и хвърлям моите два попа наперено, после на ръце и колене се отправям към него.

Възсядам бедрата му и хващам ръба на тениската.

— Разкарай я! — прошепвам и я дръпвам нагоре. Джеси вдига ръце с готовност и аз я хвърлям зад него. Въздишам и се навеждам, за да целуна гърдите му. — Ммм, твърди са. — Извъртам се порочно в скута му, като изтръгвам остро вдишване от него, но после слизам от него и отново сядам на килима. — Раздавай!

Съвсем очевидно е, че се бори с порива да ме тръшне на пода. Познавам по дискретното наместване в зоната на слабините му и по свирепото дъвчене на устната му. Наистина се съсредоточава и това много ми харесва. А и гледката се подобрява с всяка ръка, която печеля. Само още една и той е мой — с властта и всичко останало.

Раздава отново и аз вдигам картите си. Бързо смятам сбор от четиринайсет.

— Карта, моля — махвам с ръка. Двойка. Общо шестнайсет. По дяволите, наистина не знам какво да правя сега. — Пас! Не, карта! — подава ми още една карта с усмивка. — Не! Не, ще пропусна. — Избутвам картата, а той започва да се смее.

— Нерешителна си? — пита. Изправя се, като изпъчва прекалено гърдите си.

Примигвам с любопитните си очи, решена да не губя концентрация. Няма да се оставя да бъда разсеяна, но е истински ад да устоя на порива да го погледна бързо.

Или дори да го зяпам.

— Ще пропусна — потвърждавам високомерно.

— Добре. — Той отчаяно иска да потисне усмивката си, докато обръща картите си. — Хм, шестнайсет — размишлява. — Какво да правя?

Свивам рамене.

— Ти решаваш! — Не използвам думите му от пробната игра. Умирам си да го направя, но се сдържам. Искам да видя как господин Удивителен във всичко ще изиграе тази ръка.

— Ще взема — казва и обръща една карта.

Не знам как, но успявам да запазя лицето си безизразно, когато се оказва шестица.

— Боже — прошепвам. Откъсвам очи от картите му и ги плъзвам нагоре по гърдите, по врата му и накрая по прекрасното му лице. — Ти рискува — хвърлям картите си към него. — Аз не. Разкарай шортите!

Той изучава картите ми с лека извивка на устните и поклаща глава.

— Ти ме би, бебче.

— Властта е в мен! — Започвам да пълзя към него. Не искам да се бавя, трябва да бъда властна. Това беше най-дългата игра на карти. — Как се чувстваш? — разкопчавам ципа на шортите му.

Не се опитва да ме спре. Подпира гръб на дивана и повдига задника си, за да мога да смъкна шортите надолу по бедрата му. Разкривам възбудения му член и едва се сдържам.

— Аз ще ти задам същия въпрос — мърмори ниско и гърлено, а гласът му е толкова секси.

— Чувствам се могъща. — Хвърлям шортите през главата му, взимам картите от ръката му и ги оставям грижливо на една страна.

Джеси прокарва палец по долната ми устна, устните му се разтварят и втренчено ме гледа в очите.

— Какво е планирала моята малка изкусителка?

Би трябвало да избутам ръката му, но не го правя.

— Тя ще предаде властта — прошепвам. Поставям ръце на бедрата му и се навеждам напред, докато носовете ни се допират. — Какво ще каже моят бог на това?

Усмихва се с онази божествена усмивка.

— Твоят бог казва, че неговата изкусителка е научила добре урока си. — Свива големите си ръце около китките ми и ги дръпва, така че ръцете ми се озовават на раменете му. — Твоят бог казва, че неговата изкусителка няма да съжалява, че му е предала властта. — Притиска устни към моите и езикът му минава бавно през устата ми. — Но и този бог, и неговата изкусителка знаят как действа нашата нормална връзка. — Хваща ме през дантелените ми боксерки и полага чело върху моето. — И връзката ни е просто идеална.

Вцепенявам се, но се плъзвам надолу по дланта му, за да ме погали.

— Ти си идеален. — Целувам го и автоматично вплитам пръсти в косата му. Отново я дърпам. Просто не мога да се спра.

— Знам — мърмори, докато аз го целувам настойчиво, и плъзга ръка през кръста ми върху дупето ми. — Мислех, че отстъпи властта.

Не бих могла да спра, дори животът ми да зависеше от това. Моля се наум във всичко свято той да не наложи властта си, защото съм отчаяна, копнееща и разкъсвана от желание.

— Моля те, не ме спирай! — Нямам никакъв срам и все още прокарвам език през устата му.

Той изстенва и ме придърпва към себе си, без да показва намерение да ме спре.

Ще ме остави да получа своето.

— Знаеш, че не мога да ти откажа, бебче.

— Напротив, можеш — споря, докато прониквам дълбоко с език в устата му. Глупаво е от моя страна да му го напомням точно сега. Често ми отказва, когато съм уморена или когато е решил да ме прегази.

— Не и сега. — Той се изправя, а аз съм усукана около него, но дори не разбирам, че е станал. Прекалено съм погълната от целувката. Едва когато хладният нощен въздух докосва голия ми гръб, се притискам към тялото на Джеси, притискам го по-силно и го целувам по-здраво. В ума ми няма място за въпроса къде отиваме. Не ми пука.

Звукът на вълните през нощта, които нежно галят брега, е първото нещо, което чувам. После долавям соления аромат на Средиземно море. Във въздуха има хлад, но топлината на тялото на Джеси, притиснато плътно към моето, премахва всякакво неудобство. Аз горя и не мисля, че дори Антарктика би ме охладила. Джеси слиза по дървените греди внимателно, докато ме носи надолу към морето, но не ме вкарва във водата. Коленичи и ме поставя на мекия влажен пясък, без да откъсва устни от моите нито за миг. Ръцете ми се плъзгат по цялото му мускулесто тяло, а краката ми са под него. Бързо се задъхвам. Не се чувствам по-добре дори когато една нежна вълна се разбива около изпънатото ми тяло и ме обгражда с плитка локва хладна, солена вода. Шокираният ми тих писък не може да бъде удържан, ноктите ми се забиват в бицепсите на Джеси и извивам гръб в опит да избягам от водата.

Покритите ми с дантела гърди се притискат в неговите. Набързо съм охладена.

— Шшш! — успокоява ме. — Тихо сега! — нежно изречените думи ме успокояват веднага. Не знам как или дори защо. Все още ми е студено, но той винаги успява да ме успокои. Целува врата ми, хапе и засмуква, после отново целува лицето ми. — Обичам те — прошепва. — Мамка му, обичам, обичам, обичам те.

Сърцето ми се пръсва.

— Знам. — Докосвам устните му. — Знам, че ме обичаш. Нека да се любим! — Точно от това се нуждаем сега. Не от чукане. Не грубо. Просто любов.

— Дори не планирах да правя нещо друго. — Дръпва дантелата и избутва бикините ми надолу по краката. — Ще наречем това сънлив сумрачен секс.

Плъзвам длани нагоре по ръцете му, по врата и накрая обгръщам бузите му.

Виждам лицето му съвсем ясно въпреки мрака около нас. Сънливият сумрачен секс може да стане моят нов любимец.

— Дадено — мърморя и премествам крака, за да му помогна да махне бельото ми.

Плъзга ръка под кръста ми и ме повдига леко, за да може да стигне до сутиена ми.

Маха го с една ръка, плъзва го надолу по ръцете ми и го оставя да виси на китките ми, след като отказвам да пусна лицето му. Искам да задържа устни върху неговите.

Нежните ласки на езика му върху моя ме пращат право на най-високото ниво на Седмото небе на Джеси. Зърната ми щръкват още повече и изтръпват донякъде от студа, но най-вече от желание. И тогава той се измъква от ръцете ми със стон и се отдръпва. Изучава ме няколко мига, после потъва в мен точно, напълно и съвършено.

Спира едва когато е влязъл до половина.

Лицето му е неразгадаемо, но зелените му очи са съвсем друго нещо. Те достигат до най-дълбоките кътчета на душата ми. Заливат ме с възхищение и преданост.

— До края ли? — пита толкова тихо, че почти не го чувам от лекия шум на вълните.

Кимвам и вирвам хълбоци нетърпеливо. Моята тактика успява. Джеси вдишва колебливо и бързо ме повдига, когато друга вълна изпълзява към нас. Отново извиквам, но внезапното му пълно проникване е по-вероятната причина от студа.

Джеси ме държи до себе си, а аз притискам лице към шията му, после водата се оттегля и той отново ме връща на пясъка. Обгръщам с ръце раменете му, а той се подпира отстрани на главата ми. И просто се гледаме. Това е повече от удоволствие.

Той ме изпълва изцяло и усещам как пулсира. Дори моите мускули се свиват около него, но никой от нас няма спешна нужда да ускори темпото. Хладно е, и двамата сме мокри, но сме абсолютно щастливи. Нищо около нас не съществува, точно както ни харесва.

— Искаш ли да се раздвижа? — Притиска устни към моите. — Кажи ми какво искаш, бебче!

— Само теб. Както и да го направиш.

— Аз идвам с неконтролируема любов към теб. Това достатъчно ли е?

Повече от достатъчно. Целувам го, вместо да отговоря, но той се отдръпва.

Натежалите му притворени очи търсят словесен отговор.

— Достатъчно е — съгласявам се с тиха въздишка. Струва ми се, че току-що одобрих предизвикателното му държане. Но няма проблем.

— Радвам се. — Залюлява хълбоци нагоре, което ме кара да въздъхна тихо, и мускулите му се напрягат. — Толкова е хубаво да те усещам. Не знам как съм оцелявал без теб. Аз просто съществувах, Ава. Не живеех. — Отдръпва се постепенно навън и лениво се притиска отново навътре. Долепва устни до моите, за да заглуши тихия ми вик на удоволствие, смесено с поредната порция студ, когато още една вълна ме изненадва. — Сега живея. Само за теб.

— Разбирам — казвам, защото знам, че това ще бъде следващият му въпрос. — Разбирам всичко това.

— Добре. Имам нужда да разбираш. — Вън и вътре отново. И двамата въздишаме и се напрягаме. — Обичам нашето нормално състояние.

Усмихвам се и се гърча под него при следващото потъване. Нашето нормално състояние. Аз също обичам нашето нормално състояние. То е Джеси да ме обича толкова свирепо, че да полудява. А аз да отвръщам на тази любов. И да го приемам с всичкото му предизвикателно държане. Вече съм го приела.

Вече дори не усещам студа на морските вълни, които се плискат около мен.

Желанието пълзи във вените ми и стопля кожата ми. Посрещам всяко движение на члена му с всеки мускул на тялото си. Отвръщам на страстта му с моята собствена.

Целувам го, докосвам го, дърпам косата му и стена. Той люлее хълбоците си напред и назад толкова прецизно и толкова ритмично, че всеки тласък ме приближава неотклонно към върха. Мекотата на езика му, който изследва всяка част на устата ми, и твърдото кадифе на члена му, който се плъзга навътре и навън в мен, както винаги, ми носят пълен екстаз.

Показвам недоволството си, когато Джеси прекъсва целувките ни, но той не ми обръща внимание, а се отдръпва, за да ме огледа, докато поддържа ритъма.

— Трябва да те видя — прошепва. — Трябва да видя как тези очи потъмняват, когато свършваш за мен.

— Джеси — пъшкам. Няма да чака много дълго. Всеки момент ще се взривя благодарение на моя господар и на изкусното му отношение към мен. Знам, че ще бъда наказана, ако затворя очи, затова се опитвам с всички сили да устоя на изкушението да отметна глава назад и да ги стисна. Трудно е, когато той ми причинява това.

Повдига тялото си и се подпира на юмруците си.

— Близо е — отбелязва тихо. — Овладей се, Ава! Не ме карай да спирам! — Ускорява ритъма, без да откъсва очи от моите.

— Моля те, не спирай! — С ръце стискам здраво задника му и го придърпвам към мен.

— Тогава знаеш какво да правиш. — Завърта таза си силно и дълбоко, почти нарочно прави нещата по-трудни за мен. Преглъщам вика си и събирам цялата си воля, за да забавя неизбежното, докато той бъде готов. Това изисква дълбоки, овладени вдишвания, затова преглъщам трудно и започвам поредица от упражнения за регулиране на дишането. Джеси знае, че се мъча. Знае, защото ме гледа с лека многозначителна усмивка и ударите му стават по-силни. Бицепсите му също се издуват, което показва, че премества юмруците си в пясъка, за да може да ме измъчва с изтощителното си любене. И действително успява. Става все по-лошо и по-лошо.

Лежа под него, буквално удавена от неговото внимание и захапала здраво долната си устна. Аз клокоча и умирам от желание да се освободя от напрежението. През дивата си сексуалност търся признак, че той самият е близо. Отчаяна съм, когато не откривам нищо, но тогава зелените му очи изчезват зад клепачите съвсем за кратко и хълбоците му потрепват. Той се бори. От страх, че може да забави темпото, за да се съвземе, бързо увивам крака около кръста му и използвам всеки мускул, за да го притисна по-плътно в мен. Това е неговото поражение. Той изсъсква, подскача отново и аз изкрещявам благодарно, придвижвам ръцете си до предмишниците му и стискам здраво.

— Ти, малка… МАМКА МУ! — Отмята назад глава, а плавният му ритъм преминава в твърди удари. Възползвам се, че очите му са далеч от моите, и ги притварям.

Задържам и дишането си. — Очите! — не ме оставя той. Клепачите ми отново се отварят и погледът ми се насочва към влажното и сурово лице, изпълнено с безсилие. Безсилие от това, че не може да се овладее. — По дяволите, жено! — пъшка. — Искаш ли да свършиш?

— Да!

— Знам! — Движи се яростно в мен, крещи отново и отново, и накрая излайва: — Сега! — и аз свършвам, цялото ми тяло се разтърсва, обзето от свирепи спазми и последователни изригвания, които просто продължават да идват. Разгорещена съм до краен предел. Неговата сперма бликва в мен, а движенията му утихват и той стене.

Дишането му е накъсано. Моето дишане е подложено на изпитание. Джеси все още е подпрян на ръцете си и се поти обилно, докато главата ми се мята и съм почти дезориентирана от силата на собствения си оргазъм.

— Ти ме накара да загубя контрол, Ава — пъхти над мен. — Проклятие, жено, ти ме накара да откача.

Отпускам ръце над главата ми в мокрия пясък. Забелязвам още една отиваща си вълна, но тялото ми не я е усетило. Аз изгарям отвътре.

— Няма да ги нараниш — настоявам задъхано.

Той разтърсва глава, сякаш също е объркан, после измъква члена си от мен и се отпуска на лакти, за да поеме зърното ми между устните си. Едва осъзнавам горещината на устните му.

— Това е хубаво — въздъхвам. Най-после затварям очи за неограничено време, докато той пирува с гърдите ми. — Просто продължавай да го правиш!

— Толкова си сладка — мърмори. Долепва устни до мястото, на което е неговият белег, и засмуква дълбоко.

Оставям го щастливо на заниманието му, докато се опитвам да стабилизирам дишането си и препускащото си сърце, но все още горя.

— Отнеси ме до водата! — пъшкам. — Трябва да се охладя.

Поклаща глава и освобождава гърдата ми, за да ме погледне.

— Не може! — Отново поглъща едното зърно на гърдата ми, без повече обяснения.

— Защо? — настоявам.

Целува всяко от зърната ми, преди да вдигне лице към моето. Очите му са блестящи езера от дяволитост.

— Може да простудим бебетата.

Не се смея, но се ухилвам.

— Няма.

Избутва косата от лицето ми и ръцете му пропълзяват нагоре по моите, докато пръстите ни се сплитат над главата ми.

— Откъде знаеш?

Повдигам глава само колкото да допра устни до откачения обичлив задник.

— Дори това да е вярно, а не е, точно сега температурата на тялото ми е извън всякакви графики, така че вероятно опичам бебетата ти, докато говорим.

Той ахва в драматична проява на ужас и скача, като ме издърпва на крака.

— По дяволите, жено! Трябва да те охладим. — Мята ме на рамо и шляпва задника ми.

— Ох! — смея се, доволна от неговата игривост. — Върви бавно, за да мога да свикна!

— О, не. — Нагазва навътре бързо и ме оставя да изпитам най-лошото. — Нямаме време да се занасяме. Рискуваме да имаме чифт добре опечени бебета. — Хваща хълбоците ми, което предизвиква крясъци и гърчене от моя страна, но той ме държи здраво. Вдига ме над себе си, хълбоците ми са в големите му длани, а ръцете ми са на раменете му и аз гледам надолу към едно коварно лице, което се опитва да остане сериозно. Хиля се толкова широко, че бузите ме болят. — Здравей, красиво момиче!

— Здрасти! — Стягам се. Знам какво следва или се надявам, че знам.

Джеси губи битката и ме поразява с усмивката си. Свива ръце и ме отпуска, за да ме целуне силно по устните.

— Довиждане, красиво момиче! — Мощните му ръце се изправят бързо и ме изстрелват назад във въздуха. Аз пищя и размахвам ръце и краката във всички посоки в безумна наслада. Падам във водата, все още пищяща, но устата ми бързо се пълни с вода, докато потъвам. Заглушената неистова бъркотия под водата определено не е само мое дело, затова ритам с крака бързо към повърхността.

Измъквам се с пъшкане и бързо се завъртам на триста и шестдесет градуса, за да намеря Джеси. Никъде не го виждам и освен накъсаното ми дишане цари мъртва тишина. Застивам, доколкото мога, и движа краката си съвсем леко, колкото да ме държат на повърхността. Проклятие, къде е Джеси? Тихи вълнички се отдалечават от мен и не мога да разбера дали аз причинявам движението на водата или нещо в дълбините отдолу — нещо високо, жилаво и красиво, нещо, което може да задържи дъха си адски дълго време. Не знам защо, но също задържам дъха си и тихо обмислям следващия си ход. Дали да остана неподвижна и тиха, или да се хвърля към брега?

Да се хвърля, да остана. Да се хвърля, да остана.

Изпускам складирания в дробовете ми въздух.

— Мамка му, мамка му, мамка му! — Напълно съм разкъсана. Сърцето ми препуска, докато се боря с нерешителността си, но тогава чувам плясък зад мен и без никакви указания краката ми се задвижват. Плувам, сякаш животът ми зависи от това, сякаш ме преследва акулата от „Челюсти“^[3]. И врещя като момиче. — Ох, мамка му! — изскимтявам и пронизвам нощния въздух с мръсната си уста, когато някой хваща глезена ми и ме дръпва надолу. Превръщам се в търкаляща се купчина от подивели ръце и крака, вероятно ритам и удрям Джеси, но не мога да се удържа. И така му се пада. Уплахата ми се е превърнала в гняв и вече се боря с ръцете, които ме държат.

Очите ми непрестанно се пълнят със сол всеки път, щом се опитам да ги отворя, а дробовете ми ще се пръснат. В този момент главата му се оказва между бедрата ми.

Изтласквам се на повърхността и моментално изпускам въздуха от дробовете си с гневен вик.

— Джеси! — Намирам се на раменете му и той ме изнася от морето, и с ръце притиска глезените ми към гърдите си.

— Какво има, бебче? — Дори не е задъхан.

— Ти! — Шляпвам с ръце по главата му няколко пъти, после се спускам и грабвам брадичката му, за да дръпна главата му нагоре. — Дай да те видя! — съскам агресивно.

Той се смее.

— Здравей!

— Ти си заплаха!

Изглежда, без никакво усилие открива къде да стъпи и се издига от водата като някакво неземно създание.

— Ти ме обичаш — казва ми уверено.

Навеждам се, но не мога да го достигна.

— Искам да те целуна — хленча.

— Знам, че искаш. — За една наносекунда в поредица от координирани движения той ме смъква от раменете си и ме полага в ръцете си. — И вече можеш.

Усмивката, изглежда, е постоянно закрепена за лицето ми, а блясъкът в му очите му е дълбок и не показва признаци за потъмняване. Толкова сме щастливи.

Безгрижният Джеси е в пълната си сила и ме дави в страст и пакостливост. Седмото небе на Джеси не може да стане по-хубаво.