Джеймс Дашнър
Окончателна директива (7)

5

Марк менеше темпото на бягане, ту ускоряваше, ту забавяше рязко, мяташе се наляво и надясно, докато се опитваше да стигне до Алек. Няколко стрелички се забиха около краката му, още една попадна в импровизирания щит. В същото време Алек изскочи от укритието си и се втурна право към него. Двамата едва не се сблъскаха в средата на поляната и Марк вдигна дъската, за да ги прикрие.

Очите на Алек пламтяха от възбуда и решимост. Макар с вече посивяла коса, той в момента изглеждаше с двайсет години по-млад.

— Трябва да побързаме! — извика Алек. — Преди това проклето нещо да реши да отлети! — Соплата продължаваха да изригват топлина, а стрелите да повалят хората наоколо. Писъците бяха неистови.

— Какво да направя? — попита Марк. Адреналинът изпълваше жилите му и му придаваше нови сили, докато чакаше инструкциите на своя другар.

— Прикривай ме с това.

Алек закрепи пушките под мишница и извади от задния джоб на панталона си пистолет — от тъмен метал, какъвто младежът не бе виждал досега. Нямаше време за колебание. Марк пое пистолета със свободната си ръка и прецени по тежестта му, че е зареден. Една стрела се заби в дъската, докато запъваше оръжието. После още една. Непознатите от берга бяха забелязали двамата мъже, притаени под дъската в средата на поляната. Нови стрели осеяха земята около тях като метална градушка.

— Стреляй, момче! — изръмжа Алек. — И се цели добре, защото имаш само дванайсет патрона. Не пропускай. Сега!

След последната дума той се обърна и изтича на десетина крачки. Марк насочи пистолета към хората на платформата и стреля два пъти, давайки си сметка, че трябва да им привлече вниманието, за да не забележат лишения от защита Алек. Тримата мъже със зелени скафандри се приведоха рязко, за да се прикрият зад металната платформа. Единият се обърна и закуцука към входа на кораба. Марк захвърли дъската. Сграбчи пистолета с две ръце и се опита да го задържи неподвижно. Веднага щом над ръба на платформата се подаде глава, той натисна отново спусъка. Ръцете му подскочиха от отката, но успя да забележи червеникавата мъгла, бликналата във въздуха кръв и после тялото, което се претърколи и падна долу. Нова вълна от писъци и викове изригна от всички посоки, когато хората видяха какво е станало.

Над платформата се показа ръка, стиснала издължената цев, и започна да стреля слепешката. Марк също стреля, чу метален звън и видя как оръжието пада долу. Някаква жена го взе и започна да го оглежда, явно се чудеше как да го използва, за да отвърне на нападателите. Още един стрелец можеше само да им е от полза.

Марк погледна през рамо към Алек. Беше стиснал затъкнатата с кука пушка като моряк, готвещ се да стреля с харпуна си по кит. Чу се приглушен пукот и куката полетя право към берга, а въжето се размота зад нея като разпъваща се димна следа. Куката се удари със звънтене в една от металните подпори на хидравличната платформа и се завъртя около нея, захващайки се с остриетата. Алек дръпна въжето да провери дали е здраво окачено.

— Хвърли ми пистолета! — извика войникът.

Марк погледна нагоре, за да се увери, че никой не надзърта над платформата, изтича при Алек и му подаде пистолета.

Едва мъжът го пое, когато се чу щракване и Алек се изстреля нагоре, теглен по въжето от странното устройство. Държеше пушката с една ръка, а с другата се прицелваше с пистолета. Веднага щом се издигна над ръба на платформата, отекнаха три бързи изстрела. Един от нападателите се претърколи и полетя надолу. Няколко секунди по-късно второ облечено в зелен костюм тяло изхвърча през ръба и се заби в земята.

— Другата кука! — извика отгоре Алек. — Побързай, преди да пратят отвътре подкрепление или да излетят!

Без да чака отговор, той се обърна към тъмнеещия вход на берга.

Сърцето на Марк блъскаше толкова силно, че сякаш щеше да изскочи през гърдите му. Огледа се и зърна втората пушка на земята, където Алек я бе оставил. Вдигна я и я огледа с нарастваща паника, не знаеше как се борави с нея.

— Просто се прицели нагоре! — извика му Алек. — Ако не се закачи, аз ще я завържа. Побързай!

Марк вдигна пушката и се прицели право в средата на тъмния отвор. После натисна спусъка. Откатът бе силен, но той бе подготвен за него и за болезнения удар в рамото. Куката литна към небето, следвана от размотаващото се въже, удари се в стената на зейналия отвор и полетя обратно, но Алек успя да я сграбчи. Той изтича при хидравличната подпора и преметна куката около нея.

— Готово! — извика. — Сега натисни зеленото копче…

Гласът му бе прекъснат от неистовия вой на двигателите и летящата машина се заиздига в небето. Марк успя да улови пушката тъкмо навреме, за да последва берга, полюшвайки се на въжето. Чу Трина да го вика отдолу, но земята се отдалечаваше бързо и с всяка изминала секунда хората ставаха все по-малки. Страхът изпълваше цялото му същество и го караше да се вкопчва с такава сила, че пръстите му побеляха. Погледна надолу, но му се зави свят и побърза да вдигне глава. Алек се мъчеше да се изкатери през ръба на платформата — рязкото потегляне нагоре едва не бе го изхвърлило зад борда. Той изрита с крака и се изтегли на рампата с помощта на същото въже, на което бе увиснал Марк. След това се излегна по корем и се облещи в него.

— Момче, намери зеленото копче! — извика той. — Натисни го!

Въздухът около Марк свистеше оглушително от нарастващата скорост. Бергът се издигаше и вече бе на двеста стъпки над земята, движеше се в посока към дърветата. След секунди Марк щеше да се удари в клоните им и да изпусне въжето. Той заоглежда трескаво пушката, търсеше копчето. Ето го, на няколко сантиметра под спусъка, с който бе изстрелял куката и въжето. Не му се щеше да изпуска оръжието, затова съсредоточи цялата си сила в дясната ръка, стисна пръсти още по-здраво и протегна лявата. Тялото му се поклащаше на въжето, люшкано от вятъра. Върховете на дърветата се носеха към него. А той все не успяваше натисне копчето.

Изведнъж над него се чу тропот и стържене на метал. Марк вдигна глава.

Платформата бавно се прибираше.