Джеймс Дашнър
Окончателна директива (54)

52

Жената протягаше ръце към очите му, сякаш изобщо не беше пострадала от падането. От устата й се изтръгваха вопли, като да бе подложена на нечовешки терзания. Марк не можеше да си поеме въздух, болеше го коляното от сблъсъка с бетонната настилка. Той изпъшка, хвана ръцете й и се опита да я избута настрани. Тя обаче отново посегна към очите му, драскаше и нанасяше кратки удари.

— Помощ! — извика той.

— Блъсни я встрани, за да мога да я взема на мушка! — нареди му старият воин.

Марк се изви на една страна. Алек стоеше на няколко крачки от тях, насочил оръжие.

— Само ела и я… — извика младежът, но жената мушна пръсти в устата му и ги напъха навътре. Завъртя един пръст като кука и дръпна силно бузата му. Замахна с другата ръка и стовари юмрук в лицето му. Болката и гневът избухнаха като подпалена редица от фойерверки.

Марк най-сетне успя да си поеме дъх, мушна ръце под нея, изпъна лакти и я блъсна. Тя отхвърча, тупна по гръб и за миг престана да крещи. После се превъртя и запълзя на ръце и крака. Но Марк вече се бе изправил и стовари силен ритник в лицето й. Жената изкрещя отново, преметна се и се сви на топка. После започна да се клатушка напред-назад и да скимти. Марк побърза да се дръпне от нея.

— Хайде, направи го!

Но Алек не стреля.

— Няма смисъл. Да спасим малко заряд за голямата игра.

— Ами ако ни последва? Ако повика приятелите си? Ако ни попречи да ги изненадаме?

Алек не сваляше очи от жената.

— Направи го ти, ако ще се почувстваш по-добре. — Той се обърна и закрачи към къщата, като се оглеждаше.

Марк вдигна трансвиктора от мястото, където го бе изпуснал при нападението на жената. Без да сваля очи от нея, метна раницата на рамо и отстъпи бавно назад. Тя продължаваше да лежи, свита на кълбо, да се поклаща и да стене. Бе човешко същество, но отдавна изгубило разсъдък. Почти сигурно бе, че приятелите й са някъде наблизо, а може би само се преструваше на слаба и изплашена, за да я остави.

Не. Сега не беше време да проявява милосърдие. Той опря приклада на рамо, прицели се и натисна спусъка. Остро бръмчене изпълни въздуха, после трансвикторът отскочи и изпусна лъч бяла светлина, която преряза тялото на жената. Тя така и не успя да извика, преди да я залее познатата сивкава вълна и да избухне в ситна мъгла, която след миг изчезна.

Марк се олюля, но успя да запази равновесие. Погледна към мястото, заемано допреди миг от жената, извърна глава и видя, че Алек го гледа със странно изражение. Беше смесица от изненада и гордост.

— Нашите приятели — произнесе тихо Марк. — Само за тях трябва да мислим сега.

Вдигна оръжието, намести го в извивката на рамото и закрачи.

Старият воин го изчака, без да продума. Сетне двамата се отправиха към следващата къща.