Джеймс Дашнър
Окончателна директива (61)

59

Марк се хвърли след нея, но се спъна и падна. За миг върху него се скупчиха още тела, дърпаха и късаха дрехите му. Той се извъртя, заудря с лакти слепешката и чу болезнени викове. Няколко ръце дръпнаха оръжието му, твърде силни, за да им се противопостави. Зарита с крака, успя да се обърне по корем и напрегна мишци да се изправи. Нещо тежко го халоса в тила и той рухна по лице върху твърдия под. После усети придърпване и осъзна с ужас, че изхлузват ремъка на пушката. Опита се да я сграбчи, когато ремъкът се изнизваше през главата му. Чуваха се оглушителни викове, писъци и рев. Трансвикторът изчезна в тълпата.

Сега вниманието на всички бе съсредоточено върху откраднатото оръжие и Марк успя да спечели няколко секунди, за да се претърколи встрани и да се изправи. Мъжът, който бе измъкнал пушката, я държеше високо във въздуха и танцуваше бавно в кръг. Хората около него подскачаха с разперени към тавана ръце опитваха да докоснат металната повърхност. Отдалечаваха се бавно от Марк, отнасяйки своята скъпоценна придобивка.

Марк бе наясно, че никога няма да си върне трансвиктора. Той се огледа трескаво за своите приятели. Трима или четирима души държаха Диди. Тя риташе и пищеше. Трина тичаше с протегнати към момичето ръце. Алек се бореше с поне шестима нападатели, явно твърдо решени да се сдобият и с втори лъщящ трофей. Алек замахна с приклада и го стовари върху лицето на един от тях, сетне простреля втори с ослепително бял сноп. Но останалите се нахвърлиха, събориха го и взеха да скачат отгоре му.

Марк нямаше друг избор, освен да се втурне след Трина и Диди.

Той разблъска хората и скочи на първото стъпало на водещата нагоре стълба. Знаеше, че единственият му шанс е да се покатери от външната страна на парапета. Улови се за него и се притегли нагоре.

Един мъж замахна с юмрук към него. Жена го блъсна с тяло. Марк успя да се дръпне встрани, тя се преметна през перилата и тупна с трясък долу. Други се опитваха да го избутат, улавяха го за краката и го дърпаха в разни посоки. Той отбиваше атаките и се стараеше винаги да се държи за перилата поне с една ръка.

Най-сетне успя да подмине основната група и застигна мъжа и жената, които държаха Диди. Сграбчи перилата с две ръце, прехвърли се през тях и се приземи върху най-горната стълба. Тълпата долу не се усмиряваше и продължаваше да напира. Марк се хвърли напред, прегърна Диди и я стисна здраво, като остави инерцията на тялото му да я изтръгне от хватката на похитителите.

Двамата се изтърколиха надолу по стълбите, разблъсквайки хора наляво и надясно, и се спряха на площадката на втория етаж. Марк стискаше Диди в прегръдката си. Озърна се и видя, че Трина си проправя път към тях, втренчила поглед в момичето.

Тя дръпна Диди от ръцете му и я прегърна. Малкото момиче не спираше да плаче. Противникът обаче се бе окопитил и ги приближаваше от всички посоки.

Марк се огледа и си даде сметка, че перспективите им са мрачни. В къщата цареше хаос.

Алек беше в дневната, отблъскваше с приклад най-близките си противници и от време на време успяваше да простреля някого от тях. Откъм коридора и кухнята се появи нова тълпа, която тичаше презглава, сякаш бягаше от нещо. Други заразени лунатици стояха между Марк и вратата и запречваха пътя за бягство. Всеки от тях бе готов да убива.

Марк вдигна ръце да прикрие Трина и Диди и отстъпи, притискайки ги към стената. Първият, който го доближи, бе старец с обезобразено лице, цялото обсипано с рани и следи от удари. Той скочи право върху Марк. Откъм кухнята се разнесе силно бръмчене. Тялото на стареца се превърна в сивкава мъгла. Звукът не идваше откъм Алек — някой друг се бе досетил как да използва трансвиктора. Тази мисъл едва се бе оформила в главата му, когато нов ярък лъч се заби в една жена, стояща до вратата.

— Алек! — извика Марк. — Някой стреля с другия трансвиктор!

Страхът, който караше кожата му да настръхва, не можеше да се сравни с нищо преживяно през ужасните дни в сумрачните тунели на субтранса. Някакъв побъркан тип тича наоколо, въоръжен с оръжие, което може да те изпари в миг. Животът му щеше да свърши още преди да е осъзнал какво става. Трябваше час по-скоро да се махнат оттук.

Дори с болните си мозъци нашествениците в къщата осъзнаха, че се е случило нещо необичайно. Тълпата бе завладяна от паника и всички се втурнаха едновременно към вратата. Отекнаха писъци и изплашени викове. Коридорът се изпълни с плътна маса от тела, опитващи се да напуснат сградата. Нови изстрели проехтяха от похитения трансвиктор и неколцина изчезнаха.

Марк си даваше сметка, че развръзката ще настъпи скоро. Той вдигна Диди на ръце, сграбчи Трина за рамото и я блъсна към дневната, където Алек продължаваше да се бие.

Марк бутна отново Трина — този път към големия панорамен прозорец, един от малкото запазени в къщата. Вдигна една лампа и я запокити в стъклото, което се пръсна на безброй парчета. Притегли Диди с дясната си ръка, пресегна се към Трина и я хвана за лакътя. Сетне се втурна право в образувалия се отвор, пусна Трина и полетя, като се завъртя в последния момент, така че да се носи с гърба напред. Притисна момичето към себе си в опит да я запази, и се блъсна с тъп звук в изпотъпканата пръст, която някога е била цветна леха. От удара гърдите му се свиха. Докато си поемаше мъчително въздух, той погледна нагоре към яркото небе и видя главата на Алек да щръква от прозореца.

— Ти наистина си си изгубил ума — произнесе старият воин, докато помагаше на Трина да се прехвърли през рамката.

Двамата скочиха едновременно и се приземиха до Марк. След това Трина отново взе Диди в обятията си. Някои от маниаците бяха забелязали бягството им и ги последваха, други продължаваха да се блъскат при вратата. Викове и крясъци огласяха околностите. Част от лудите вече се биеха отвън.

— Този купон взе да ми омръзва — изръмжа Алек.

Четиримата се затичаха през прашния двор към улицата, която би трябвало да ги отведе обратно при берга. Алек се опита да вземе Диди от Трина, но девойката не му позволи и продължи да бяга, макар лицето й да бе изкривено от усилието. Момиченцето бе престанало да плаче и се бе умълчало.

Марк се огледа назад. Един мъж бе застанал на прага и стреляше напосоки с трансвиктора, пращайки жертвите си в димящото небитие. Той забеляза тичащата по улица групичка и прати няколко изстрела подире им. Белите лъчи се забиха в паважа и вдигнаха малки облачета прах. Мъжът се отказа и се върна към изтребването на по-лесната плячка.

Марк и приятелите му продължиха да бягат. Когато подминаха къщата с малките деца, Марк си помисли за Трина, Диди и тяхното бъдеще. И не спря.