Джеймс Дашнър
Окончателна директива (42)

40

Оглушителната тишина, в която се озоваха, бе нарушена единствено от поскърцването на дръжката, докато Алек я въртеше. Марк се притече на помощ, тъй като хората от другата страна се мъчеха да я развият. Колкото повече я затягаха, толкова по-трудно бе за хората оттатък да вършат обратното.

— Подръж тук — рече му Алек накрая. Той отстъпи назад, а Марк се вкопчи в дръжката с две ръце. Залата пред тях, където се завърташе площадката за кацане, преди да се снижи в шахтата, сега бе празна. Марк едва сега усети, че главата го боли след главоломното преследване из тунелите.

Алек се наведе и вдигна прожектора. Завъртя снопа светлина надясно и озари масивното тяло на приземения там берг. Множество прашинки танцуваха в осветената част, отзад се виждаха ръждясали конструкции и болтове. В относителната тъмнина бергът изглеждаше като огромен чуждоземен кораб, издигнал се от океанските бездни.

— Отвътре ти се струва доста по-голям — отбеляза Марк. Ръцете му бяха започнали да се уморяват, но усети, че и от другата страна опитите вече не са така енергични. — Някакъв шанс да се измъкнем оттук с това нещо?

Алек заобиколи бавно кораба, търсейки нещо, вероятно врата.

— Най-добрата ти идея за днес.

— Хубаво е, че си имаме пилот — отбеляза Марк. Някой затропа по вратата.

— Аха… — Скоро гласът на Алек долетя приглушено от другата страна на берга. — Ей, насам. Люкът е отворен!

Преследвачите им прекратиха усилията и се възцари тишина.

— Отказаха се! — извика Марк и в гласа му се долови детински възторг.

— Което означава, че са намислили нещо — попари радостта му Алек. — Трябва да влезем в това метално чудовище и да го подготвим за полет. И да вдигнем товарната платформа.

Марк погледна валчестата дръжка и бавно отдели ръце от нея. Дръпна се рязко, хукна към берга и в този момент чу метално стържене. Огледа се, но корпусът на кораба му пречеше да види какво става. По някакъв начин Алек бе задействал спускането на платформата. Марк хвърли последен поглед на валчестата дръжка, остана доволен, че засега не помръдва, след това заобиколи докрай берга, за да се присъедини към приятеля си. Завари го изправен на платформата и опрял доволно ръце на кръста като горд монтьор, открил проблема. Масивната рампа бавно се спускаше към пода.

— Ще се качваме ли, втори пилот? — попита Алек с широка усмивка. — Сигурен съм, че можем да управляваме рампата и отвътре.

Старият войник нямаше търпение да сложи ръце върху пулта за управление и да излети в небето с огромната машина.

— Стига под втори пилот да разбираш човек, който седи до теб и гледа как правиш всичко.

Алек избухна в смях, сякаш забравил за събитията от последните часове. Марк го погледна изненадано. Тъкмо се готвеше да се присъедини към него, когато си спомни за Трина и сърцето му отново се сви.

Алек скочи на рампата малко преди да опре в земята и изчезна в тъмната вътрешност на кораба. Марк се върна тичешком при вратата да провери отново дръжката. Веднага щом се убеди, че всичко е наред, той последва приятеля си в кораба.

Спря малко след входа и озари пространството пред себе си с прожектора. Вътре в берга бе тъмно, тихо и влажно. Изглеждаше съвсем същия като онзи, на който се бяха покатерили след атаката на тяхното село. Алек сновеше из вътрешността и разучаваше.

Марк пристъпи вътре и обувките му изтрополяха по металния под. Звукът отекна в помещението и му напомни един стар филм — за астронавти, влизащи в изоставен чуждоземен кораб. Разбира се, там имаше чудовища, тръпнещи от желание да ядат хора.

— Не виждам от онези кутии със стрелички — извика Алек, който бе влязъл в товарния отсек. Марк забеляза нещо да стърчи от последната лавица.

— Ей, какво е това? — възкликна. Приближи се и насочи светлината към рафта, на който имаше три таблета, прибрани в прозрачни калъфи. — Погледни! — извика той на Алек. — Таблети!

— Само че дали работят? — усъмни се Алек, не изглеждаше особено впечатлен.

Марк нагласи прожектора в сгъвката на ръката си и изпробва първия. Екранчето му блесна и на него се появи познатото лого с подкана да се въведе парола.

— Да, работят — потвърди. — Но ще ни трябва твоят свръхчовешки мозък, за да проникнем в тях.

— Значи пак… — поде Алек, но млъкна, когато корабът внезапно се разтресе. Прожекторът се изтърколи от ръката на Марк и тупна на пода, където угасна.

— Какво беше това? — попита младежът, макар че вече се досещаше. Думите едва бяха изречени, когато откъм вратата на хангара долетя силно метално стържене и потракване. Някой от хората на Брус бе натиснал вярното копче. Площадката за кацане в централната шахта бавно се отваряше.