Джеймс Дашнър
Окончателна директива (43)

41

— Марк, бързо! Трябва да затвориш люка! — извика Алек. — Пултът е непосредствено до входа. Аз ще пробудя това бебче. Ако трябва, ще пробием капака над нас!

Той се затича, без да чака отговор, и потъна във вътрешността на кораба. За съжаление светлината изчезна с него и Марк се озова в зловеща тъмнина. Но малко след това откъм въртящата се платформа проникна лъч и младежът видя къде е паднал прожекторът. Вдигна го, върна се при таблетите и ги напъха в джоба си, надяваше се, че по-късно ще има достатъчно време да провери какво се съдържа в тях. Включи прожектора и плъзна яркия лъч по стените. Отвън долитаха силни гласове, стърженето се усилваше. Всичко това го подтикнала действа бързо.

Вероятно противникът бе сменил тактиката и се готвеше да проникне в шахтата отгоре, както бяха постъпили двамата с Алек. Трябваше да затвори люка, преди тези побъркани типове да се озоват на борда.

Той изтича при отвора и се огледа. Вратата бе заобиколена от кабели, куки и хидравлични части. Откри пулта от лявата страна, избра подходящото копче и го натисна. Моторът се включи и рампата започна да се повдига, скрибуцайки и завъртайки се навътре.

Гласовете отвън се приближаваха. Може би щеше да се наложи да спре със сила нападателите, докато вратата се затвори напълно. Той се отдръпна встрани, облегна се на стената и се озърна за някое вълшебно оръжие, което би му помогнало в този момент. Но трябваше да приеме реалността такава, каквато е — разполагаше единствено с прожектора в ръката си.

Товарната платформа сякаш щеше да се затваря цяла вечност — беше изминала едва половината от пътя. Пантите й скърцаха оглушително, докато рампата се изправяше като на забавен кадър от стар филм. Марк се приготви, уверен, че противникът ще нахлуе вътре преди люкът да се затвори. Сграбчи прожектора като къс меч и се приготви да се бие. Помещението отвън бе далеч по-светло, отколкото преди, а това означаваше, че площадката за кацане вече е заела вертикално положение. Двама души скочиха на вдигащата се рампа и запълзяха навътре. Мъж и жена. Марк напрегна мишци и замахна, прицелвайки се в мъжа, но не улучи и нападателят го сграбчи за ризата, сетне се издърпа навътре. Марк изпусна прожектора, който изтрополи и угасна със звук на счупено стъкло. Той тупна по гръб на пода и над него се появи лицето на мъжа — беше напълно безизразно, нямаше дори намек за напрежение или умора.

— Ти си един мръсен шпионин — каза той със спокоен глас, сякаш му предлагаше чаша кафе. — И което е още по-лошо, искаш да откраднеш берга. На всичко отгоре си и грозен, а?

— Тъкмо щях да кажа същото за теб — не му остана длъжен Марк. Всичко това му се струваше нереално. Мъжът сякаш не го чу.

— Спипах го — извика той на жената. — Влез вътре и спри повдигането на рампата.

Едва сега Марк осъзна кои са тези хора. Пилотите.

— Съжалявам, човече — заяви той, усетил внезапно прилив на сили. — Не мога да ви позволя да го направите, преди да сте се идентифицирали.

Мъжът го погледна с лека почуда. Партньорът му още се промушваше през отвора. Нещо се бе случило с Марк. Не знаеше какво, но бе сигурен в едно — че няма да допусне тези двамата на борда на берга.

Той сграбчи мъжа за дрехата и изрита пълзящата навътре жена. Успя да я уцели в гърдите, тя изпъшка, протегна ръка към своя партньор, не успя да го хване и се плъзна надолу. Марк чу тялото й да тупва на пода на шахтата. Рампата почти се бе затворила, във всеки случай оставаше по-малко от метър, но и сега цепнатината се стесняваше мъчително бавно. Мъжът се бе навел през отвора, за да види какво е станало с колегата му, но след миг отново се извърна към Марк. Сега лицето му бе изкривено от гняв. Марк също кипеше, както никога досега. Сякаш вътре в него клокочеше буря.

Той се пресегна, сграбчи мъжа за ризата, стисна юмрук и произнесе бавно три думи, които по някакъв начин поуспокоиха бурята в душата му:

— Твой ред е.