Теодор Драйзер
Американска трагедия (15)

XV

Както Хортензия много добре знаеше, Клайд все по-жадно и по-жадно се стремеше да получи последното решаващо благоволение от нейна страна, на което, макар че никога не би го признала пред него, се радваха двама други. Не се случваше вече да се срещнат, без Клайд да настои да узнае истинската дълбочина на чувствата й към него. Ако го обича поне мъничко, защо му отказва да направи това или онова: не му позволява да я целува, колкото му се иска, не го оставя да я държи в прегръдките си, колкото му се ще. Винаги устоява на срещите си с другите младежи, а не идва на уречените или отказва да му даде среща на него. Какви са в действителност отношенията й с тези други. Дали те са й наистина по-приятни, отколкото той? Всъщност не се случваше да бъдат някъде заедно, без този въпрос за близостта им да излезе на преден план, и то много прозрачно забулен.

И на нея й се харесваше да мисли, че Клайд страда от сдържано желание през цялото време, докато тя го измъчва, и че да уталожи страданието му, е напълно в нейната власт — една садистична черта, породена от мазохистичния копнеж на Клайд по нея.

Обаче с оглед на желанието й да притежава палтото той започна да расте и да става по-интересен за нея. Въпреки че едва предишната сутрин беше доста тържествено съобщила на Клайд, че надали ще може да се види с него преди следващия понеделник, че всичките й вечери дотогава били заети, след като пред нея възникна проблемът за палтото, тя се залови припряно да крои как да уреди час по-скоро среща с Клайд, без да се покаже твърде нетърпелива. Защото вече беше окончателно решила да се помъчи да го убеди да й купи палтото. Само че, разбира се, сега ще трябва коренно да промени държанието си. Ще трябва да бъде много по-мила — по-съблазнителна. Макар да не го признаваше направо сама на себе си, че може дори да се съгласи да му се отдаде, все пак в основата си точно това й се въртеше в главата.

Доста дълго не можа да намисли как да постъпи. Как да се види с него още същия ден или най-късно на другия? По какъв начин да му изложи нуждата от този подарък… или заем, както най-после го формулира за себе си? Би могла да му намекне да й даде назаем колкото й трябват за палтото и че тя после ще му ги върне малко по малко (но станеше ли веднъж палтото нейно, прекрасно знаеше, че никога няма да се изправи пред необходимостта да го направи). Или, ако той няма толкова много пари накуп, би могла да подхвърли, че има възможност да уреди с господин Рубенстайн да го вземе на изплащане, с което да улесни Клайд. Във връзка с това мислите й взеха нова насока и тя започна да преценява с какви ласкателства би могла да предума господин Рубенстайн да й даде палтото при по-изгодни условия. Спомни си думите му, че с радост би й купил палтото сам той, ако е убеден, че ще бъде мила с него.

Първият й план във връзка с всичко това бе да предложи на Луиза Ратърър да покани брат си, Клайд и още един младеж на име Скъл, който се увърташе около Луиза, да дойдат още същата вечер в един дансинг, където вече бе имала намерение да отиде с по-предпочитания продавач на пури. Само че сега смяташе да развали тази среща, да се появи сама с Луиза и Грета и да заяви, че партньорът й се разболял. Това би й дало възможност да си тръгне по-рано с Клайд и да мине с него край магазина на Рубенстайн.

Но понеже имаше нрав на паяк, който опъва паяжина за мухи, тя предвиди възможността да се създаде положение, при което Луиза да обясни на Клайд или на Ратърър, че идеята за това събиране е била нейна. Това би могло да доведе дори до някое случайно споменаване на палтото от страна на Клайд по-нататък, което, както смяташе, би било съвсем нежелателно. Никак не й се искаше приятелите й да знаят как си урежда частните работи. Поради това реши, че не е удобно да се обърне с такава молба към Луиза или Грета.

И вече започваше наистина да се чуди как да нареди тази среща, когато Клайд, който случайно минаваше наблизо на връщане от работа към дома, влезе в магазина, където тя работеше. Беше дошъл да й се моли за среща идущата неделя. За негова безкрайна радост Хортензия го посрещна най-сърдечно, с най-пленителна усмивка и му махна с ръка. В момента беше заета с една клиентка. Обаче скоро свърши, доближи се и като наблюдаваше под око началника на отдела, който не обичаше посетители, възкликна:

— Тъкмо си мислех за теб! Да не си мислил и ти за мен, а? Какво съвпадение! — След това добави полугласно: — Дръж се така, сякаш не ми говориш. Виждам началника ей там.

Смаян от необикновено нежния й тон, да не споменаваме топлата усмивка, с която го поздрави, Клайд веднага се съживи и окуражи.

— Дали съм мислил за теб? — отвърна той весело. — Нима мисля някога за някой друг? Слушай! Ратърър казва, че съм се побъркал с теб.

— Тоя ли — проточи Хортензия и се нацупи с яд и пренебрежение, понеже, колкото и да беше странно, Ратърър беше младеж, който не се интересуваше много от нея и тя го знаеше. — Мисли се, че е много умен — додаде тя. — Познавам сума момичета, които не го обичат.

— О, Том е добро момче — защити го като верен приятел Клайд. — Само така си приказва. Той те харесва.

— О, не, съвсем не — отвърна Хортензия. — Но аз не искам да говоря за него. Какво ще правиш към шест часа довечера?

— И таз хубава! — възкликна Клайд с огорчение. — Да не искаш да кажеш, че си свободна тая вечер, а? Колко жалко! Знаех, че имаш по нещо за всяка вечер. Аз съм на работа! — Той открито въздъхна, толкова го покруси мисълта, че е била готова да прекара вечерта с него, а той не може да се възползва от този случай и Хортензия беше много доволна, като забеляза дълбокото му разочарование.

— Не, аз имам среща, но ми се иска да не отида — продължи тя и презрително присви устни. — Сега ще отида. Но щях да се откажа, ако ти беше свободен.

Сърцето на Клайд се разтуптя от възторг.

— Божичко, колко жалко, че трябва да отида на работа! — каза той, без да сваля очи от нея. — Сигурна ли си, че не би могла да се освободиш утре вечер? Аз ще съм свободен. А пък сега тъкмо дойдох тук да те попитам дали не искаш да дойдеш на разходка с автомобил в неделя следобед. Един приятел на Хеглънд има кола… пакард… и в неделя всички сме свободни. Той ме помоли да събера компания да отидем до Екселсиор Спрингз. Той е добро момче. — Клайд го каза, понеже Хортензия си даде вид, че това не я интересува много. — Ти не го познаваш много добре, но не е лош. Но знаеш, аз мога да ти разправя това после. Какво ще кажеш за утре вечер? Утре не съм на работа.

Хортензия, която поради обикалящия наоколо началник се преструваше, че показва на Клайд носни кърпи, сега си мислеше колко е неприятно, че трябва да чака цели двадесет и четири часа, преди да може да го заведе да види палтото, и това да й даде повод да започне машинациите си. Същевременно се преструваше, че е много трудно да нареди предлаганата й среща за другата вечер — по-трудно, отколкото той би могъл да си представи. Мъчеше се дори да му покаже, че не е съвсем сигурна дали й се иска.

— Прави се, че разглеждаш тия кърпички — каза тя, защото я беше страх началникът да не ги прекъсне, и продължи замислено: — Имам друга среща утре, не знам дали мога да я откажа, или не. Чакай да видя. — Тя престорено се задълбочи в размисъл и най-после каза: — Е, мисля, че ще мога. Поне ще се опитам. Да не ти отказвам тоя път. Бъди тук на Петнайсета и Главна улица в шест и четвърт… не, преди шест и половина надали ще успееш, нали?… И аз ще се помъча да дойда. Няма да обещавам, но ще се опитам и мисля, че ще го наредя. Съгласен ли си? — Тя му подари една от най-омайните си усмивки и Клайд съвсем загуби ума и дума от радост. Като си помислеше, че най-после тя ще откаже среща на друг заради него! В очите й светеше благосклонност, устните й бяха извити в усмивка.

— То се знае, дума да няма! — употреби той изразите на хотелските момчета. — Там ще съм, като нищо! Ще ми доставиш ли едно удоволствие?

— Какво е то? — предпазливо попита Хортензия.

— Да си сложиш тая черна шапчица с червена панделка под брадичката, ще я сложиш ли? Толкова си сладка с нея!

— Гледай го ти него! — изсмя се тя (да се баламосва Клайд, бе толкова лесно). — Ще си я сложа. Но сега трябва да си вървиш. Ей го тоя дъртак идва. Тогава в шест и половина, а? Довиждане.

Тя се обърна да услужи на нова клиентка, една стара дама, която търпеливо чакаше да я попита, ако може да й каже, къде продават муселин. А Клайд, пламнал от радост пред подареното му неочаквано щастие, се запъти, ликувайки, към най-близкия изход.

Тази внезапна благосклонност не събуди у него излишно любопитство и на другата вечер точно в шест и половина Хортензия се появи в блясъка на дъговите лампи, които лееха като дъжд искрящото си сияние отгоре. Той веднага забеляза, че си е сложила шапката, която му харесваше. И беше изкусително несдържана и разположена, повече от всеки друг път, откакто я познаваше. Преди да има време да й каже колко хубава изглежда и колко се радва, че си е сложила тази шапка, Хортензия подхвана:

— Ти нещо започваш да печелиш моето благоволение, да ти кажа, щом отказвам друга среща и освен това си слагам стара шапка, която не ми харесва, само за да доставя удоволствие на теб. Какво ме кара да го правя, това бих искала да зная!

Клайд светна, сякаш беше спечелил голяма победа. Нима беше възможно най-после тя да спре избора си на него?

— Само да знаеш колко сладка изглеждаш с тая шапка, Хортензия, нямаше да говориш за нея така — настоя той с възторг. — Ти не знаеш колко хубава изглеждаш.

— О-хо! С тая вехтория? — подигра се тя. — И тебе ако не е лесно да те задоволи човек!

— А очите ти са също като меко черно кадифе — продължи Клайд разгорещено. — Чудни са! — Мислеше си за една ниша в „Грийн Дейвидсън“ със завеса от черно кадифе.

— Божичко, тая вечер наистина те бива! — изсмя се закачливо Хортензия. — Ще трябва да си помисля какво да те правя.

Сетне, преди да може да й отговори нещо, тя заразправя съвсем фантастична история как след като преди това имала уречена среща с някакъв младеж уж от обществото, на име Том Киъри, който ходел по петите й тия дни и я придумвал да отиде с него на вечеря и на танци, едва тая вечер решила „да му даде ритник“ и да предпочете Клайд — разбира се, поне за този случай. И се обадила на Киъри и му казала, че не може да се види с него тая вечер, отрязала го, тъй да се каже. Но въпреки това на излизане от служебния вход, кого да види да я причаква там, ако не същия тоя Том Киъри, великолепно издокаран със светлосив реглан и гети и с лимузината си. И стига да била поискала, щял да я заведе в „Грийн Дейвидсън“. Той бил човек с широка ръка. Но тя не искала. Поне не тая вечер. И все пак, ако не се изхитрила да му избяга, щял да я забави. Но тя го зърнала първа и избягала в противоположна посока.

— Трябваше само да видиш как се мятаха краченцата ми нагоре по Сарджънт и зад ъгъла към Бейли Плейс — така самовлюбено описа тя бягството си. А Клайд бе тъй замаян от тази картина и чудесния Киъри, че прие всичките й плитки измислици за истина.

После, когато отиваха към Гаспи, ресторант на „Уайондот“ близо до Десета улица, който, както съвсем наскоро Клайд научи, бил много по-добър от Фрисел, Хортензия току спираше да гледа разни витрини, като подхвърли, че много искала да може да си намери някое палтенце, което да й прилича, че това, което имала, се поизносило и трябвало скоро да се погрижи за ново — трудно за нея положение, което накара Клайд да се замисли дали не му намеква да й го купи той. И дали няма да спечели в нейните очи, ако й купи някакво палтенце, щом й трябва.

Но когато пред тях се показа магазинът на Рубенстайн от същата страна на улицата с добре осветена витрина и палтото на преден план, Хортензия спря, както си беше намислила.

— Ау, погледни това сладко палтенце! — възторжено започна тя, сякаш току-що поразена от красотата му: цялото й държане говореше за първо, чистосърдечно впечатление. — Ах, не е ли това най-прекрасното, най-сладкото, най-чудесното палтенце на света? — продължи тя и актьорското й майсторство растеше успоредно с копнежа за палтото. — Ах, само погледни яката, ами тия ръкави, ами джобовете! Виждал ли си някога нещо по-шик? Да можех да си стопля ръцете в тях! — Тя погледна Клайд с крайчеца на окото, за да види дали това му прави съответно впечатление.

А той, възбуден от дълбокия й възторг, оглеждаше палтото с немалко любопитство. Безспорно беше хубаво… много хубаво. Но, божичко, какво ли можеше да струва такова едно палто? Дали тя не се опитваше да му подчертае по този начин достойнствата на палтото, та да й го купи? Ами че то трябва да струва най-малко двеста долара! Общо взето, Клайд нямаше представа за стойността на подобни неща. Положително не би могъл да купи такова палто. Особено пък сега, когато майка му взима значителна част от спечеленото за Еста. И все пак нещо в държанието на Хортензия като че ли му подсказваше, че тя мисли тъкмо за такова нещо. От тази мисъл го побиха тръпки и той малко остана да се скове.

Но въпреки всичко, както сега си мислеше тъжно, ако пожелае, Хортензия положително може да намери някого, който да й го купи — например този младеж Том Киъри, когото току-що му беше описала. А което бе още по-лошо, тя беше точно от този род момичета. И ако не успее да й го купи, ще й го купи някои друг и тя ще презира Клайд зарад това, че не може да прави такива неща за нея.

За негово безкрайно слисване и неудоволствие девойката възкликна:

— Ах, какво ли не бих дала за такова палто!

Не бе имала намерение да поставя въпроса ребром в този миг, защото искаше да внуши на Клайд мисълта, заседнала дълбоко в ума й, по тактичен начин.

Ала Клайд, колкото и да не беше опитен, нито пък проницателен, все пак успя безпогрешно да долови вложеното в тези думи значение. Те значеха… те значеха… в момента не му се искаше дори сам за себе си да формулира какво значеха те. А сега… сега… само да имаше парите за това палто! Схващаше, че тя се мъчи да измисли някакъв сигурен начин да получи палтото. Но как би могъл да го направи той? Как? Само да може да нареди някак да вземе палтото за нея… само да може да обещае, че ще й го вземе, да речем, на еди-коя си дата, ако не струва прекалено много, тогава какво? Дали ще има смелост да й подхвърли тази вечер или, да кажем, утре, след като научи цената на палтото, че ако тя… тогава… тогава… е, тогава той ще й купи палтото или каквото друго поиска. Само трябва да бъде сигурен, че тя всъщност не го лъже, както го лъжеше винаги за разни дребни неща. Няма да изтърпи да й купи палтото и след това да не получи нищо в замяна, в никой случай!

Докато размишляваше така, той наистина тръпнеше и трепереше до Хортензия. А тя стоеше там, гледаше палтото и си мислеше, че ако не му стигне умът да намери начин да й купи това нещо и да разбере какво има тя пред вид — как възнамерява да му се отплати, е, тогава това ще е краят. Няма защо Клайд да мисли, че тя вечно ще се влачи с човек, който не може и не иска да направи и толкова за нея. В никой случай.

Те продължиха към Гаспи. И през време на цялата вечеря тя не говори почти за нищо друго: колко хубаво е това палто и колко хубаво ще й стои.

— Ще видиш — каза тя по едно време предизвикателно, понеже й се стори, че Клайд може да не е много сигурен в момента за възможностите си да й го купи, — аз ще намеря начин да получа това палто. Мисля, че Рубенстайн би ми го дал на изплащане, ако отида да поговоря с него и му платя достатъчно в брой. Едно друго момиче от нашия магазин веднъж си взе палто по този начин — без да се замисли, излъга Хортензия, с надеждата да принуди Клайд да й помогне. Но Клайд не можеше да се отърве от страха пред извънредния разход във връзка с палтото и се колебаеше да каже какво ще направи. Нямаше никаква представа за цената на подобно нещо — то можеше да струва двеста, ако не и триста долара — и той се боеше да се задължи за нещо, което после може да не е в състояние да извърши.

— Не знаеш ли колко може да поискат за него, а? — попита той неспокойно, като си мислеше в същото време, че ако й направи някакъв паричен дар сега, без някаква гаранция от нейна страна, какво право има да очаква в замяна нещо повече от онова, което бе получавал досега? Знаеше как го подлъгва тя да й купува разни неща, а след това не му позволява дори да я целуне. Той се изчерви и се ядоса вътрешно, възмутен от мисълта за увереността й, че може да си играе с него, както си ще. Но въпреки това пак му дойдоха наум току-що казаните от нея думи, че ще направи всичко за този, който й купи палтото… или нещо такова.

— Н-н-не — първо се подвоуми Хортензия, без да знае за миг дали да му каже точната цена или малко по-висока. Защото, ако помолеше господин Рубенстайн да й го даде на изплащане, той можеше да поиска повече. Но пък ако кажеше много повече, Клайд можеше да й откаже да й помогне. — Но знам, че надали ще струва повече от сто двадесет и пет. Аз не бих дала повече за него.

Клайд си отдъхна с облекчение. В края на краищата не беше двеста или триста! Сега започна да мисли, че ако тя успее да уреди да даде приемлива сума в брой (да речем петдесет или шестдесет долара), той все някак ще се справи да събере останалото за две-три седмици. Но ако й поискат всичките сто двадесет и пет неведнъж, Хортензия ще трябва да почака, а освен това той ще трябва да знае дали ще бъде възнаграден, или не… да го знае с положителност.

— Чудесна идея, Хортензия! — възкликна той, без обаче да обясни причината за възторга си. — Защо не го направиш? Защо не узнаеш първо колко искат за палтото и колко ще искат в брой? Може би ще мога да ти помогна тогава.

— Ах, това ще бъде толкова мило от твоя страна! — Хортензия плесна с ръце. — Ще го направиш ли? Ах, това ще е великолепно! Сега съм направо сигурна, че ще имам това палто! Сигурна съм, че ще се съгласят да ми го дадат, ако им говоря както трябва.

Тъкмо както Клайд се беше боял и сега виждаше, тя съвсем забравяше факта, че сдобиването й с палтото става възможно само благодарение на него и сега всичко щеше да тръгне точно както си го беше помислил. Това, че той ще плати палтото, щеше да се приеме като нещо съвсем естествено.

Но след малко, като забеляза помрачнялото му лице, Хортензия добави:

— Ах, ти си най-сладкото, най-милото момче, щом искаш да ми помогнеш в тази работа. Ще видиш, че няма да го забравя. Само почакай и ще видиш. Няма да съжаляваш. Ти само почакай. — Очите й просто искряха от веселие и дори благоволение към него.

Може би е мекушав и млад, но не е лош и тя ще го възнагради — реши сега Хортензня. Веднага щом получи палтото, което трябва да стане след седмица, най-много след две, тя ще бъде много мила с него… ще направи нещо за него. И за да подчертае собствените си мисли и за да му даде да разбере какво влага в думите си, придаде на очите си морно, влюбено изражение и му подари многообещаващ поглед — разиграване на романтична роля, което го накара да се размекне и да загуби самообладание. Предвкусването на ласките й дори го поуплаши, защото обещанието й подсказваше, както си въобрази, обезпокояваща буйност, на която може би нямаше да може да отговори. Сега се чувстваше малко слаб пред нея — беше го малко страх, — като си помислеше какво може да представлява истинската й любов.

Въпреки това той заяви, че ако палтото не струва повече от сто двадесет и пет долара и тази сума може да се раздели на една вноска от двадесет и пет в брой и две допълнителни от по петдесет, ще може да се справи. А тя от своя страна отговори, че ще уреди всичко още на другия ден. Може би ще успее да убеди господин Рубенстайн да й го даде веднага след заплащането на двадесет и пет долара; ако ли не, тогава в края на втората седмица, когато ще бъде изплатено почти всичко.

А после в изблик на истинска благодарност към Клайд на излизане от ресторанта тя му пошепна с котешко мъркане, че никога не ще забрави това и че за първи път ще облече палтото за него. Ако не е на работа, може да отидат някъде на вечеря. Или, ако това не стане, положително ще го е взела навреме за деня на предполагаемата разходка с автомобил, която той или май Хеглънд гласи за следващата неделя, но която може би ще се отложи.

Тя му предложи да отидат на дансинг и там през време на танцуването се притискаше в него по толкова нескромен начин, а след това изпадна в настроение, което накара Клайд да се разтрепери и съвсем да загуби ума и дума.

Най-после той се върна у дома си с копнеж за предстоящия ден, сигурен, че няма да срещне мъчнотии, да събере пари за първата вноска, дори да е петдесет долара. Защото сега, пришпорван от обещанието, смяташе да вземе назаем до двадесет и пет долара било от Ратърър, било от Хеглънд и да им ги върне, след като палтото бъде изплатено.

Но, о тази прекрасна Хортензия! Толкова очарователна, толкова безгранично, покоряващо, обезоръжаващо сладка! Като си помисли само, че най-сетне, и то скоро, тя ще бъде негова! Това наистина беше нещо от царството на мечтите — невероятното се превръщаше в действителност!