Теодор Драйзер
Американска трагедия (11)

XI

Въздействието на това приключение върху Клайд бе такова, каквото би могло да се очаква за момче тъй ново и чуждо за подобен свят. Въпреки цялото остро и непреодолимо любопитство и желание, завели го в края на краищата на това място и накарали да им се поддаде, все пак благодарение на нравствените правила, които толкова дълго са му били повтаряни, както и поради характерните за него болезнени естетически прегради, когато си спомняше всичко това, той можеше да го възприеме само като крайно унизително и греховно. Вероятно родителите му бяха прави, когато проповядваха, че всичко това е низко и срамно. И все пак цялото приключение и обстановка, в която бе протекло, в светлината на миналото добиваше за него някаква груба езическа красота или вулгарно очарование. И докато други и по-интересни неща не го заличиха отчасти в паметта му, не можеше да се въздържи да не се връща към него със значителен интерес и дори удоволствие.

Освен другото Клайд непрекъснато си повтаряше, че сега, когато печели толкова много пари, може да ходи където си иска и да върши каквото му доставя удоволствие. Няма защо да отива пак там, ако не му се ще, но е свободен да ходи на други места, които може да не бъдат така долнопробни, навярно по-изтънчени. Не би искал да отиде пак с компания, както първия път. Би предпочел да си намери някъде някое момиче, ако можеше да си намери… момиче като тези, с каквито бе виждал да ходят Сибърлинг и Дойл. И така въпреки всичките си тревожни мисли от онази вечер, той скоро бе спечелен за този нов източник на наслада, ако не и за обстановката на тази първа преживелица. Като Дойл трябва да си намери свободно, неограничавано от религията момиче и да си харчи парите за него. И нямаше търпение да дочака случаят да му представи възможност да се задоволи в това отношение.

Но много по-интересен и много по-съществен за него по това време бе фактът, че и Хеглънд, и Ратърър, въпреки, а може би тъкмо поради тайното чувство за някакво превъзходство, което откриваха у Клайд, бяха склонни да го гледат с немалък интерес, да го коткат и да го включват във всички свои планове и развлечения. Така, скоро след първото приключение, Ратърър го покани у дома си, където, както Клайд не се забави да открие, се водеше живот, много по-различен от неговия. У Грифитсови всичко беше тъй сериозно и сдържано, в духа на хора, изпитващи товара на догми и убеждения. За дома на Ратърър важеше горе-долу обратното. Майката и сестрата, с които той живееше и на които не липсваше известен морал, макар да нямаха някакви особени религиозни убеждения, бяха склонни да гледат на живота с доста голяма свобода или, както би го определил един моралист, разпуснатост. Там никога не бе имало някакъв строг морал или някаква установена линия на поведение. Ето защо Ратърър и сестра му Луиза, която беше две години по-малка от него, постъпваха както си искат и без много-много да мислят за това. Но сестра му бе достатъчно умна и проницателна, за да не желае да се хвърли на врата на когото и да било.

Интересното във всичко това беше, че Клайд, въпреки известна нотка на изтънченост, която го караше да гледа накриво повечето такива прояви, все пак не можеше да се освободи от чара на тази неподправена картина на живота и свободата, предлагана от този живот. Поне с такива хора можеше да се събира, да се държи така, както никога не се е държал преди, и да бъде такъв, какъвто не е бил никога преди. Особено беше доволен от проблесналата увереност или по-скоро частично освобождение от нервността и несигурността в своя чар и привлекателност за момичетата на негова възраст. Защото чак до това време и въпреки скорошното си първо посещение в храма на плътската любов, където го бяха завели Хеглънд и другите, все още беше убеден, че му липсват умение и чар в отношенията с момичетата. Самата им близост или приближаване бяха достатъчни да сковат ума му, да го накарат да изтръпне или да се разтрепери и да загуби и малкото естествена дарба да води разговор или да се шегува непринудено, както правеха другите младежи. Но сега при посещенията му в дома на Ратърър, както скоро откри, щеше да има неограничена възможност да провери дали ще може да превъзмогне тази свенливост и несигурност.

Защото това бе място за срещи за приятелите на Ратърър и сестра му, които имаха горе-долу еднакво отношение към живота. Там се танцуваше, играеше се на карти и доста открито и без стеснение се въртеше любов. Наистина дотогава Клайд не би могъл и да си представи, че е възможно една майка като госпожа Ратърър да бъде явно незаинтересована и равнодушна спрямо държането и нравствеността изобщо. Не би могъл да си представи, че коя да е майка би насърчавала такова свободно другаруване, каквото съществуваше между момчета и момичета в нейния дом.

И много скоро благодарение на няколкото сърдечни покани, отправени му от Ратърър, той стана постоянен член на тази компания — компания, която, от една гледна точка (схващанията им и доста просташкият английски, който говореха), будеше у него пренебрежение. От друга гледна точка, тяхната непринуденост, жарът, с който уреждаха разни срещи и забавления, го привличаха към тях. Защото за първи път това общуване му позволяваше, ако пожелае, да си намери приятелка, стига да може да събере смелост. А това, благодарение на доброжелателната помощ на Ратърър, сестра му и приятелите им, той скоро се помъчи да направи. Всъщност цялата работа започна още при първото му идване у Ратърърови.

Луиза Ратърър работеше в манифактурен магазин и често закъсняваше за вечеря. В този случай тя се прибра чак в седем и затова семейството отложи вечерята си. Междувременно дойдоха две приятелки на Луиза да се посъветват с нея във връзка с нещо и като разбраха, че още я няма, и видяха Ратърър и Клайд, разположиха се като у дома, доста заинтригувани от Клайд и контешките му нови дрехи. Понеже той, който и жадуваше за момичета, и се стесняваше от тях, се държеше нервно и настрана, те погрешно сметнаха, че се мисли за нещо повече от тях. Ето защо, засегнати, решиха да покажат колко са интересни всъщност — да му вземат ума, не по-малко от това! А той намираше грубоватото им оживление и безочливост за много привлекателни — толкова привлекателни, че скоро бе покорен от прелестите на едната, някоя си Хортензия Бригз, която като Луиза не беше нищо повече от обикновена продавачка в един от големите магазини, но хубава, черноока и с голямо самочувствие. И въпреки това още от първия миг той си даде сметка, че тя е достатъчно недодялана и вулгарна — много далече от онзи тип момиче, каквото си беше представял в мечтите си.

— А, още ли не се е прибрала? — високо попита Хортензия, щом Ратърър я въведе, и тя видя Клайд до един от прозорците да гледа навън. — Колко жалко! Е, ще трябва малко да я почакаме, ако нямаш нищо против. — Последните думи бяха изречени наперено и с фасон, който недвусмислено значеше: „Че кой би имал нещо против нашето присъствие!“ И започна веднага да се гласи и да се любува на себе си пред огледалото, сложено на жълтата поличка, която красеше студената камина в обедната. А приятелката й Грета Милър додаде:

— Ах, божичко, разбира се! Надявам се, че няма да ни изгониш, преди да се върне сестра ти. Не сме дошли за вечеря. Ние мислихме, че вече сте се нахранили.

— Как пък го измисли това „да ни изгониш“! — отвърна безцеремонно Ратърър. — Като че ли някой може да ви изгони вас двете, ако не искате да си вървите! Сядайте, курдисайте си грамофона или правете нещо друго, каквото си искате. Вечерята скоро ще е готова, а Луиза може да си дойде всеки момент. — Той се върна в обедната да довърши вестника, който беше зачел, след като се поспря да ги запознае с Клайд. А Клайд поради външния вид и важността, която си придаваха двете момичета, се почувства изведнъж сякаш е бил изоставен в открита ладия сред непознато море.

— Ах, не ми разправяй за ядене! — възкликна Грета Милър, която спокойно разглеждаше Клайд, като че ли преценяваше вътрешно дали е подходяща плячка, или не, докато накрая реши, че е. — Като си помисля само за сладоледа, тортата, баницата и сандвичите, дето ни чакат още тая вечер! Тъкмо се канехме да предупредим Луиза да не вземе да се натъпче отсега. Кити Кийн празнува рожден ден тая вечер, нали знаеш, Том, и ще има голяма торта и така нататък. Нали ще дойдеш после, а? — довърши тя, като си мислеше за Клайд и вероятността да дойде и той.

— Не съм имал такова намерение — спокойно забеляза Ратърър. — Ние с Клайд се канехме да отидем след вечеря на театър.

— О, колко глупаво — обади се Хортензия Бригз не за друго, а за да привлече вниманието към себе си и да го отвлече от Грета. Тя още стоеше пред огледалото, но сега се обърна, за да хвърли пленителна усмивка към всички и по-специално към Клайд, на когото, както си въобразяваше, Грета беше пуснала въдица. — А пък бихте могли да дойдете да потанцувате. Според мен намерението ви е тъпо.

— Разбира се, не мислите за нищо друго, освен за танци, вие и Луиза — отряза я Ратърър. — Чудно ми е, че не ви се ще да си починете малко от време на време. Аз съм по цял ден на крака и ми се приисква да поседна за малко сегиз-тогиз. — Той можеше да бъде понякога много прозаичен.

— Ах, не ми разправяй за седене! — възрази Грета Милър с надменна усмивка и плавна танцова стъпка с левия крак. — Само като си помисля за всичките срещи, дето ни чакат тая седмица! О, божичко! — Очите и веждите й се вдигнаха нагоре и тя трагично стисна ръце. — То е просто ужасно, колко още има да танцуваме тая зима, нали, Хортензия? В четвъртък вечер и в петък вечер, и в събота, и в неделя вечер! — Тя кокетно броеше на пръсти. — О, божичко! То е направо ужасно! — Грета погледна Клайд с умоляващ, търсещ съчувствие поглед. — Знаеш ли къде бяхме оная вечер, Том — Луиза с Ралф Торп, Хортензия с Бърт Гетлър, аз с Уили Басик… в „Пигрейн“ на Уебстър авеню. О, само да беше видял кои бяха там! Там бяха Сам Шафър и Тили Бърнз. И танцувахме до четири сутринта. Мислех, че няма да мога да се държа на крака. Не знам откога не съм била така уморена!

— О, божичко! — намеси се Хортензия на свой ред и трагично вдигна ръце. — Мислех си, че няма да мога да отида на работа на другата сутрин. Едва виждах клиентите пред очите си. А пък майка ми колко ми се сърди! Божичко! Още не й е минало. Тя не е чак толкова против съботите и неделите, ама тия вечери през седмицата и като трябва да ставам в седем на другата сутрин. Божичко… като вземе да ми опява!

— И според мене е напълно права — забеляза госпожа Ратърър, която тъкмо в този момент влезе с чиния картофи и хляб. — Вие ще се разболеете, и двете, и Луиза също, ако не си почивате малко повече. Аз все й разправям, че няма да може да си запази службата, нито ще може да работи, ако не спи повече. Но и тя толкова ме слуша, колкото Том; с други думи, изобщо не ме слуша.

— Е, не можеш да искаш от човек на работа като моята да се прибира винаги рано, майко — възрази Ратърър и замълча. А Хортензия Бригз добави:

— Божичко, аз бих умряла, ако трябваше да остана вкъщи дори една вечер! Трябва да имаш и малко развлечение, като работиш по цял ден!

„Колко непринудено е всичко в това семейство — мислеше си Клайд. — Колко свободно и безгрижно. Ами прелъстителното и весело позиране на тези две момичета? И родителите им очевидно нямат нищо против това.“ Да можеше да има приятелка, хубава като тази Хортензия Бригз с малката и чувствена уста и блестящите и дръзки очи.

— Като си легна рано два пъти в седмицата, повече не ми трябва — заяви кокетно Грета Милър. — Баща ми ме мисли за луда, но ако спя повече, направо ще си навредя. — Тя се изсмя закачливо, а Клайд въпреки простия й и неправилен говор се чувстваше очарован. Това беше самата младост, жизнерадост, свобода и жажда за живот!

И тъкмо в този миг входната врата се отвори и вътре влезе бързешком Луиза Ратърър — стройно енергично девойче със среден ръст; тя носеше подплатена с червено наметка и мека синя филцова шапка, нахлупена ниско над очите. Противно на брат си, Луиза беше жива и дейна, по-гъвкава и по-хубава, както другите две момичета.

— Я гледай кое е дошъл! — възкликна тя. — Вие, двете птиченца, сте ме изпреварили и тука, а? Да, тая вечер ме хванаха заради някаква бърканица в сметката. И трябваше да се кача горе в касата. Само че грешката не беше моя. Не са ми разбрали писането. — И едва тогава, забелязала Клайд, веднага заяви: — Обзалагам се, че знам кой е това! Господин Грифитс! Том ми е говорил толкова много за вас. Чудя се защо чак сега ви е довел у нас.

Клайд, много поласкан, промърмори, че и той съжалява за това.

Но двете гостенки, след кратко съвещание с Луиза в малката спалня, където се оттеглиха трите, отново се появиха и при настойчивите покани, които всъщност бяха съвсем излишни, решиха да останат. Клайд, крайно възбуден и оживен поради присъствието им, пламна от желание да направи благоприятно впечатление и да бъде приет тук на равна дружеска нога. А трите момичета, които намираха, че е привлекателен, искаха толкова много да му станат приятни, че за първи път в неговия живот успяха да го накарат да се отпусне пред представителки на другия пол и му помогнаха да развърже езика си.

— Ние тъкмо се канехме да те предупредим да не ядеш толкова много — със смях се обърна Грета Милър към Луиза, — а ето че всички се мъчим да ядем пак. — Тя се смееше от все сърце. — Пък при Кити ще има сладкиши и торти, и какво ли не.

— Ох, божичко, и ще трябва да танцуваме отгоре на всичко това. Мога да кажа само: господ да ми е на помощ! — намеси се Хортензия.

Особено сладката й уста, както я виждаше той, и начинът, по който я извиваше, когато се усмихваше, караше Клайд да се топи от възторг и удоволствие. Тя му се виждаше направо прелестна… очарователна! Впечатлението, което Хортензия му правеше, го караше да преглъща по-бързо и малко остана да се задави с кафето, което току-що му бяха поднесли. Той прихна да се смее, обзет от неудържима веселост.

В този миг тя се обърна към него и рече:

— Вижте сега пък какво му направих!

— О, това не е всичко, каквото сте ми направили! — възкликна Клайд, обзет изведнъж от вдъхновение и прилив на помисли и смелост. Неочаквано, поради въздействието й върху него, той се почувства дързък и смел, макар малко глупав, и добави: — Знаете, като че ли съм малко пиян от всичките тия хубави лица наоколо.

— Хей, хей, не се предавай толкова лесно тука, Клайд — весело го предупреди Ратърър. — Тия заговорнички ще те впримчат и ще те накарат да ги водиш, където поискат. По-добре да не се захващаш.

И наистина Луиза Ратърър, без ни най-малко да се смути от това, което брат й току-що каза, подхвърли:

— Вие танцувате, нали, господин Грифитс?

— Не, не танцувам — отговори Клайд, върнат внезапно към действителността от този въпрос и дълбоко наскърбен от мисълта каква спънка можеше да се окаже това в тази компания. — Но само да знаете колко би ми се искало да умея сега! — добави той галантно и почти умолително, като изгледа първо Хортензия, после Грета Милър и Луиза.

Всички се престориха, че не забелязват предпочитанието му, при все че Хортензия бе погъделичкана от успеха си. Самата тя не беше убедена, че той чак толкова много й харесва, но все пак беше нещо да удържи тъй лесно такава победа над другите. И другите го усетиха.

— Колко жалко! — забеляза тя малко равнодушно и с чувство на превъзходство, след като се увери, че Клайд предпочита нея. — Ако умеехте, бихте могли да дойдете с нас, вие и Том. При Кити главно ще се танцува.

Клайд се почувства съкрушен и доби съкрушен вид. Като си помислеше, че това момиче, което го привличаше повече от всички други тук, можеше тъй леко да отблъсне и него, и неговите мечти и желания, и то само защото не умее да танцува! И за всичко това бе виновно проклетото му домашно възпитание! Чувстваше се сломен и измамен. Какъв ли дръвник трябва да им се вижда, като не умее да танцува! Луиза Ратърър също изглеждаше малко озадачена и равнодушна. Но Грета Милър, която му харесваше по-малко от Хортензия, му се притече на помощ и каза:

— О, не е чак толкова трудно да се научите. Ако искате, само за няколко минути ще ви покажа след вечеря. Те са само няколко стъпки, дето трябва да ги знаете. Освен това бихте могли да дойдете и така, стига да искате.

Клайд щял да бъде благодарен (и й го каза) и непременно щял да се научи при пръв удобен случай било тука, било другаде. Питаше се защо не е отишъл досега на някой курс по танци. Но това, което го огорчаваше най-много, беше привидното равнодушие на Хортензия, след като й показа недвусмислено, че я харесва. Може би този Бърт Гетлър, когото споменаха преди малко и с когото беше ходила да танцува, му пречеше да я заинтересува. Нима никога нямаше да има късмет в тия работи? О, божичко!

Но в същия миг, когато вечерята свърши и докато другите още разговаряха, първата, която пусна танцова плоча и се приближи към него с протегнати ръце, беше Хортензия, твърдо решила да не се остави така да я надмине съперницата й. Клайд нито я интересуваше, нито я привличаше особено, поне не до такава степен, че да полага някакви усилия като Грета. Но щом приятелката й възнамеряваше да го покори по този начин, какво й пречеше да я изпревари? И тъй, докато Клайд изтълкува промяната в държанието й до такава степен, щото да реши, че Хортензия го харесва повече, отколкото му се е сторило, тя го хвана за ръцете, като си мислеше в същото време, че е много срамежлив. Обаче, като сложи едната му ръка около кръста си, стиснала другата в своята при рамото, тя му каза да наблюдава нейните крака и своите и започна да му показва няколко основни стъпки на танца. Но колкото ревностен и благодарен да беше той — почти пресилен и смешен, — тя не го харесваше чак толкова, струваше й се малко неопитен и твърде млад. Същевременно имаше у него някакъв чар, който будеше у нея желанието да му помогне. И скоро Клайд се движеше с нея доста леко, след това танцува с Грета, после с Луиза, но все искаше да е с Хортензия. Най-сетне те провъзгласиха, че се е научил достатъчно, за да дойде с тях, стига да иска.

И сега мисълта да бъде близо до нея, да може пак да танцува с нея, го привличаше толкова много, че въпреки появяването на сцената на трима младежи, между които същият Бърт Гетлър, дошли да ги съпроводят, и макар той и Ратърър да бяха се разбрали преди това да ходят заедно на театър, Клайд не можа да се сдържи да не покаже колко много би предпочел да отиде с другите — дотолкова, че в края на краищата Ратърър се съгласи да се откаже от театъра. Те скоро поеха; и Клайд бе много натъжен, че не може да върви с Хортензия, която беше с Гетлър, и го възненавиди заради това, но въпреки всичко се стараеше да бъде любезен с Луиза и Грета, които му оказваха достатъчно внимание, за да се отпусне и не се притеснява. Ратърър, забелязал доколко приятелят му се е увлякъл, щом остана за миг насаме с него, каза:

— По-добре ще е да не се заплесваш много-много по тая Хортензия Бригз. Мисля, че не е сериозна с никого. Ходи с тоя Гетлър и с други. Само ще те използва и може нищо да не получиш от нея.

Но Клайд, въпреки това честно и добронамерено предупреждение, не можеше да бъде разубеден. Попаднал под влиянието на очарователната усмивка, магията и устрема на движението и младостта, той бе напълно заслепен и би дал и направил всичко за още една усмивка, още един поглед или стискане на ръка. И всичко това въпреки факта, че имаше работа с момиче, което като пеперудка само не знаеше накъде отива и тъкмо сега започваше да разбира колко удобно и изгодно е да използва момчета на своя възраст или малко по-големи, за да получава каквито поиска развлечения или дрехи.

 

 

Рожденият ден излезе само един от тези изблици на стремежа у младите да си намерят другар. Домът на Кити Кийн не беше много повече от колиба на бедняшка улица, сгушена под голи декемврийски дървета. Но за Клайд, поради неочаквано разпалилото се у него влечение към хубавинко личице, тя доби багрите, формата и блясъка на романтиката. А младите момичета и момчета, които срещна там — момичета и момчета от типа на Ратърър, Хеглънд и Хортензия, бяха също кръв и плът на енергия, непринуденост и дързост, за притежаването на които би дал и душата си. И колкото да е странно, въпреки че беше малко нервен поради новите си другари, напълно се включи във веселбата.

И в този случай му бе съдено да види непосредствено как се държат известен тип девойки и младежи — нещо, което за щастие или за нещастие (вземете го, както желаете), никога не бе виждал досега. Имаше например един вид чувствени танци, на които Луиза, Хортензия и Грета се отдаваха с най-голямо безгрижие и самоувереност. Същевременно някои от тези младежи носеха уиски в плоски шишета в задния си джоб, от които пиеха не само самите те, но черпеха и другите — момчетата и момичетата наред.

И това допринесе немалко за всеобщото веселие: отношенията им станаха по-интимни и те въртяха любов едни с други, включително и Хортензия, Луиза и Грета. От време на време имаше и свади. И като че ли нямаше нищо необикновено, както забеляза Клайд, един или друг младеж да попрегърне някое момиче зад вратата, да го сложи на скута си в някое усамотено ъгълче, да се поизлегне с него на някое канапе и да му шепне интимни и безспорно приятни за него неща. И макар че нито веднъж не забеляза Хортензия да прави това, все пак, както виждаше, тя не се свенеше да сяда в скута на разни момчета или да си шепне с разни съперници зад вратата. И това за известно време така го обезсърчи и едновременно разгневи, та чак реши, че не може и не иска да има повече нищо общо с нея — тя беше твърде леснодостъпна, вулгарна, лекомислена.

В същото време, понеже беше пил от разните питиета, които му бяха предлагали (за да не личи, че има по-малко житейски опит от другите), и беше стигнал до състояние на смелост и дързост, с каквито обикновено не се отличаваше, той си позволи полуумолително и полуукорно да й заговори за твърде свободното й поведение:

— Вие сте флиртаджийка, това сте! На вас ви е все едно на кого ще завъртите главата, нали?

Той й го каза, когато двамата танцуваха в един и нещо след полунощ, а някакъв младеж на име Уилкенз свиреше на доста разстроеното пиано. Тя се мъчеше добродушно и все пак кокетно да му покаже нова стъпка и го гледаше с развеселен и чувствен поглед.

— Какво искате да кажете с „флиртаджийка“? Не ви разбирам.

— Не разбирате, а? — отвърна Клайд малко ядно, като все още се мъчеше да прикрие истинското си настроение с престорена усмивка. — Разправяли са ми за мис. Вие ги въртите всичките.

— О, така ли? — отговори девойката доста разсърдена. — Е, не съм се чак мъчила да ви завъртя главата на вас, нали?

— Добре де, не се сърдете! — наполовина й се замоли, наполовина й се скара Клайд, уплашил се, че навярно си е позволил твърде много и може сега да я загуби съвсем. — Не искам да кажа нищо лошо с това. Не можете да отречете, че се оставяте много от тия момчета да въртят с вас любов. Във всеки случай изглежда, че ви харесват.

— О, да, предполагам, че ме харесват. Но аз не мога да им го забраня, нали?

— Вижте какво, ще ви кажа едно нещо — изтърси той самохвално и разгорещено. — Аз бих могъл да харча за вас много повече от тях! Аз имам пари!

Само преди миг си беше помислил за петдесет и петте долара в банкноти, тъй хубаво сместили се в джоба му.

— Ах, не знам — отвърна тя, немалко заинтригувана от това парично предложение (нали беше предложение!) и същевременно с немалко повдигнато самочувствие от факта, че може да запалва почти всички младежи по този начин. Тя беше всъщност възглупава, много лекомислена и влюбена в собствените си прелести, заглеждаше се във всяко огледало, възхищаваше се от своите очи, коса, ръце, снага и упражняваше особено пленителна усмивка.

Същевременно не можеше да не й подейства фактът, че Клайд беше доста привлекателен наглед, макар толкова зелен. Обичаше да дразни такива новаци. Той беше глупавичък, както й се струваше. Но беше на работа в „Грийн Дейвидсън“, добре облечен, без съмнение имаше достатъчно пари, както твърдеше, и беше готов да ги харчи за нея… Някои от онези, които харесваше най-много, нямаха кой знае колко пари за харчене.

— Колко момчета с пари са готови да ги харчат за мен! — Тя отметна глава, премигна и се усмихна с най-омайната си усмивка.

Лицето на Клайд веднага се помрачи. Вълшебството на погледа й беше твърде много за него. Челото му се смръщи и се отпусна отново. Очите му пламнаха жадно и с огорчение и в тях пролича предишното негодувание против живота и лишенията. Без съмнение всичко, което тя каза, бе вярно. Имаше други, които притежаваха повече и биха харчили повече. Той се хвалеше и ставаше смешен, а тя му се присмиваше!

След миг Клайд добави посърнало:

— Предполагам, че е наистина така. Но не вярвам, че може да ви желаят повече, отколкото аз.

Неочакваната правдивост на тези думи доста я поласка. В края на краищата той не беше чак толкова лош. Те грациозно се плъзгаха из стаята под звуците на неспирната музика.

— Е, аз не флиртувам навсякъде, както тука. Тези момчета и момичета се познават всички. Ние винаги ходим навсякъде заедно. Не бива да обръщате внимание на това, което виждате тук.

Тя хитро лъжеше, но то му действаше утешително въпреки всичко.

— Ах, какво не бих дал, само да бъдете добра към мен! — замоли й се той с отчаяние и въпреки това с възторг. — Никога не съм виждал момиче, което да желая повече от вас. Вие сте чудесна. Луд съм по вас! Защо не излезете с мен да вечеряме и след това да ви заведа на театър? Не искате ли да го направим утре вечер или в неделя? Това са двете ми свободни вечери, през другите съм на работа.

Хортензия първо се поколеба, защото и сега още не беше толкова сигурна, че иска да продължи тази връзка. Трябваше да мисли за Гетлър, да не казва нищо за неколцина други, всичките ревниви и настръхнали. Дори Клайд да харчеше пари за нея, може би не би искала да се обвързва с него. Той отсега беше прекалено пламенен и можеше в бъдеще да й създаде неприятности. Същевременно присъщото й естествено кокетство не й позволяваше да се откаже от него. Можеше да падне в ръцете на Грета или Луиза. Поради това най-после се съгласи да се види с него следващия вторник. Но не биваше да идва у тях или да я изпраща тази вечер — тя си имаше кавалер, господин Гетлър. Ала следващия вторник в шест и половина до „Грийн Дейвидсън“ А Клайд я увери, че първо ще вечерят при Фрисел, а след това ще гледат „Корсарят“, музикална комедия, в театър „Либи“, само през две пресечки от ресторанта.