Едгар Уолъс
Хора в кръв (9)

9.

Съпер бавно извади главата си от отвора на кухнята.

— Всички трябва да останете тука. Сержанте, доведете веднага лекар. Господин Фераби, останете тука, възможно е да имате работа с този случай.

Съпер пошепна нещо в ухото на сержанта и той бързо отиде накъде с автомобила си.

— Вече е късно и лекарската помощ е безполезна.

— Какво се е случило? — попита Кардю, като трепереше от страх. — Боже мой, това не е Хейна Шоу, нали?

— Страхувам се, че е тя, господин Кардю — отговори Съпер.

— Ранена… или мъртва?

— Мъртва… Останете тук, Кардю, а вие, Фераби, ме последвайте.

Той пъргаво се промъкна през отвърстието, почака и Джим да влезе и затвори капака. После запали лампата и предпазливо освети безжизненото тяло на жената.

— Самоубийство ли е? — попита плахо Джим.

— Мисля, че не — отговори Съпер, — защото в такъв случай трябваше да намерим оръжие… По всичко личи, че е била убита. Вратата, както виждате, е затворена отвътре. Капакът на трапезарията също е заключен и ключът му стърчи на ключалката от тази страна… Как е влязъл тук убиецът? Прозорецът към двора е защитен с тежки капаци, които също са затворени отвътре…

На масата лежеше празна чанта, а по масата бяха разхвърляни тоалетни принадлежности и книжни пари.

— 2000 долара и 55 фунта — каза Съпер като преброи парите. — А какво означава тази тухла?

Една червена тухла лежеше на пода. Край нея се търкаляше кръгло парче с връв.

— Целият под е постлан с червени тухли — отбеляза Джим.

— Да… забелязах.

Съпер взе лампата, наведе се и разгледа пода. Под масата, точно по средата, се намираше дупка, която отговаряше на парчето тухла.

— Гумата е послужила, за да се вдигне тухлата. Ние като деца също правехме така. По този начин той или тя са вдигнали тухлата.

Съпер грижливо изследва дупката.

— Тук е било скрито нещо важно и тя е дошла да го вземе. Ето защо е стояла толкова малко.

— Но как е влязла отново тук? Входната врата беше заключена отвън.

— Не знам, но фактът е налице: тя е дошла тук за някакъв предмет. Сега трябва да помисля за много неща.

Съпер се наведе над група.

— Нямам право да я помръдвам, докато не дойде лекарят — каза той, като пак се изправи. — Застреляна е от близко разстояние… убиецът е стоял вероятно ето тука, от тази страна на масата… По всичко личи, че е стрелял с автоматичен пистолет, макар че не виждам гилза от куршум. Хейна е стояла вдясно от вратата. Виждате ли следи от куршум на стената? После е пристъпила напред и е паднала при вратата. Куршумът сигурно е пронизал сърцето й. Мъртвите често успяват да направят една-две крачки. Лявата ръкавица е още на ръката й, а дясната е свалена. Хейна не е мислила да остава тука. Не забелязвате ли някой доста интересни обстоятелства, господин Фераби?

Джим безпомощно поклати глава.

— Господин Кардю веднага би забелязал едно важно обстоятелство: палтото и шапката на убитата са изчезнали. Никъде не се виждат… Погледнете към закачалката, Фераби, забелязвате ли нещо на пода под нея?

— Вода — каза Джим.

— Тя се е стичала от мушамата на убитата. Във всеки случай Хейна я е закачила, когато е влязла тук. Но къде ли е оставила мушамата и шапката?

— Сигурно са в другата стая.

— Не, господин Фераби, макар и да не претърсих както трябва цялата къща, уверен съм, че няма да намерим мушамата и шапката тук. Аз имам остри очи. Откривал съм и по-заплетени престъпления. Аха, ето го и докторът!

Лекарят се промъкна в кухнята.

— Да, тя е мъртва… Не мога да ви кажа кога точно се е случило това, но във всеки случай е минало повече от час. Повиках по телефона каретата на секционната камара. Сержант Латимер ми разказа всичко.

Часът беше три и половина. След пет минути пристигна каретата и трупът беше отнесен. В къщата останаха само Съпер и Джим. Смазан от станалото, Кардю се запиля някъде, а Латимер отиде с лекаря да състави протокол.

Съпер отвори прозореца, обърна се и сложи на масата един дълъг жълт плик.

— Гледайте, Фераби, това намерих под тялото на госпожица Шоу, когато я вдигнаха.

Джим разгледа празния плик и прочете адреса, написан на машина:

Доктор ДЖОН В. МИЛС, лекар на секционната камара в Западен Съсекс Хейлсхем, Съсекс

— И така, тя се е самоубила?

— Не, господин Фераби, доктор Милс умря преди пет години — много добре помня погребението му — и адресът, както изглежда, е писан отдавна… във всеки случай не от госпожица Шоу.

— Но кой го е написал?

— Не мога да ви кажа това сега — тайнствено каза Съпер.