Едгар Уолъс
Хора в кръв (22)

22.

Гордон Кардю прекалено много четеше. Той дори вземаше книги, когато си лягаше, защото страдаше от безсъние. Тази сутрин още лежеше в кревата, когато прислужницата влезе и донесе чай. Тя сложи чашата на масичката до леглото:

— Господин Минтер чака долу, сър.

— Минтер ли? — попита Кардю като се сепна. — Колко е часът?

— Седем и половина, сър.

— Минтер толкова рано? Хм… Кажете му, че след няколко минути ще дойда.

Той бързо наметна халата си, обу домашните пантофи, взе чашата с чая и слезе по стълбите. Съпер седеше във вестибюла. След като се поздравиха, той веднага обясни защо е дошъл.

— При мен е задържан един тип, който се казва Съливан. Не го ли помните? Наскоро той се опита да влезе с взлом в къщата на Елсън…

— О, много добре си спомням подробностите на този взлом. Фераби беше прокурор по този случай!

— Затова са го и пуснали. Вчера той пак падна в ръцете ни. Сега дойдох при вас не защото съм обезпокоен от съдбата на този скитник. Дойдох, защото сте учен адвокат, а аз съм само стар, необразован човек. Имам впечатление, че този човек крие нещо от мен. Знае повече, отколкото казва. Употребих всички методи, за да го накарам да говори, но напразно. Винаги съм избягвал вашите идеи, защото съм старомоден полицейски чиновник със старомодни методи, но аз съм прозорлив човек и никога не съм преставал да се уча от знаещите хора…

— Е, добре, какво мога да направя аз!

— Вие сте адвокат. Свикнали сте да имате работа с такива хора и да изкопчвате от тях самопризнания…

— Искате да разпитам този скитник ли? Но това е малко чудно! Защо не се обърнете към господин Фераби?

— По-рано той беше обвинител на Съливан, а Съливан беше оправдан презрително каза Съпер. — Разбира се, Кардю, никой не може да ви накара да разпитате Съливан. Това е само една идея, която ми хрумна посред нощ. Така е, но хубавите мисли идват винаги посред нощ.

— Вярно е това — живо каза Кардю. — Моята теория за убийството на Хейна също ми хрумна в два часа през нощта. И тъй, Минтер, ако смятате за необходимо да разпитам скитника, ще дойда в участъка. Но предварително ви казвам, че съм само теоретик и не съм опитен в криминалната практика.

Съпер облекчено въздъхна.

— Този Съливан… той е истински подлец. Мнозина мислят, че аз, старшият инспектор Минтер, съм неспособен да се унизя и да поискам съвет от опитен човек. Но аз не съм глупак и разбирам, че любознателният ум на практика може да възприеме идеите на теоретика.

Кардю беше поласкан, но изведнъж го жегна някакво съмнение.

— Ще ми кажете ли най-после защо е арестуван скитникът и какво желаете да узнаете от него?

— За съучастие в опит за убийство. Подозираме, че знае нещо за тази работа.

Кардю остана учуден и Съпер му обясни причината за ареста.

— Съливан е взел една малка черешова торта от някакъв си човек на брега на Темза и я е занесъл заедно с едно писмо в бюрото за разносвачи на Трафалгар скуер, а от там един разносвач е занесъл всичко това в болницата на Вимут стрийт. Съливан казва, че не помни човека, който му е поръчал да занесе тортата, но лъже като циганин. В тази торта е имало отрова — аконит. Колкото и да съм опитен не можах да го накарам да каже истината.

Кардю се понамръщи.

— Необикновен случай! — най-после каза той. — Просто поразително. Но сериозно ли искате да разпитам Съливан? Не се ли подигравате с мен?

— Аз, да се подигравам? Не съм способен на това, Кардю. Напълно сериозно говоря с вас.

Адвокатът опря глава на ръката си и впери поглед в далечината.

— Необикновена история… звучи много невероятно в двадесети век… в сърцето на цивилизацията…

— И на културата — прибави Съпер, когато Кардю млъкна за момент.

— Нима наистина се е случила такава история? Е, добре, Минтер, ще дойда да разпитам Съливан, макар да не притежавам големи познания в практическата криминалистика. Свързвате ли всичко това с убийството на Хейна?

— Разбира се, Кардю.

Съпер се върна в участъка и събуди Съливан.

— Ставай, човече, последният ти час на тази грешна планета удари. Не падай духом, приятелю!

Съливан стана от твърдата скамейка и затърка очи.

— Колко е часът? — сънливо попита той.

— Времето не съществува за теб, нехранимайко… — извика Съпер. — След малко ще дойде един първокласен адвокат, който ще обърне навън вътрешностите ти. Само не го лъжи, приятелю! Той е гениален психолог и ще прочете всичките ти мисли. Тогава, братко, ще разкажеш цялата истина за човека, който ти е дал пакета на брега на Темза.

— Не помня този човек! — уплашено извика Съливан. — Веднага бих ви казал, ако можех да си го спомня.

— На баба си разправяй тези приказки, а не на мене. Ти забелязваш полицая от един километър, а не помниш лицето на човека, който ти е дал един шилинг. Нима не си имал майка, която…

— Вървете по дяволите заедно с адвоката си! Нищо не зная, затова нищо не мога да ви кажа!

— Почакай, безделнико, скоро ще увиснеш на въжето! — извика Съпер и хлопна вратата след себе си.

Той тръгна към входа на участъка, когато изведнъж зад ъгъла се показа лимузината на Кардю. Автомобилът спря и шофьорът скочи на тротоара като опарен.

— Господин Минтер, по-скоро елате! Господин Кардю лежи в стаята си… упоен с хлороформ… по-скоро елате с мен!

— Защо веднага не ми телефонирахте? — ядосано извика Съпер, като скочи в лимузината.

— Жицата на телефона там беше прерязана — отвърна шофьорът.

— Хе-хе-хе! Големият Крак е предвидил всичко — произнесе Съпер с мрачна усмивка.

* * *

Кардю лежеше на канапето. Стаята миришеше силно на хлороформ. Адвокатът беше блед като восък. Той дойде на себе си няколко минути преди появата на Съпер.

— Какво се е случило? — иронично запита инспекторът?

— Както изглежда, спал съм… не зная какво стана с мен… Когато си отидохте, върнах се в стаята си и пак си легнах, за да обмисля необикновеното ви предложение… През нощта спах лошо и сега съм задрямал… Слугата влязъл случайно в стаята и ме видял да лежа с парче платно на лицето, а прозорецът бил отворен. Злосторникът избягал през него.

Съпер се приближи до прозореца и погледна в градината. Под себе си в една леха забеляза лъскав предмет. Бързо слезе по стълбата и го вдигна. Беше счупено шишенце с надпис: „Хлороформ Б. П.“. То сигурно наскоро бе хвърлено и миризмата му бързо разваляше цветята над него.

Инспекторът вдигна глава и погледна към отворения прозорец. Не беше трудно човек да се спусне от прозореца в градината. По малката леха под прозореца обаче не се виждаха никакви следи, макар че ако някой скочеше от прозореца, непременно трябваше да мине през лехата, за да стигне до насипаната с чакъл пътечка. Съпер погледна шишенцето. В долната му част се намираха инициалите на химическата фирма, която продаваше хлороформ. От това не можеше да се направи заключение кой го е купил. Телефонната жица минаваше покрай стената на височина колкото човешки ръст. Тя беше грижливо прерязана.

— Жицата е прерязана със същите клещи, които прерязаха моята жица в бараката — помисли си Съпер и като се върна при адвоката, го запита: — Не сте ли забелязали някого в градината? Къде е бил градинарят?

— Той пресажда още от сутринта цветя в цветарника. Чух шум, когато бях в кревата, но не обърнах внимание на това.

— Отворен ли беше прозорецът?

— Полуотворен и закрепен с кука, която лесно може да се вдигне. Но когато слугата ми влязъл тук, прозорецът бил широко отворен.

Съпер изследва парчето платно. Макар хлороформът бързо да се изпарява, то още бе мокро по краищата. Той вдигна възглавницата, на която лежеше Кардю и се наведе, за да погледне под кревата.

Кардю слабо се усмихна.

— Не се безпокойте, не очаквах да намеря тук нападателя ви — забеляза инспекторът. — В главата ми изведнъж блесна мисълта, че съм открил нещо. Не сте ли си одраскали ръцете?

— Да съм си одраскал ръцете ли? За бога, какво… Съпер прегледа един по един всички пръсти на Кардю. — Мислех, че сте си одраскали пръстите — разочаровано каза той. — И тъй, още една моя теория отпадна… аз винаги много бързо си съставям теории. Ще ви дам един детектив за охрана, Кардю.

— Нищо подобно няма да направите — отчетливо произнесе адвокатът. — Аз сам мога да се защитя.

— Не се съмнявам в това — възрази Съпер.