Едгар Уолъс
Хора в кръв (23)

23.

— Ало! Господин Фераби? Моля ви, веднага елате при мен в участъка. Ще ви обясня всичко лично… Да, много е важно!

Съпер окачи слушалката и започна да разглежда пощата. След двадесет минути Джим Фераби стоеше пред него в бюрото му. Инспекторът му обясни, че той в качеството си на служител от прокуратурата, трябва да замени Кардю и да получи признание от Съливан.

— Но, Съпер… вие сигурно няма да се успокоите, докато не издъхна заради този проклет скитник: по-рано се компрометирах с него в съда после се занимавах с него при арестуването му, а пък сега трябва и да го разпитвам… не, драги мой, не мога — развълнувано каза Джим.

— Да, няма да се успокоя, докато на бесилката не увисне едно лице, което се казва Големият Крак — невъзмутимо произнесе Съпер. — Не бих ви безпокоил напразно, но най-големият престъпник на Лондон — Големият Крак — е обезвредил най-големия теоретик и антрополог на нашето време точно в този момент, когато последният е искал да узнае самата истина от крадеца Съливан.

— Кардю ли? Какво му се е случило?

— Хитрецът Големия Крак го е нападнал. Мозъкът на този нехранимайко работи не по-лошо от краката му. Както изглежда, той е подслушал разговора ми с Кардю. Предварително си знаех, че нещо ще се случи с него. Дори ако заобиколях Кардю с цяла армия от детективи, Големият Крак, който живее с идеите на Ламброзо, би бил неуловим.

Джим недоверчиво го погледна. Не знаеше дали събеседникът му говори сериозно, или се подиграва на Кардю.

— Но кажете ми какво се е случило! — попита той.

Съпер подробно му разказа за произшествието с Кардю и за прерязаната жица на телефона. Джим изпълни молбата на детектива и разпитва Съливан в продължение на един час, но напразно. Той се върна при Съпер и печално му съобщи за резултатите от разпита.

— Аз и не очаквах, че ще го накарате да говори — каза Съпер. — Съливан се чувства добре във ваше присъствие, защото вече веднъж излезе безнаказано от ръцете ви. Знаех, че няма да научите от него истината.

— Но той каза истината — раздразнено възрази Джим. — Трябва да си вървя.

— Не си отивайте, Фераби. Имам голяма нужда от вас.

— Отивам си. Честна дума, не зная защо ме повикахте тук отново. Съливан не може да каже онова, което не знае.

Съпер погледна часовника: беше четири часа.

— Три часа се борих със себе си. Справедливостта и честолюбието се бориха помежду си — и справедливостта надви. Ето за какво ви повиках, Фераби!

Инспекторът извади една синя заповед и я попълни. Джим го наблюдаваше с нетърпение.

— Не си отивайте, Фераби! Вие сте служител в прокуратурата и трябва да подпишете ето този документ.

Джим погледна листа. Беше заповед за арестуването на Стивън Елсън за незаконно владеене на имот.

— Сериозно ли искате да подпиша тази заповед?

— Да. И то още сега, защото утре може да бъде безполезна.

— Но аз не мога да подпиша заповед за арестуване на такова основание.

— Фераби, рискувам длъжността си, но трябва да имам Елсън в ръцете си. После ще ви обясня всичко подробно. Дайте ми сега заповедта за арестуването на Елсън.

Джим помисли около една секунда, после взе перото и подписа заповедта.

Когато заведе Съпер в Хил-Броу, Джим още не знаеше за какво беше тази заповед. Едва после научи. Слугинята на Елсън им отвори вратата и ги покани в гостната. След това се качи горе, почука на вратата на господаря си и пак слезе при посетителите.

— Господин Елсън не е в стаята си — каза тя. — Сигурно се разхожда в градината. Ако желаете да почакате малко…

— Нищо, госпожице, не се безпокойте, ние сами ще го намерим — каза Съпер. — Аз познавам тук всички ъгълчета.

Като тръгнаха към градината, Съпер каза:

— Не мога да допусна, че е избягал.

— Но защо ви трябва именно сега? — попита Джим.

— Трябва ми — нищо повече! Присъни ми се, че е избягал…

Вие сигурно подозирате, че има пръст в убийството, а?

— Да, но не в убийството на госпожица Шоу…

— Тогава защо искате да го арестувате именно днес?

— После ще узнаете всичко, приятелю мой! Шт… Шт…

От единия край на градината, залесен с шубраци, се разнесе странен звук: клон, клоп, клоп!

— Дърветата падат — каза Джим.

Съпер не отговори. Те се затичаха напред и след пет минути стигнаха до ъгъла на един път, който водеше в малка седловина. За да се мине на това място, трябваше храстите да се извият настрана. Инспекторът мина пръв и задържа клоните. Отначало Джим помисли, че го върши от учтивост, но като погледна над рамото му, видя една сгърчена фигура в локва кръв.

Това беше Елсън! Съпер се приближи до него и го обърна по гръб.

— Три куршума са го улучили! Ех, Елсън, Елсън! Ако те бях арестувал сутринта, сега щеше да си жив!