Едгар Уолъс
Хора в кръв (15)

15.

Елфа Лей рано изгуби майка си, затова много обичаше романтично настроения си баща, който в нейните очи изглеждаше мил и безпомощен. Когато английското адмиралство й съобщи по установения ред вестта за потъването на американския транспортен кораб „Енглан“ заедно с целия му екипаж, тя почти припадна и не можеше да повярва. Параходът, гласеше съобщението, е разбит край южните брегове на Англия от мината на една подводница.

С него се връщаше и Джон Кенет Лей от Вашингтон, където бе взел участие в съвещанието на американските финансисти. По време на войната той беше офицер и служеше за връзка между американското и английското съкровище.

Отчаянието на Елфа бе безгранично. Тя успя обаче, с похвална смелост да понесе скръбта и започна нов живот. Даде под наем къщата на Едуард скуер и се премести на Кубит стрийт 75.

Елфа имаше роднини в Америка, но предпочете да остане в Лондон, който й бе скъп заради спомените, свързани с баща й. Тук нямаше приятелки, освен две-три познати дами. Беше затворена и не даваше повод да посещават къщата й. Съпер, обаче, правеше изключение. Когато прислужницата доложи, че инспекторът е дошъл, тя веднага поръча да го поканят. Самият той влезе със странна усмивка на лицето.

— Ех, госпожице, остарявам — каза той, като си сложи шапката на пианото. — По-рано се качвах по тези стълби на един дъх, а сега трябва да почивам по площадките. Да, натежаха ми вече годините.

Елфа не знаеше целта на неговите посещения. Дали беше дошъл да й съобщи някакви новини, или пак ще започне да разпитва за Големия Крак? Това трудно можеше да се отгатне от поведението на инспектора, защото той имаше навик да приказва за странични неща, засягайки между другото важните въпроси.

— Имате чудесна стая, госпожице Лей, и при това добре наредена. Свирите ли на пиано?

— Да, понякога — весело отговори Елфа.

— Това е необходимо за едно младо момиче, иначе ще го смятат за необразовано. Да се свири на грамофон е много по-лесно… Съвзехте ли се от онази ужасна нощ? Е, ако бях лежал на скалата под дъжда, щях да умра на място, но вие сте още млада и сте се отървали само с ревматизъм.

— Но аз не съм хванала ревматизъм.

— Ще го получите… вие вече я имате тази болест, но ще я усетите чак след двадесет години.

Въпреки поканата да седне, Съпер взе да се разхожда из стаята и да разглежда картините и книгите.

— Хубави картини, но трудно може да се отгатне дали са оригинални, или са копия. Вие ли сте ги рисували, госпожице Лей?

— Не, това е дело на велик френски художник — отговори тя.

— Французите умеят да рисуват. О, вие имате прекрасна библиотека! — той погледна томовете, изпълващи три дълги полици. — Имате ли нещо по психология, антропология или криминология?

— Не се интересувам от криминални истории. Освен това тези книги са на баща ми. Много го обичах и ми се струваше, че той е най-добрият баща на света.

— Много се радвам, когато чуя деца да говорят така за родителите си. Всеки път, когато чуя лоши отзиви за бащата съм доволен, че останах ерген.

— Вие не сте ли женен?

— Не, не съм. Имах само един роман, и то не любовен. Запознах се с една жизнерадостна вдовица, която имаше три деца. Аз, както знаете, съм темпераментен, но и тя не падаше по-долу в това отношение. А пък двама емоционални хора не могат да живеят под един покрив, а още повече пет. Децата излязоха много подвижни и изискваха да им се носи закуската в леглото, а това вече показва, че и те бяха темпераментни. Така, че отхвърлих предложението за брак. Господин Кардю идва ли днес в кантората? — внезапно попита Съпер.

— Не. Съобщи ми по телефона, че се е върнал в Барли-Стек. Както изглежда, успокоил се е от преживяните вълнения. Неговият слуга ми съобщи, че господарят му седи в работния си кабинет и усърдно се занимава с книгите си.

— Той пак съставя теории и вади психологически заключения — мрачно каза Съпер. — Сутринта го посетих. Седеше пред масата и изучаваше антропология, социология, психология и логика. Поисках му плана на къщата, но той не ми го даде. Освен това, забелязах, че адвокатът имаше пред себе си проба от морски пясък, пресмяташе времето на приливите и изчисляваше височината на скалите… Хе-хе-хе. Довечера ще научим кой е убиецът, щом сам Кардю се е заловил за работа — подигравателно прибави Съпер.

Елфа се засмя.

— Господин Минтер, вие не сте голям привърженик на детективския метод.

— Наричайте ме Съпер — помоли старият детектив. — Харесвам това име. Напразно си мислите, че не уважавам науките. Зная, че на полицията липсват научни методи на изследване. И така, госпожице Лей, тя е купила шапката си от магазин Астов на Хей стрийт в Кенсингтън. Поискала е именно тази шапка, макар че е била старомодна. Учудващо е, когато една жена купува шапка, която е излязла от мода.

Преминаването от криминологията към шапката беше толкова неочаквано, че Елфа едва се съвзе.

— За госпожица Шоу ли става въпрос? Каква шапка си е купила?

— Голяма жълта сламена шапка с воал. Купила я е в събота вечер. Продавачката искрено й казала, че шапката не й прилича, но госпожица Шоу заявила, че я харесва и я купила. Не казах за това на Кардю. Такива новини го изваждат от нормалното му състояние. От това той ще извади заключение, че икономката му се готви да замине за континента, и току-виж, че започне да измерва Париж с пергел и линия.

Съпер отново взе да преглежда книгите и внезапно попита:

— Господин Болдер… как се казваше, де… Получил ли е яйца и картофи?

— На Едуард скуер ли? Не, повече не съм говорила с Болдервод Латимер.

— Не мога да разбера защо той се нарича Болдервод. Абсолютно смахнато име… Обичате ли цветята, госпожице Лей?

— Много — засмя се Елфа.

— Обожавам цветята… и търсенето на престъпници. Теменугите, люлякът и горските звънчета ме хвърлят във възторг, а видът на престъпника на подсъдимата скамейка ми доставя удоволствие… На вас приятен ли ви е господин Елсън? Той също е американец.

— Да, американец е, но не ми е приятен.

— Нищожен човек. Едва чете, а пък съвсем не знае да пише. Държи секретарка за кореспонденцията си.

— Така ли? Чудно!

Елфа излезе да поръча чай. Когато се върна, Съпер пак стоеше край етажерката.

— Много обичам книгите за четене, но научните книги ги смятам за вятърничава работа… Съпер прочете на една книга инициалите: Д. К. Л. — това са инициалите на баща ви, госпожице Лей, нали?

— Да, Джон Кенет Лей.

— Добър човек… Той не можеше да си създава неприятели. Не е като мен. Аз бих могъл да изпълня цялата книга с подписите на лица, които не ме обичат.

— Струва ми се, че съвсем не ви мразят толкова, колкото си представяте — каза Елфа, като му наля чай.

— Ако сега все още не ме мразят, ще стана един от най-ненавижданите хора в Скотланд Ярд — каза Съпер. — Ще видите, госпожице Лей, това ще стане в най-близко време.