Едгар Уолъс
Хора в кръв (4)

4.

— Познавате ли господин Елсън?

Джим Фераби добре познаваше Елсън и чувстваше антипатия към него. Американецът беше главен свидетел по делото Съливан и оправдаването на подсъдимия много го огорчи. При това Джим имаше предубеждение към Елсън, защото той открито и некоректно ухажваше госпожица Лей. Ето защо остана неприятно изненадан, когато го видя между поканените. Кардю веднага забеляза антипатията на младия юрист към американеца.

— Забравих да ви кажа, господин Фераби, че ще срещнете Елсън. Много ми е неприятно, но Хейна настояваше да го поканя. Аз лично не мога да го търпя.

— На мен ми е безразлично дали е тук, или не — засмя се Джим. — Но кой е той? Защо се е преселил в Англия?

— Не зная, но един ден сигурно ще разбера. Те чудесно се разбират двамата, защото са съотечественици — ядовито прибави Кардю, като погледна към американеца, който приказваше с госпожица Лей.

— Нима госпожица Лей е американка? — попита Джим.

— Да. Предполагах, че знаете това. Баща й, който загинал във войната, бил висш чиновник в американското държавно съкровище. Струва ми се, че по-голяма част от живота си е живял в Щатите, където госпожица Лей се е възпитавала. Аз лично не познавах баща й. Взех я на служба по препоръка на американската легация.

— Никога не бих могъл да си представя, че тя е американка — промърмори Джим.

* * *

— Аз мислех, че сте англичанка — каза Елсън на госпожица Лей. — Чудно, как веднага не се сетих за това.

— Аз съм от Вермонт — потвърди Елфа.

Елсън имаше червено лице с груби черти, неприятни очи и голям нос. Той разнасяше около себе си миризма на уиски и силни пури.

— А пък аз съм от запад — учтиво произнесе той. — Но кажете, госпожице Лей, какво търси тук този господин? — прибави той, като кимна към Джим.

— Господин Фераби е считан за един от най-енергичните служители в прокуратурата — спокойно възрази Елфа.

— Така ли? Господин Фераби може да е добър адвокат, но е съвсем неспособен прокурор, щом попадне в съдебната зала. Аз лично мога да потвърдя това.

— Вие стар приятел ли сте на господин Кардю? — попита внезапно Елфа, като желаеше да промени разговора.

— Хм… мой съсед е… При това криминалните истории са неговата слабост… Досега не съм виждал възрастен човек да се увлича по такива глупости.

Елсън не откъсваше погледа си от Елфа. Желаейки да се освободи от натрапилия се събеседник, младата девойка умолително погледна Джим, който я разбра и побърза да я освободи.

Елфа и Джим забелязаха, че Кардю беше в лошо настроение. От време на време поглеждаше часовника, после плахо преместваше погледа си към вратата. Най-после икономката се показа, по-сърдита и по-мрачна от когато и да било. Тя студено доложи на домакина, че масата е сложена. Кардю свали очилата си и умолително произнесе:

— Не може ли да почакаме още малко, Хейна… Аз поканих още един добър познат — старшият инспектор.

Хейна мрачно го погледна, но нищо не каза и излезе. Минаха се още няколко мъчителни минути и на вратата пак се показа икономката.

— Още дълго ли ще чакаме, господин Кардю? — грубо попита тя.

— Идваме, идваме, Хейна. Нашият приятел сигурно се е забавил някъде.

Елфа седеше до Джим на кръглата маса. Край нея стоеше стола за инспектор Минтер.

— Бедният господин Кардю — тихо каза девойката.

Джим се смееше, но един поглед на икономката накара лицето му да приеме сериозен израз.

След като поднесоха супата, Съпер се появи, облечен повече от скромно.

— Извинете, лейди и джентълмени — каза той, като погледна присъствуващите — аз съм свикнал да вечерям само вкъщи и си спомних за поканата на господин Кардю едва когато се готвех да си легна. Добър вечер, госпожице Шоу!

— Добър вечер, господин инспекторе! — студено отговори Хейна.

Елфа за първи път виждаше Съпер и неволно почувства симпатия към възрастния инспектор в износен фрак. Ризата му беше старомодна и на връзката му се виждаха две петна, но обноските му бяха аристократични.

— Много рядко ходя на гости — продължи Съпер, като заговори на домакина — затова не зная правилата за добро държание. Но винаги съм казвал, че на нас, полицаите, ни липсва възпитание… Нима вие не спускате кепенците нощно време, господин Кардю?

— Не — учудено отговори Кардю, — защо да ги спускаме? От улицата, която се намира на четвърт миля от къщата, не се вижда какво става вътре.

— Извинете, аз рядко ходя във вили. Живея в къщичка и винаги спускам кепенците, когато ям, защото така е по-приятно. Колко градинари имате тука?

— Четири-пет, точно не зная.

— Тогава ви трябват помещения, където биха могли да нощуват.

— Те не нощуват тука. Главният градинар живее в отделна къщичка близо до улицата.

— А аз мислех, че държите слуги, които поливат нощно време и ловят къртиците.

Кардю се почувства обиден.

— Не ви разбирам, инспекторе. От къде накъде ще позволя на слугите си да скитат нощно време около къщата? Но какво ви е, господин старши инспекторе?

Съпер внезапно скочи и се спусна към вратата. В същия миг светлината угасна.

— Веднага се махнете от масата и застанете край стената! — заповеднически извика Съпер. — В сянката на храсталаците се крие човек с револвер в ръка.