Едгар Уолъс
Хора в кръв (11)

11.

Джим Фераби изнемогваше от умора на кормилото, като се носеше с колата си към Паузей. Безсънната, пълна с тревоги нощ ни най-малко не беше се отразила върху стария детектив, който седеше до него. Той беше бодър и непрекъснато говореше.

Джим спря автомобила пред „Гранд хотел“. Портиерът в блестяща ливрея се спусна към тях и помогна на Съпер да слезе. Той заведе новопристигналите в стаята на Кардю.

Старият адвокат още лежеше на кревата, но не спеше.

— Имате ли някакви новини? — попита той Съпер. — Нима бедната Хейна е мъртва?

Съпер му разказа за венчалния пръстен, намерен върху тялото на убитата. Кардю веднага се изправи и седна в кревата.

— Какво? Хейна е била омъжена? Това е невъзможно — рязко каза той. — Каквито и да са сведенията ви, каквото и да сте открили, аз знам само едно: Хейна никога не се е венчавала.

— Откъде знаете това, господин Кардю?

— От много години съм адвокат на Хейна Шоу и тя нищо не е скривала от мен. Обстоятелството, че е имала симпатия към определено лице не означава, че се е венчала с него. Тя по никой начин не можеше да се омъжи без мое разрешение.

— Но защо? — учудено попита Съпер.

— Покойната ми жена определи на Хейна значителна годишна рента с условие, че няма да се омъжи без мое позволение. Бедната ми съпруга не искаше да остана без домакиня и затова завеща на Хейна годишна рента — да остане да ми служи и да не се омъжва.

— На колко възлиза годишната рента?

— На 200 фунта. За Хейна това е значителна сума и тя остана да служи у дома. Нищо не скриваше от мен, с изключение на една тайна… Преди три години ми предаде да пазя един голям запечатан плик. Аз, разбира се, я попитах какви документи се пазят в него, но тя рязко ми отговори, че това си е нейна работа. Не исках да се бъркам в живота й — и без това миналото й е много тъжно. Покойната ми жена я взе от сиропиталище и произходът й е обвит в тайна. Никога не съм се интересувал от това, но Хейна сама е вършила издирвания, за да установи произхода си. Ето защо предполагам, че пликът съдържа документи именно в тази връзка.

— Да, това е необикновено — каза Съпер — и аз трябва да видя този плик. Къде е той?

— В кантората ми в Кингс-Бенч-Уок — отговори Кардю. — Ако искате да отидете там, ще намерите плика в малкото японско сандъче, върху полирания капак на който са изграфирани буквите Х. Ш. В него още лежат, ако не се лъжа, нотариално копие от завещанието на съпругата ми, писмо от директора на сиропиталището, кръщелното свидетелство на Хейна и други не толкова важни документи.

Кардю извади от джоба на лежащите до него панталони връзка ключове и ги подаде на Съпер.

— Ето ключовете от кантората. Научихте ли нещо ново?

— Не. За нас е неразрешима загадка как Хейна пак е влязла в къщата, като Латимер е стоял до самата врата. Досега нито едно убийство не е ставало при толкова загадъчни обстоятелства.

— Латимер през цялото време ли е бил около къщата? — бързо попита Кардю.

— Да — твърдо отвърна Съпер.

— Аз имам своя теория за убийството, но не искам да говоря за нея, докато подробно не я разработя. — Кардю видя тънката усмивка по устните на Съпер и недоволно прибави: — Вие не вярвате на теориите ми, но кълна се, че заключенията ми как е избягал убиецът от кухнята са правилни.

— Тогава, изложете ги — студено отбеляза Съпер.

— Хейна и убиецът са влезли в кухнята и единият от тях е заключил вратата отвътре, т.е. той, или тя…

— Правилно — одобри Съпер.

— Той я е убил и тя е паднала при вратата. Убиецът не е имал смелостта да вдигне тялото й и е решил да избяга през малкото прозорче на стената. Както изглежда, към това го е насочил ключа, който е стърчал от вътрешната страна на ключалката. Като е стигнал трапезарията, убиецът е трябвало да спусне капака, снабден с пружина…

Съпер се удари по коляното и го прекъсна:

— Правилно, така е било, защото капакът автоматически се заключва без ключ. Вие сте си съставили превъзходна теория и аз никак не бих се учудил, ако тя излезе вярна. Но как убиецът е проникнал в къщата, как се е измъкнал от нея, без Латимер да го забележи?

— Но нали има заден вход?

— Вратата е била залостена и заключена — бързо възрази Съпер. — Всички прозорци имат подвижни капаци. Никой не е могъл да влезе или излезе по този път, т.е. през вратата или прозорците. Ако убиецът е излязъл през задната врата, как е успял да я заключи отвътре? Не, господин Кардю, това не е правилното решение.

— Напълно допускам, че сте прав — въздъхна Кардю. — Признавам си, че и аз не съм напълно уверен в теорията си.

Съпер и Джим слязоха по стълбата. Инспекторът запали лулата си и каза:

— Отивам в кантората на Кардю, за да взема плика на Хейна. Искате ли да дойдете с мен?

— Добре, ще ви закарам там.

Малко по-късно опръсканият с кал автомобил спря край Кингс-Бенч-Уок. Външната врата не беше заключена. Съпер застана на прага и мълчаливо разгледа помещението.

— Изглежда, сме закъснели — сърдито каза той.

Кутиите и сандъчетата бяха съборени по пода, а съдържанието им бе разхвърляно на всички страни. Масата на Кардю бе преровена и книжата лежаха безразборно по нея. Чекмеджетата бяха отворени.

— Някой ни е изпреварил — мрачно каза Съпер, като показа разхвърляните актове. — А, ето и сандъчето с инициали Х. Ш. … То е празно!