Едгар Уолъс
Хора в кръв (12)

12.

Той бавно се озърна. Погледът му падна върху решетката на камината, препълнена с изгорели книжа и пепел. Много листове бяха изгорени един по един, за да се унищожи съдържанието им. Съпер събра изгорелите книжа и изследва всички оцелели документи, но не намери нито плика, нито някакви други за Хейна Шоу. После премести масата към прозореца, сложи върху нея кутията с инициали Х. Ш. и внимателно я разгледа.

— Кутията не е повредена. Отворена е с ключ.

Съпер дръпна шнура на щората и щом тя се вдигна, на пода падна една книжка. Той я вдигна и видя, че това е търговска квитанция за малка сума.

— Трябва да се е закачила в някой ветровит ден, точно когато са спускали щорите. Не е ли интересна такава случайност?… Трябва да съобщя за това на полицията и да поприказвам спокойно с господин Кардю. Той е много нервен и съкрушен от убийството, но ще остане още повече поразен, като научи за кражбата в кантората му. За един адвокат е голям удар да загуби документи.

Джим заведе Съпер в Скотланд Ярд, върна се у дома и легна. Събуди се чак когато слънцето залезе. Първата му мисъл беше Елфа Лей. Той не посмя да й телефонира, а взе едно такси и отиде в Кубит стрийт. Имаше късмет, защото я срещна в момента, когато тя слизаше по стълбата.

— Видяхте ли господин Минтер? — бързо попита тя. — Той преди малко си отиде.

— Както изглежда, този неуморим детектив никога не спи — Джим беше учуден. — Разказа ли ви вече за кражбата в кантората на Кардю?

— Да, той беше при мен следобед, за да ми разкаже това — обясни тя, като вървеше до него. — Крадците не са пипнали нищо в моя кабинет, защото вратата е била заключена. Знаете ли нещо ново за Големия Крак? — неочаквано попита тя. Джим се изненада, че Съпер й е разказал за тайнствения Крак, а в същото време криеше това от Кардю.

— Съпер се интересуваше дали съм чувала това име — продължи Елфа, без да усети, че с това отговаря на въпроса, който той искаше да й зададе. — Разбира се, аз никога не съм чувала този особен прякор. Какво означава той, господин Фераби?

Джим й обясни.

— Всичко е толкова ужасно и тайнствено! Дори не мога да си представя, че госпожица Шоу е мъртва. Ах, колко ужасно е това!

Посоката им беше към Холбърн. На Джим много му се искаше да разбере защо излиза тя вечерта, щом не отива на разходка в парка. На ъгъла на Кингсуей Елфа спря.

— Трябва да ви поверя една тайна — каза тя със слаба усмивка. — Тайната е толкова нищожна, че дори не би трябвало да искам помощта ви.

— Колкото е по-малка тайната, толкова повече ще мога да ви помогна — заинтересувано каза той. — Само бих искал да отидем с кола до целта ни.

Джим спря такси и Елфа, дори да не искаше, даде един адрес на Едуард скуер. Седнаха един до друг.

— Трябва да поговоря с моя наемател — обясни тя. — Учудвате се, нали? Покойният ми татко ми остави къщата, в която живеехме. Тя е малка, но все пак твърде голяма за мен. Затова я дадох под наем на един господин. Въпреки своята незначителност, доходът е подкрепа за мен. Да имаш имот в днешно време е голямо щастие и аз не се страхувам да изгубя наемателя си, но бедният човечец стана много нервен заради яйцата и се кани да се мести в друга квартира.

— Яйца ли? — въпросително я погледна Джим.

— Да, не се чудете, господин Фераби. Яйца, картофи, а понякога и зелки, но главно господстват яйцата.

— Не ви разбирам, госпожице Лей!

— Слушайте по-нататък. Господин Латимер отначало взе за шега това, но после…

— Господин Латимер ли? — прекъсна я Джим. — Да не би да е роднина на храбрия сержант.

— Негов чичо е. Едва днес научих от сержанта, че Болдервод Латимер е богат търговец на хранителни продукти, и при това ерген. Изглежда, че не приказва с племенника си. Във всеки случай отношенията им са обтегнати, защото сержантът ми разказа, че никога не е ходил при чичо си в Едуард скуер. Чичо му не е бил съгласен да служи в полицията. Според него, това уронва доброто име на семейството.

— Но, моля ви, разкажете ми за яйцата.

— И за картофите — прибави Елфа. — Тайната ми звучи като шега и аз смятах цялата история за абсурд, когато за първи път чух за нея. Откакто Болдервод Латимер живее в къщата ми, всяка сутрин на прага се намират яйца, зелки и други зеленчуци. Лятно време подаръците се придружават с цветя. В петък сутринта слугата отворил вратата и намерил аспержи и цял люляков храст. Тайнствените и редовни подаръци нервират наемателя ми, защото това продължава доста време, за да се приеме за шега. Може би вие ще разбудите загадката.

Болдервод Латимер видя автомобила пред вратата на квартирата си и излезе да посрещне гостите. Той беше нисък, набит, плешив и с червено лице.

— Заповядайте, влезте, госпожице Лей — каза той, като учтиво се поклони на Джим. — Получихте ли писмото? Много съжалявам, че ви безпокоих, но тази работа наистина започва да става нетърпима.

Те влязоха в стая, наредена доста старомодно.

— Вече исках да се обърна към полицията. Досега вземах тези знаци на внимание за шега, а понякога и за благодарност от някакъв човек, на когото може да съм направил някоя услуга… Но най-накрая стигнах до заключението, че трябва да се вземат решителни мерки. Това редовно подхвърляне на разни зеленчуци пред вратата на квартирата ми, е чисто и просто подло оскърбление на човека, на когото желаят да напомнят, че е търговец.

Елфа представи двамата мъже един на друг.

— Кога именно неизвестните „благодарни“ личности слагат тези неща на стълбата? — попита Джим.

— Между полунощ и три часа сутринта. Аз караулих нощно време, за да пипна негодника на местопрестъплението и да му поискам обяснение, но не успях.

— Но струва ми се, че оскърблението е доста невинно — усмихнато отбеляза Джим. — Получавате продукти, които трябва да купувате на пазара.

— Да, но тези продукти могат да бъдат отровни. Пратих част от тях в държавния институт за химическо изследване, но там не откриха никакви признаци от отрова. Все пак, не е изключено продуктите временно да са безопасни, за да приспят бдителността ми.

— Не вярвам някой да иска да ви причини зло — каза Джим. — Съобщихте ли вече за това на полицията?

— Официално още не съм се оплакал. Говорих само с двама дежурни полицаи, като ги помолих да уловят нахалника по частен път.

— Най-добре ще бъде да споделите за това с племенника си, сержант Латимер.

— Ние с него сме в обтегнати отношения. Когато беше млад, той отблъсна едно великолепно предложение от моя страна да стане търговец и взе, че постъпи в полицията. Зная, ще кажете, че това е почетна кариера. Но работата с племенника ми стои малко по-другояче. До мен достигат разни слухове… Сержантската заплата не е голяма и аз мисля, че с тези пари той не може да си позволи да вечеря в скъпи елегантни ресторанти. Преди няколко дни със собствените си очи го видях в Риц Карлтън хотел заедно с четирима души на маса, отрупана с деликатеси. Единият от тези господа, доколкото знам, е милионер. Аз съм уверен, че нашите полицаи са неподкупни, но…

Джим беше твърде удивен, за да възрази нещо. Нима храбрият, спокоен и учтив сержант е способен на гуляи? Но пък и чичото не е могъл да се излъже и да вземе чужд човек за племенника си.

— Не мисля да се обърна към племенника си за съвет — продължи Болдервод. — Затова помолих госпожица Лей сама да разреши тази загадка. Та вие, госпожице Лей сте живели доста години в тази къща!

— Когато ние живеехме в тази къща, нищо такова не се е случвало. Мога само да ви посъветвам да се обърнете към полицията.

— Получавате ли продукти в големи количества? — попита Джим.

— Не, обикновено получавам толкова, колкото един човек може да носи в джобовете си. Големият люляков букет беше изключителен подарък. Вие, господин Фераби, като опитен юрист, не мислите ли, че в дадения случай е замесена някоя престъпна шайка, която се готви да ми причини зло?

— Не, не вярвам — Джим се мъчеше да не се засмее. — Най-добре се обърнете към полицията, за да ни освободи от това безпокойство.

— Чувствам се добре в тази къща и не искам да я напускам. Госпожица Лей знае колко пъти й предлагах да ми я продаде. Напоследък, обаче, си мисля, че най-добре ще бъде да се преместя на друго място, а не да чакам тук да се прекратят тези мъчителни подаръци.

— Към тях имало ли е понякога писмени съобщения?

— Не, никога, с изключение на един път, когато люлякът беше завит в книга, на която с молив бяха написани няколко думи. Изразявайки се на детективски език, не можах да извадя заключение и да намеря ключа на загадката от тези думи. Затова и този лист отиде в печката.

Разговорът свърши. Джим и Елфа потеглиха с колата. Джим мълчеше по пътя, а това много безпокоеше младата девойка.

— Вие не приказвате, господин Фераби. Да не би да мислите, че зад историята с продуктите се крие нещо ужасно?

Джим се сепна.

— Ужасно ли? Не, не мислех за това. Мислех за сержант Латимер. Историята, която чухме от чичо му е много странна.

— Защо бедният сержант да не вечеря поне веднъж в Риц Карлтън хотел?

— Защото бедни хора не могат да платят една вечеря в този ресторант — спокойно възрази Джим. — В управлението гледат твърде подозрително на полицаите, които живеят нашироко.