Едгар Уолъс
Хора в кръв (10)

10.

Джим наблюдаваше как Съпер изследваше кухнята, претърсваше печката, отваряше долапите и разглеждаше чекмеджетата. Едва сега той усети цялата същност на трагедията.

След внимателен оглед на стената, Съпер извади от нея куршум, калибър 42 и бавно произнесе:

— Същият калибър като пачката с патроните, която намерих в градината на Кардю. От това обаче не следва още нищо. Сега тези автоматични пистолети се разпространяват само в два калибъра и е трудно да се допусне, че госпожица Шоу е имала такъв пистолет. Жените се страхуват от такова оръжие… и освен това, господин Кардю би знаел, че тя има пистолет.

Изведнъж той протегна глава напред и започна да се ослушва. След това взе лампата и тръгна към вратата.

— Някой стои зад вратата — каза той.

Джим също чу шумолене и изтръпна. Някой пипаше вратата отвън и се мъчеше да отвори. Съпер му даде знак и Джим бавно се приближи до вратата, бързо обърна ключа и я отвори.

На прага стоеше стройна девойка с измъчено лице, цялата беше мокра и едва се държеше на краката си.

— Спасете ме — извика тя и падна безжизнена в прегръдките на Джим.

Това беше госпожица Лей.

— Не мърдайте, слушайте! — пошепна Съпер на ухото на Джим. Младият човек застина неподвижно, държейки девойката в прегръдките си. От мрака долиташе тъжна песен:

Мавританският крал минаваше

по кралския град Гранада.

Ай де ми Алхама!

— Гръм и мълния! — извика Съпер, хвърли лампата на масата и изчезна в мрака.

Вече се съмваше, когато той се върна и съобщи за неуспеха си.

— Той пееше някъде горе на скалата — промърмори той. — Няма да види добро този музикален скитник, ако падне в ръцете ми. Как е госпожица Лей?

— Вече се свести, в печката на спалнята гори огън и тя не е така уплашена.

— Разказахте ли й за убийството?

— Не, предпочетох да не я безпокоя. Както изглежда, преживяла е ужасни минути.

Девойката чу разговора и полуотвори вратата.

— Господин Минтер вече се е върнал, да? Ей сега ще изляза.

След минутка тя влезе при тях. Беше се заметнала с палтото на Джим, а голите крака в стари пантофки, намерени в един шкаф, съвсем не отговаряха на обикновената й изящност.

— Къде е госпожица Шоу? Какво правите тук? Нима се е случило нещастие?

— Искахме да поогледаме вилата — спокойно възрази Съпер. — Готвех се да прекарам тук летния си отпуск.

— Къде е госпожица Шоу? — пак попита Елфа.

— Отиде си. Но как попаднахте тук през нощта?

— Госпожица Шоу ме извика тук с телеграма.

Съпер и Джим останаха учудени. Елфа отиде в спалнята и се върна с една дълга телеграма, адресирана до нея в Кубит стрийт. Съпер си сложи очилата и прочете:

Моля ви, бъдете така добра да дойдете веднага, щом получите телеграмата, в къщата на господин Кардю в Паузей. Ако още ме няма там — почакайте ме. Трябва да дойдете, дори телеграмата да закъснее. Досега не съм ви молила за нищо. Вашето идване тук ще окаже голямо влияние на по-нататъшния ми живот. Искам да бъдете свидетелка на нещо много важно и ви моля да ми окажете съдействие, като жена на жена.

Хейна Шоу

Телеграмата беше подадена в Хилдфорд предишната вечер в шест часа.

— Получих я в седем и четвърт — каза Елфа — и не знаех как да постъпя. Обстоятелството, че отношенията ни с госпожица Шоу бяха обтегнати още повече усложняваше положението. След дълги колебания реших да отида, тръгнах от града с последния влак в 10 часа вечерта, излязох на станцията и тръгнах…

— Значи хората от селцето вас са видели да се спускате по стръмния бряг — прекъсна я Съпер. — Това обстоятелство разширява загадката и прави теорията ми вероятна. Продължавайте, госпожице Лей!

— От брега се спуска пътечка, която излиза на пътя. Понеже познавах в този район почти всяка педя земя, не се съмнявах, че ще намеря пътя. Но не знаех, че през лятото тук е имало срутване. Научих, че пътечката е прекъсната, когато стъпих на един хлъзгав камък и паднах долу. Стори ми се, че си счупих врата, но бързо дойдох на себе си и се убедих, че лежа на края на Тебеширената планина. Не можех да се помръдна и лежах до сутринта, когато видях два автомобила. Първият, който се доближи до къщата, се виждаше добре от скалата, вторият се спря до каменоломната. Викнах за помощ, но вятъра заглуши гласа ми. Можете да си представите отчаянието ми, когато автомобилите изчезнаха и аз пак останах в ужасното си положение. Изпаднах в истерия, защото си внуших, че се е случило нещо ужасно.

Елфа пак затрепери цяла, като си спомни за това.

— Никого ли не видяхте? Някой скитник или подозрителна личност?

— Не, лежах и гледах къщата. След два-три часа пред нея спря една карета. След това започнах да се свличам надолу… и сама не помня как се озовах при вратата.

Съпер още веднъж прочете телеграмата и се почеса по челото.

— Вие ми трябвате за свидетелка по едно много важно дело — каза той.

— А къде е госпожица Шоу?

Тя прочете отговора в очите на Съпер, силно се изплаши и побледня.

— Тя… тя… е умряла?

— Да, застреляна е била тук, в тази кухня. Успокойте се, госпожице Лей, вие ще бъдете важна свидетелка, защото сте лежали цяла нощ на скалата и сте наблюдавали къщата. Към нея не се ли е приближавал още някой автомобил, освен двата, за които ни разказахте?

— Не, уверена съм в това.

— Не забелязахте ли пешеходец по пътя?

— Не мога да ви кажа това — беше тъмно. Познах колите само по светлините, иначе не бих разбрала, защото беше тъмно.

Елфа стоеше потисната от страшната новина. Хейна Шоу убита! Тя не искаше да повярва в това.

— Когато роклята ви изсъхне, господин Фераби ще ви заведе у дома — каза Съпер. — Струва ми се, че не можете да ни съобщите вече нищо ново и важно.

— Нищо повече не зная — пошепна тя. — Ах, колко е ужасно, колко е ужасно!

— Кажете, госпожице, вие ли написахте това на машина?

Той й показа плика.

— Не. Освен това то не е написано на моята машина. Струва ми се, че госпожица Шоу имаше една стара пишеща машина. Веднъж даже тя ме попита дали нямам някое хубаво ръководство, за да се научи да пише.

Когато излязоха на пътя, Съпер и Джим видяха автомобила на Джим, а Латимер, който седеше на кормилото, бързо се приближи до тях.

— Намерих нещо интересно, господин старши инспекторе — каза той. — Ето това.

Той извади от джоба си миниатюрна кожена торбичка, която висеше на златна верижка.

— Свалих това от шията на госпожица Шоу — прибави той, като я даде на Съпер. Инспекторът отвори торбичката и извади от нея блестящ пръстен.

— Това прилича на венчален пръстен. Не намерихте ли и брачен документ?

— Не, никакви документи не намерихме.

— Хе, хе! Нов венчален пръстен — каза Съпер, като го разглеждаше от всички страни. — Интересно, дали го е носила. Хм!… Както изглежда, не е. Във всеки случай човекът, който е сложил на ръката й този пръстен, знае за убийството повече от нас.

Разходката по крайбрежието ги доведе до вратата на къщата. Тук почвата стана по-твърда. Джим внезапно забеляза, че лицето на стария инспектор доби странен израз.

— Дявол да го вземе! — изруга Съпер.

Той видя следи от крака, наполовина размити от дъжда, но все пак достатъчно ясни. Това беше отпечатък от голям бос крак. Той се спусна по следите надолу към морето и бавно тръгна по брега. Следите станаха по-ясни, когато Съпер и спътниците му стигнаха до твърдия пясък. Те водеха към къщата.

— Големият Крак! — извика Съпер.

— Я гледай! Големият Крак ли? — повтори Джим.

Макар че следите внезапно се изгубиха, Съпер и останалите тръгнаха към водата. Следите пак се показаха в едно малко, изровено от водата място. Съпер се обърна към Латимер и каза:

— Сержанте, идете в града и донесете инструментите.

Латимер се върна с материали за снемане на отпечатъци. Работата трая около час.

Те не забелязаха, че през цялото време един мургав мъж с голяма брада ги следеше. Той лежеше край входа на една недостъпна пещера сред тебеширените скали. Странният мъж с блуждаещ поглед гледаше детективите, като си тананикаше песента на Алхама.