Едгар Уолъс
Хора в кръв (26)

26.

Гордон Кардю реши да заключи вратите, да уволни слугите и най-после да вземе някоя квартира в града, или пък да прекара края на лятото в чужбина.

— Това е великолепна идея, която трябва веднага да осъществите — каза Съпер, когато адвокатът му изложи плана си. — Според мен е най-добре да напуснете къщата още довечера.

Кардю поклати глава. Той още се колебаеше.

— Надали ще мога да замина още довечера. Багажът ми не е опакован.

— Мога да ви дам няколко полицаи да ви помогнат.

— Тази нощ ще прекарам тук — каза Кардю, след като помисли малко. — Ще бъдете ли така добър да вечеряте днес с мен?

— За съжаление, не мога. Трябва да се срещна с един мой приятел.

— Тогава, вземете го със себе си и елате у дома.

Съпер се колебаеше.

— Струва ми се, че това няма да ви обиди. Моят приятел не е достатъчно възпитан, за да седи с вас на една маса, но все пак съм във възторг от него. Не спори с мен, не е хитър и не обича да философства — ето защо ми харесва.

— Съпер, и досега още не зная мнението ви за тези ужасни трагедии, които се разиграха около нас с наши общи познати. С удоволствие бих искал да поприказвам довечера с вас за това. Доведете приятеля си, щом не можете да отложите срещата си с него. Господин Фераби също обеща да дойде.

— И госпожица Лей ли ще дойде?

— Не, довечера тя ще прекара край леглото на баща си. Ние с господин Фераби наехме за нея стая в болницата, за да не се отделя тя от баща си.

— Та вие ме питахте, Кардю, дали съм си съставил окончателно мнение за случилото се. Мъчно може да се отговори на този въпрос. Разбира се, имам някакво мнение, но все още не мога да намеря достатъчно доказателства. А доказателства не мога да намеря, защото не разбрах онези причини, които накараха Големият Крак да прибегне към толкова жестоки престъпления. Не само ученият криминалист, но и логично мислещият човек ще разбере, че той убива хора, не защото има страст към убийствата, а защото тези хора му пречат. Само във фантазията на остарелите булевардни романисти съществуват престъпници, за които убийството се явява нужда. Големият Крак се опитва да удуши девойката, не защото обича да убива, а за да накара баща й отново да полудее. Щом човек един път започне да лъже, той вече е принуден да разширява мрежата на лъжите си, за да се измъкне от това положение.

— Вие искахте да кажете: „Щом човек започне да измамва“.

— То е едно и също — нетърпеливо каза Съпер. — Лъжата е измама, а измамата е лъжа. Та точно това се е случило и с така наречения Голям Крак. Той започна да мами и трябваше да продължи измамата си. И всеки път, когато виждаше, че тайната му можеше да бъде разкрита, той прибягваше до помощта на малкия си пистолет, с който отстраняваше от пътя си опасния човек. Като изключим лудите, няма убийци заради спорта. Човек извършва едно убийство, когато няма никакъв друг изход да удовлетвори желанието си. Зад по-голямата част от престъпленията се крие една причина — желанието да има хубава къща, автомобил, да може да пие шампанско и вечеря с танцьорки, с една дума — да се наслаждава на благата на живота. По такъв начин убийците попадат в ръцете на правосъдието: те лесно могат да скрият убийството, но мъчно могат да прикрият онези дребни престъпления, които са ги довели до това…

— Исках да ви попитам още нещо, Съпер. Моят градинар ми каза, че сте намерили следи от наставена стълба. Те са били толкова дълбоки, че не би могло да не ги забележите.

— Върху задната страна на къщата беше опряна една стълба — предпазливо рече Съпер. — Махнах я сутринта, за да не плаши още повече разтревожените хора. Не знам откъде се е появила, защото вие не можете да имате такава дълга стълба. Ще направя издирвания по този повод. А, тъкмо се сетих: моят приятел не е джентълмен, не може красиво да държи лъжичката, разлива супата на покривката и шумно яде.

— Вие ме плашите, за да не го поканя — засмяно рече Кардю, но на мен ми е безразлично какъв е. Доведете го, ще ми бъде много приятно да го видя.

— Той се казва Уелс — продължи Съпер, като втренчено погледна събеседника си. Той чакаше въпроси, но адвокатът не се интересуваше от личността на Уелс. Внезапно инспекторът виновно се удари по коляното. — О, как съм започнал да забравям! Та аз поканих при себе си и Латимер, за да го запозная с приятеля си!

— Тогава елате заедно с Латимер — приятелски каза Кардю. — Винаги съм оставял с впечатлението, че той е получил добро възпитание… може би много добро.

— Може и така да е, но той съвсем не е за полицейска служба. Той ще бъде един от бъдещите таланти — вече горе-долу разбира от антропология, психология и други такива хитри науки. Знае коня колко пръсти има и може да ни каже каква е разликата между следите от револверни изстрели и следите от доисторически патрони.

— Е, драги инспекторе, вие вече започнахте да ми се подигравате! — добродушно отбеляза Кардю. — Не мога да ви позволя това.

Когато следобеда Кардю пожела да отиде в града, той бе придружен, въпреки нежеланието си, от един полицай. Последният не мръдна от Кингс-Бенч-Уок, докато Кардю уреждаше работите си без помощта на своята секретарка. Адвокатът написа няколко писма, помисли една минутка и поиска по телефона да го свържат с болницата. Елфа се обади.

— Ало! Госпожице Лей, как сте, как се чувствате?

— Много съм уморена и разбита. Тъкмо си полегнах, когато ме повикахте. Вие в града ли сте, господин Кардю?

— Да, зает съм в бюрото си, но надвечер пак ще се върна в Барли-Стек. Утре ще заключа къщата си и ще отида в Лондон, където ще остана ден-два. За съжаление, нашата съвместна работа завърши и аз си позволих да ви изпратя чек, вместо писмен отказ. Спомняте ли си за нощния обир в това бюро? На мен ми се струва, че оттогава е минала цяла година.

— Но това беше миналата седмица!

— Да, паметта ми изменя. Сега прегледах всичките си книжа и знам какво и защо ми е било откраднато. Дори сам Минтер няма да се усъмни във важността на откритието ми.

— Защо е бил извършен обирът? — с любопитство попита тя, но Кардю не пожела да отговори на въпроса й.

Като се върна пак в стаята си, Елфа помисли, че Кардю сега е станал много тайнствен и че не желаеше да съобщи откритието си, защото се страхуваше, че тя ще каже за това на Съпер.

Адвокатът излезе пак на улицата, пусна писмата си в една пощенска кутия и седна заедно с полицая в колата си. Той не забеляза, че Латимер го следеше. Сержантът незабелязано го придружаваше до Кингс-Бенч-Уок и обратно до Барли-Стек. Той караше една малка кола, но не стигна до къщата, а зави в полето и там скри малката си машина в една житна нива. После отиде към къщата на Кардю и поднови наблюдението си. Когато минаваше през полянката, придружаващият Кардю полицай любезно му подвикна:

— Добър ден, сержанте! Съпер ви търси!

— Бях тук наблизо — отговори Латимер. Сега можете да си вървите.

Латимер взе един стол и седна под сянката на черничевото дърво. Кардю го видя от прозореца на кабинета си и му изпрати кутия пури по камериера си. Сержантът се усмихна и кимна с глава благодарно към прозореца на Кардю. Както изглежда, той се радваше на нещо.

* * *

— Позволете да ви представя, господин Уелс — тържествено каза Съпер.

Малкият човечец, който се чувстваше някак си неловко в кабинета на Съпер, учтиво стана от стола и си подаде ръката. Той беше тих, скромен човек с червеникава коса, сресана на път и тук-таме побеляла. Една голяма къдрица висеше на челото му. На голямата сребърна верижка на часовника се полюшваха два медала. На Джим Фераби му се стори, че Уелс се чувства неудобно в новата си яка.

— Какво представлява този човек? — попита Джим, когато останаха сами със Съпер.

— Той трябва да служи за символ — уклончиво отговори инспекторът. Господин Уелс е карта в играта ми. Появяването му означава неприятност. Не е за учудване, че трябваше да водя преписка с началството си в продължение на три месеца, докато се осмелих да поканя Уелс Не можах обаче да устоя на изкушението да го видя у дома.

— Детектив ли е?

— Не, не е детектив, а мой приятел. Аз вече казах на Кардю кой е Уелс.

— Нима ще го вземете със себе си на вечерята?

— Разбира се. Ще ви кажа защо. Когато поканих Уелс, още не знаех, че Кардю ще устрои за нас вечеря. Но сега знам, че там той ще ни изложи теорията си за убийството на Елсън. Отнасям се с известно уважение към теориите на Кардю, защото изглеждат верни, но искам да му покажа и грешките. Именно този господин Уелс трябва да напомни на Кардю в какво точно се състоят грешките му.

Джим трябваше да се задоволи с това чудновато обяснение. Той неохотно напусна града, но желанието му да помогне на Кардю в непоносимото му положение, го накара да даде съгласието си и да остане още една нощ в Барли-Стек. Той знаеше, че се налага на известна опасност. При това и не подозираше, че Съпер също е поканен на вечеря. Въпреки всичките си добри качества, Съпер не беше все пак най-добрата компания на Джим и Кардю. Джим би предпочел обществото на господин Кардю и на госпожица Лей.

— Това е прощалната вечеря на Кардю — каза инспекторът. — Утре, ако той е още жив…

— Нима предполагате, че тази вечер ще се случи нещо необикновено? — плахо попита Джим.

— Да. Ако до утре остане жив, той ще отиде в града, а оттам в чужбина. Големият Крак разстрои нервите му и той бърза да замине… — Съпер не довърши изречението си и веднага заговори за друго. — Операцията на господин Лей мина много сполучливо. Днес следобед той отново позна дъщеря си, а това е добър знак. Но е още много слаб, за да дава свързани показания и това много ме тормози. Показанията ми трябват именно днес.

— Показанията ли? Какво общо има това с Джон Лей?

— О, много общо има, драги Фераби! Латимер също ще присъства на вечерята.

— Нима? Не се съмнявам тогава, че това ще бъде една разкошна вечер!

— Латимер ще ви достави удоволствие: той умее да яде с две ръце и никога няма да разлее супата на покривката. Има обноски на джентълмен и е отличен психолог. Не е като стария Съпер, който не е получил възпитание и не разбира от психология. А когато Кардю и Латимер започнат да приказват за Ломброзо, ние ще се възхищаваме от големите познания на тези джентълмени.

* * *

Джим пристигна пръв у Кардю, който го беше помолил да не облича смокинг, защото гостите няма да бъдат много.

— Трябва да ви съобщя, че поканих още Съпер, който ще доведе със себе си сержант Латимер и някакъв, си приятел… Вие виждали ли сте го?

— Да, видях го у Съпер — усмихнато отговори Джим. Надявам се, че няма да бъдете неприятно изненадан, като го видите — той има много странен вид.

— Щом е приятел на Съпер, няма нищо чудно, че изглежда странно — сухо отбеляза Кардю. — Да, Фераби, принуден съм да напусна Барли-Стек, но едва сега разбирам колко ми е тежко да направя това. По-рано аз прекарах тук и много щастливи дни — тихо прибави той.

— Но нали пак ще се върнете, когато мине опасността?

— Не, ще продам имението. Вчера писах на няколко агенти и ги помолих да намерят купувачи. По всяка вероятност ще се преселя в Швейцария, и доколкото ми позволява здравето, ще обогатя с трудовете си литературата по криминология. Разбира се, с това ще заслужа презрението на старшия инспектор Минтер — по устните му плъзна усмивка — но това е неизбежно.

— Да не би да си въобразявате, че наистина ви заплашва опасност?

— Напротив, убеден съм, че ме заплашва опасност през следващите две години, и при това голяма опасност. Затова реших да се преселя в чужбина. Минтер също одобри плана ми.

Кардю погледна през прозореца и видя Латимер на наблюдателния му пост.

— Не мога да търпя тази полицейска охрана. Просто ще полудея от тези телохранители… А сега, господин Фераби, разкажете ми още нещо за странния приятел на Съпер.

Джим много точно го описа, при което личеше, че не е много възхитен от него.

— Той надали ще допринесе за доброто настроение на вечерята ни — каза Кардю. — Принуден съм обаче да го поканя, защото Съпер си е определил среща с него днес, а пък аз искам да го видя непременно между гостите си на прощалната ми вечеря. Бих искал да я уредя в по-ведра обстановка и на нея да присъства и госпожица Лей. Но покушението върху нея беше кулминационната точка на търпението ми… Трудно преживявам такова вълнение.

Съпер, заедно с червенокосия си приятел Уелс пристигна с мотора десет минути по-късно от определеното време. Крайно комична гледка бяха Съпер и малкият му дебел приятел, който го държеше за кръста, за да не падне от мотоциклета.

— Господин Кардю, позволете ми да ви представя господин Топер Уелс! — тържествено произнесе инспекторът.

Кардю с погнуса му подаде ръка.

— Латимер, запознайте се, моля ви, господин Уелс! Сержантът също му подаде ръка.

— Господа — каза Кардю — заповядайте на масата!

Влязоха в трапезарията. Кардю показа на всеки мястото му. Прислужницата сипа на гостите супа в чинии, край които лежаха салфетки и сребърни прибори.

Червенокосият Уелс с укор поглеждаше Съпер, защото не се чувстваше много удобно пред богато наредената маса. Кардю пък с подозрение го гледаше. Съпер със знак ободри Уелс.

— Джентълмени! — тържествено каза инспекторът. — Преди да пристъпим към прощалната част, трябва да изразя учудването си, че никой от вас не се поинтересува кой е всъщност господин Уелс!

— Признавам, че много бих се радвал да узная това — обади се Кардю.

— Станете, господин Уелс и подайте дясната си ръка на адвоката и антрополога — господин Гордон Кардю! Вие, господин Кардю, бъдете така добър да подадете ръката си на Топер Уелс… п-а-л-а-ч-а н-а А-н-г-л-и-я!

Кардю се дръпна назад. Върху лицето му се изписа ужас и погнуса. Джим втренчено гледаше малкия, но здрав Уелс. Латимер въпросително погледна Съпер.

— Сержанте, подайте ръка на господин Уелс! Възможно е да сте се срещали вече и ще имате още по-често работа с него!

Инспекторът изгледа всички присъстващи с проницателния си поглед и със силен глас произнесе:

— Джентълмени! Не се допирайте до супата… защото… защото…

— Какво искате да кажете с всичко това? — попита Кардю с пребледняло като восък лице.

— Защото супата е отровна!

Кардю отмести стола си назад и Джим видя върху лицето му израз на отчаяние, смесено с ужас.

— Какво? Отровна ли?

— Да! И така, господин Кардю, подайте си ръката на господин Уелс, палача…

Преди Съпер да отгатне намерението му, Кардю с два скока се озова при вратата, излезе навън и бързо я хлопна, като я заключи след себе си с ключ.

— По-бързо през прозореца! — извика Съпер. — Латимер, разбийте стъклото със стола! Обзалагам се, че е заключил кепенците.

Латимер, който притежаваше огромна сила, грабна тежкия стол и замахна към прозореца. В същия миг се разнесе оглушителен трясък — стъклата се пръснаха на парченца и кепенците се подадоха. След втория удар бяха съвсем изкъртени. След това сержантът скочи в градината.

— Бързо към втората половина на къщата! — извика след него Съпер. — Жалко, че не взех със себе си отряд полицаи.

Съпер, Джим и Уелс слязоха в градината. Джим развълнувано тичаше напред-назад, не знаейки какво да предприеме. Кардю да е убиецът! Това бе невъзможно!

Побързаха към задния двор. Съпер рязко дръпна една врата, която не бе заключена. От външната страна видя пътечка, която водеше в странична уличка. По тази пътека доставяха продуктите за кухнята.

Изведнъж инспекторът видя Кардю, който тичаше с всичка сила. Извади пистолета си и изстреля след него няколко куршума, но напразно. Фигурата на Кардю още веднъж се мерна през плета и съвсем изчезна от погледа на Съпер.

— Той избяга с мотоциклет — обърна се детективът към Джим, който дотърча, като чу гърмежите. — Със същия мотор избяга и след като уби Хейна Шоу. Ето защо е успял да напусне Бич-Котидж през Паузей. Минал е по полския път, пренесъл е мотоциклета през плета, тичал е около половин километър пеша и после е избягал с мотора. Господин Фераби, по-скоро докарайте колата си! Господин Уелс, вървете след мен!

Съпер изтича в работния кабинет на Кардю и щом взе слушалката, разбра, че жицата е прерязана.

Дявол да го вземе! — извика той. — Кардю нищо не забравя. Сигурно я е прерязал още преди вечерята. Бил е сигурен, че ще ни пресели всички във вечността!

Изтичаха към входа. Латимер тъкмо хващаше волана. Джим и Уелс седнаха зад него.

— По-скоро и не спирайте! — извика Съпер.

На първия кръстопът срещнаха полицейски патрул, но той не беше видял никакъв мотоциклет.

— Заблудил ни е и е тръгнал в обратна посока — каза Съпер, като погледна към небето. — Скоро ще се стъмни и ще бъде трудно да го задържим.

Беглецът можеше да се скрие по три пътя. Първият водеше право към Айлуърт, вторият — през Кингстън и Ричмънд парк, а третият можеше да бъде един от многото местни пътища около Барли-Стек. След десет минути Съпер седеше в кабинета си и даваше нужните заповеди. Всички пътища трябваше да бъдат взети под наблюдение. Той направи справка по телефона на всички частни бюра и аерогарите.

— Кардю е поръчал за тази нощ частен самолет, за да отлети с него от Кройдон в Париж — каза инспекторът на Джим. — Но тъй като подозира, че ние ще се сетим за това, ще се откаже от летенето със самолета. Той се надява да се измъкне от Лондон и това може да му се отдаде. Казвам ви, че Кардю мисли много интензивно и притежава голяма предвидливост. Ясно е, че вече е пристигнал в Лондон, но няма да отиде нито в градската си квартира, нито в кантората си. Ще се скрие някъде из глухите предградия. Тъй като снимката му и отличителните белези са изпратени по всички участъци — аз още навремето се погрижих за това — той няма да се опита да бяга с кола или влак. Готов съм също да се обзаложа, че няма да тръгне и със самолета.

Те пак седнаха в автомобила и отидоха в града. Най-напред Съпер удвои охраната на болницата, където лежеше Джон Лей, а после отиде в квартирата на Кардю. Както и предполагаше, не го намери там. Повика по телефона участъка. Латимер отговори, че Кардю го няма и в кантората.

Излизайки на улицата, Джим покани инспектора да похапнат в най-близкия ресторант. Той беше страшно развълнуван и не можеше да скрие любопитството си. Съпер се беше издигнал още повече в очите му.

— Господин Кардю ли е убил Хейна Шоу? — попита младежът.

— Да, той я е убил. Между другото, страшно я е мразел. Тя го е държала в ръцете си и е искала той да се ожени за нея. В ръцете й е попаднало едно писмо на Кардю, което е писал преди шест и половина години. Тя го е заплашвала, че ще предаде писмото на полицията, затова той е бил принуден след дълги колебания да даде съгласието си за женитба. Веднъж подслушвах край вратата на Елсън заплахи по адрес на Кардю, ако той не се ожени за Хейна. Кардю се е оженил за нея в деня на убийството й в бюрото за гражданско състояние в Нюбъри под чуждото име Линес. Ловкият адвокат навреме е намерил нужните документи. Хейна съвсем не се е разстроила, че се е оженил под чуждо име. Тя е искала да стане негова жена на всяка цена. Но в същото време е държала открито той да я признае за съпруга. Затова е повикала в Бич-Котидж с телеграма госпожица Лей, за да бъде свидетел на брака им. С цената на женитбата си Кардю е получил писмото обратно, но щом то се е намерило в ръцете му, е убил Хейна Шоу. При това така сръчно е наредил всичко, че след подписването веднага са се срещнали в Бич-Котидж.

— Но нали той си беше у дома и ме покани да отидем на опера?!

— Това е било само една ловка маневра. Искал е да има свидетел, ако случайно претърпи неуспех. Успял е лесно да ви заблуди, защото отлично е знаел, че няма да отидете на опера. Знаел е също, че имате уговорка да се срещнете с някого, но не подозирал, че отивате с мене в Паузей…

Съпер изпи кафето, запуши и продължи:

— Кардю отдавна е умеел да кара мотоциклет и той стоеше в отделно помещение в Барли-Стек. Често ми казвахте, че нощно време не спя. Отчасти това е вярно, защото изгубих цяла нощ, за да открия местонахождението на мотора му. На една стена забелязах драскотина от дръжката на кормилото. Кардю се е уговорил да се срещне с Хейна посред нощ. Отишли са заедно в Бич-Котидж, но някак си е успял да я предума да седне на задната седалка. При това силно се е навел, така, че никой да не може да го забележи. Кардю всичко е предвиждал. Той бе много изобретателен: взел е също под внимание палтото и шапката. Когато е убил съпругата си, свалил ги е от нея и ги е облякъл, защото Хейна му е казала, че госпожица Лей трябва да дойде. При това много се е страхувал, че ще я срещне по пътя си.

— Но защо е направил това? Дявол да го вземе, защо я е убил, щом е бил богат? — възмутено попита Джим.

— Богаташ? Не вярвам да е бил богат — продължи Съпер. — Той имаше пари… Някой ден ще ви разкажа цялата история. Отдавна следях и Кардю и Елсън. Много съм търпелив, затова и издирванията ми се увенчаха с успех. И макар някои мои заключения да са само предположения, готов съм да се обзаложа, че ако сега Джон Лей беше здрав, бих могъл да се насладя на отпуската, защото Латимер ще се справи с Кардю. Но американецът още не е дошъл на себе си и вие трябва да чуете по-нататък… Той продължи. — Господин Лей е бил чиновник при държавното съкровище. Малко преди края на войната той лично е отговарял за пренасянето на четири сандъка злато, идващо от Америка за Англия. Имали са номера от едно до четири. Ето защо болният Лей през цялото време споменаваше в бълнуванията си цифрите 3 и 4. По време на буря параходът се е натъкнал на мина край южните английски брегове. На помощ му се е притекъл един военен разрушител, който успял да спаси два от сандъците със злато. От екипажа са се спасили само няколко души, всичко останало е погълнато от бурните вълни.

Съпер помълча малко и после продължи.

— По същото време Кардю е бил в отчаяно финансово положение. Изгубил е в лекомислени спекулации всичките пари на клиентите си. Един от тях даже го е заплашвал, че ще го даде под съд за углавно престъпление. Това е бил Джозеф Брикстон, градския съветник. Когато в определения срок Кардю не му е върнал парите, той е написал писмо до Скотланд Ярд, в което е казал, че желае да съобщи нещо на полицията. Аз бях изпратен при Брикстон, за да го изслушам. Вече се досещах от какъв характер ще бъде съобщението, защото бях научил за тежкото финансово положение на Кардю. И тук се случи нещо необикновено — когато отидох при Брикстон, получих от куриера записка, че няма какво да ми съобщава. Вече ви бях разправял по-рано, че държа тайната на Брикстон. Разбрах в какво се състои работата: Кардю внезапно е върнал на Брикстон всичките пари и той е оттеглил оплакването. Искате ли да знаете откъде Кардю е взел пари? Сега ще ви обясня това.

Съпер изгълта чаша бира.

— През нощта на корабокрушението, Кардю е бил в къщата си на морския бряг с решението да се самоубие: искал е да влезе с лодка в морето и да се удави. Но като акуратен адвокат е оставил писмо до лекаря на секционната камара доктор Милс. В писмото си е направил пълни признания и е означил сумата, която е откраднал от клиентите си. Когато е потеглил с лодката, е чул експлозията. За момент в него са заговорили човешки чувства и той е побързал, за да даде помощ на давещите се. След известно време забелязал двама мъже, които здраво се държали за два сандъка, закрепени за дъски. Когато оздравее господин Лей ще потвърди, че сандъците със злато са били здраво закрепени за дъски №1 и 2 и са били доставени на военния разрушител, а №3 и 4 са паднали във водата при експлозията. Кардю е спасил двамата мъже и е завързал сандъците за лодката. Единият от тях е бил Джон Лей, който е бил в безсъзнание, а другият — Елсън, търговец на добитък, който е постъпил на служба при капитана, само за да избяга от преследванията на американската полиция. Елсън е знаел какво има в сандъците и казал това на Кардю. Извадили ги на сушата. Господин Лей е взел да идва на себе си. Елсън е разбирал добре, че сандъците с парите са под охраната на Лей и че неговото убийство е единственият начин да ги пипнат. Наговарят се с Кардю — а може би не е имал нужда от съгласието на адвоката, който се е намирал в невменяемо състояние — ударил е с тежък предмет Лей по главата и го хвърлил във водата. Не мога да ви кажа сега как точно се е спасил той. Двадесет месеца не е имало никакви сведения за него. Вероятно е изваден от водата от няколко моряци, пратени на мястото на катастрофата, и е бил занесен на брега, където по това време е имало военноморска болница. В нея той е лежал цяла година. В архивите на адмиралтейството видях документи, които свидетелстват, че в болницата е постъпил на лечение непознат човек с дълбока рана на главата. Лекарите са го обявили за душевноболен. После непознатият е бил пренесен в една почивна станция, откъдето е изчезнал безследно. Не знам дали Кардю е участвал в опита за убийството на Лей, но парите са били занесени в къщата му на брега. Хейна Шоу също е живяла там и е водила домакинството на Кардю. Станала е неволна свидетелка на кражбата. Елсън и Кардю са извадили парите от сандъците и са ги разделили, при което са били принудени да отделят една значителна сума за Хейна. Сандъците с дъските са изгорили. Както изглежда. Хейна вече е била наясно относно ужасното положение, в което се е намирал Кардю. Предполагам, че адвокатът е написал писмото до доктор Милс само няколко часа преди експлозията на парахода. Оставил го е на масата, за да може полицията да го предаде на лекаря. В това време, когато Кардю вече е излязъл в морето с лодката, Хейна е забелязала писмото, взела го е и го е скрила. Интересно е, че после Кардю дълго време не се е сещал за писмото.

— Но това са само ваши предположения, нали?

— Знам, но господин Лей ще потвърди всичко. Пликът, адресиран до доктор Милс, ми позволи да направя бързи издирвания. Изгубих много време, докато установя самоличността на скитника певец. Като инспектор по углавните дела, често ми се е случвало да имам работа със самоубийства и да разследвам причините им. Кардю имаше къща в Барли-Стек, заложена в ипотечна банка и дългове. Той е откупил къщата, удовлетворил е всички кредитори и е прекъснал адвокатската си дейност, защото е имал вече достатъчно пари. Може би той е щял спокойно да доживее до старини, ако не е било тщеславието на Хейна, която е желаела да стане негова жена и да заеме мястото на покойната госпожа Кардю. Хейна не е давала нито минута спокойствие на Кардю и буквално му е тровела живота. Веднъж дори е съставила от банкноти първата буква на загиналия кораб. С това е искала да напомни на Кардю властта си над него.

— Госпожица Лей също ми разказа за това. Всичко това отдавна ли го знаехте?

— Да, знаех твърде много. Само, че си налагах търпение и бавно, но сигурно събирах фактите и си правех заключенията. Интересуваше ме главно Елсън. Исках да знам какво ще направи този хищник, ако в главата му се загнезди мисълта, че Кардю е убил Хейна. Преди три месеца поръчах на Латимер да се сближи с Елсън и да научи всичко възможно от него. Сержантът взе назаем пари от него, за да му даде да разбере, че е изцяло в негова власт и че може всеки миг да го предаде на американските власти, които го търсеха. Надявах се, че щом се напие и си развърже езика, Елсън ще разкрие на Латимер за отношението си към Кардю. А Латимер трябваше да попийва и да се прави на глупак, за да не възбуди подозрението му. Истината е, че Латимер бляскаво изпълни ролята си и изцяло работеше по моите упътвания. Само два пъти се осмели да действа по своя инициатива, и то за да спаси живота ми. Първият път Латимер с пистолет в ръка седна в храстите, за да проследи Кардю, който стреляше от засада по мотоциклетиста, желаейки да убие мене. Вторият път Латимер ме последва в ресторанта, където го видяхте да яде сладолед. В прекаленото си усърдие той ме следеше, защото си мислеше, че Кардю непрекъснато се опитва да разчисти сметките си с мене.

— Боже мой, а пък аз си мислех, че Големият Крак действа заедно с Латимер, защото поведението на сержанта бе крайно подозрително! — извика поразен Джим. — Значи Кардю е искал да убие и госпожица Лей, нали?

— Да. Като разбрахме, че вие с госпожица Лей сте приели поканата на Кардю и сте пристигнали в Барли-Стек — това ни съобщи дежурният край къщата на адвоката детектив — ние с Латимер веднага пристигнахме там. Щом се стъмни, оставих Латимер на покрива. Донесохме една дълга стълба и я опряхме върху стената на къщата. Никой не можеше да види това, защото детективът не пускаше никого. През нощта Латимер чул чукането по прозореца, но не е могъл да види какво става долу, докато капакът на тавана не се е отворил шумно. Почакал някой да излезе на покрива, но когато това не станало, предположил, че предвидливия Кардю е заподозрял нещо. Ето защо отворил прозорчето и се спуснал по стълбата ни.

Джим не можеше да се оправи от това, което чу. Той започна нервно да си вее с кърпичката, защото му стана топло. Като служител от прокуратурата беше слушал за ловкостта на престъпниците, но никога не можеше да допусне, че Кардю, старият Кардю е способен на такива хитрости.

— А защо попитахте Кардю дали не си е одраскал ръцете, когато го намерихте упоен?

— Искате да знаете защо го намерихме упоен ли? — със задоволство попита Съпер. — Кардю пак прибягна до обикновената си хитрост. Намерил е на брега на Темза един скитник и е пратил по него в бюрото за разносвачи една отровна торта. Благодарение на една щастлива случайност вие задържахте Съливан и ние можахме да го затворим. След това, рано на другия ден отидох при Кардю и му разказах една измислена история за Съливан, като го помолих да разпита скитника, тъй като е признат теоретик. При това казах, че не съм се обърнал към вас, защото не умеете да разпитвате и благодарение на вас веднъж вече е бил пуснат на свобода. Простете ми това, господин Фераби. Кардю веднага се улови на въдицата и се съгласи да разпита Съливан. Но когато му съобщих, че този скитник е отнесъл отровната торта в бюрото за разносвачи, той веднага промени лицето си. Разбра, че това е Съливан, който именно би го разпознал по гласа, ако не по лицето. Точно по тази причина аз упорито молех Кардю да дойде в участъка и да разпита задържания. Кардю видя, че има само един начин: да инсценира покушение върху живота си и да се задуши с хлороформ. Той винаги имаше вкъщи много лекарства и отрови. Намокрил е веднага парче плат с хлороформа, хвърлил е шишенцето през прозореца, легнал е на кушетката и е вдишал отровата. Имал е слабо сърце и животът му е висял на косъм. Като изследвах пръстите му под предлог, че може да се е одраскал, аз ги помирисах и разбрах, че сам е отворил шишенцето. Имам развито обоняние. Дори онзи ден, когато Кардю стреля по нас от храсталака, можех да надуша миризмата на хлороформ по онези места, където беше стоял. Мнозина ще кажат, че тази миризма изчезва в продължение на една минута. Но вие слушайте какво ви казва инспектор Патрик Минтер, който знае не само теория, но и практика. Кардю грижливо беше изучил детективското изкуство и аз обещавам никога повече да не се подигравам на детективите любители. Ще уважавам и науките като антропология и психология и веднага след отпуската ще започна да ги изучавам. Хитрият Кардю предвиждаше всичко. Той симулира обир в кантората си и изгори всички книжа на Хейна Шоу. Действал е в тъмнината, защото не е спуснал кепенците. Знаел е наизуст всяко ъгълче. По тази причина открих старата сметка на търговеца, затисната от кепенеца.

Съпер сложи чашата си на масата и се удари по челото.

— Съвсем забравих за палача. Той седи сам в участъка и ме чака.

— Но защо намесихте палача в тази история? Вие казахте, че той се явява карта в играта ви.

— Точно така. Това беше моят триумф. С това мислех съвсем да разклатя нервите на Кардю. Но още не оцених както трябва ловкостта на адвоката, който излезе необикновено смел и изобретателен престъпник.

— Значи той е убил и Елсън?

— Да, опитах се да наплаша Елсън, за да го накарам да заговори. С тази цел Латимер залепи на вратата му предупреждение от името на Големия Крак. За съжаление, възлагахме много надежди на това. Елсън крайно много се отчая, но не заговори все пак. Когато чу около къщата си песента на Джон Лей, той припадна от страх, но дойде на себе си и в своята глупост съобщи на Кардю по телефона, че певецът скитник е същият господин Лей, когото са хвърлили в морето. Той го познал по гласа, защото прекарал с него на парахода две седмици. Кардю и Елсън често са разговаряли по телефона. Научавах съдържанието на разговорите им, защото агентите ми ги подслушваха в централната станция. С това американецът сам се погуби. Когато научи, че съм арестувал Лей, Кардю реши да убие мен, Елсън и Лей. Същата вечер той се промъкна в бараката ми и обърна капана, като се надяваше, че ще бъда застрелян. Аз обаче избегнах това. Тогава Кардю застреля Елсън, защото се страхуваше, че американецът ще падне в ръцете ни и тогава ще разкрие тайната. За съжаление, закъсняхме с арестуването на американеца. Опита за покушение срещу Лей също не сполучи. Чак тогава Кардю намисли да удуши Елфа, за да може новината за смъртта й да унищожи отслабналия след операцията Лей. Ах, този Кардю Големия Крак — е много опасен престъпник!

— Кардю ли е Големият Крак? — съвсем изнемощял попита Джим.

— Разбира се, той е Големият Крак! Той е един от най-зловещите престъпници, защото е имал големи познания в криминологията. Никога нищо не забравяше и винаги всичко предвиждаше. Той отдавна бе намислил тази хитрост с големите крака и остави следи от тях по пясъка край морето, за да води за носа най-хитрите детективи. Аз ще ви покажа големите обувки, които се намират под кревата в стаята ми. Купил ги е от един търговец на Кетрин стрийт. Тук Кардю извърши една голяма грешка — забравил е обувките под задната седалка на автомобила на Хейна и аз ги намерих. Хейна никога не е получавала писмо от Големия Крак. Кардю сам си е измислил всичко това и ви е показал писмото, за да бъдете свидетел.

Джим Фераби се облегна на стола си и все още с отворена от учудване уста гледаше инспектора.

— Вие сте гений! — каза той, обзет от възторг.

— Това са само заключения и теории — скромно отбеляза Съпер. — Освен това то е опит! — Съпер внезапно скочи и се удари по челото. — Ах, каква великолепна идея. Току-що ми хрумна! Има още един начин, по който Кардю може да избяга!

* * *

Часът удари един и половина през нощта. На големия лондонски кей цареше пълно спокойствие. На север големи дъгообразни лампи осветяваха мъгливия хоризонт. Като използваше времето на отлива, една голяма моторна лодка се спускаше надолу по реката. Нейните зелени и червени фарове се отразяваха във водата. Тя бавно се движеше напред: по всичко личеше, че екипажът й не бързаше.

Когато лодката стигна нивото на Гревзенд, тръгна по-бързо и зави наляво, за да заобиколи стоящия там на котва параход. Като мина покрай него, от сянката му незабелязано излезе един шлеп и взе посоката на моторната лодка.

— Хей… кой сте вие? — попита един глас от тъмницата.

— Корабовладелецът граф Фризлак на моторната си лодка „Цецилия“. Посока към Брюге — бе отговорът.

Шлепът все повече се приближаваше към моторната лодка. Най-сетне заплува успоредно с нея. Беше пълен с детективи и полицаи. Внезапно на моторната лодка се чу заглушен шепот и моторът усилено заработи. Лодката се спусна бързо напред, но вече бе късно. Шлепът се закачи с кука за лодката и старшият инспектор Съпер бе първият, който скочи на борда й с пистолет в ръка.

— На мен страшно много ми върви, господин Гордон Кардю! — каза той. — Нямаше да повярвам, ако ми бяха казали, че толкова бързо ще ви арестувам!

— Да, Съпер, както изглежда и вашите теории и заключения понякога излизат правилни — смутено, но учтиво възрази Кардю, докато слагаха белезниците на ръцете му.

* * *

На 7 декември 1934 година Гордон Кардю, осъден на смърт чрез обесване, се срещна пак с английския палач, но при по-тъжни обстоятелства. Сега господин Уелс не му подаде ръка, а просто му метна въжето на шията и с това прекрати живота на Големия Крак.