Едгар Уолъс
Хора в кръв (24)

24.

— Боже мой, кой е направил това? — ужасено попита Джим.

Съпер коленичи до трупа на Елсън и приятелски се усмихна Джим. Както изглеждаше, той съвсем не беше разстроен.

— Кой е направил това ли? — гласът на инспектора изведнъж се сниши до шепот, тъй че Джим трябваше да напрегне слуха си, за да го чуе. — Направил го е онзи, който е убил Хейна Шоу, който е пратил отровната торта на Лей, който е упоил Кардю — с една дума, една и съща ръка, една и съща воля. Този дяволски Голям Крак е ужасно последователен и свръхестествено сръчен. Аз се прекланям пред неговата последователност. Той нищо не забравя… За бога, Фераби, не се изправяйте! Аз коленичих не за да се моля за Елсън, а за да бъда в безопасност. Поне един от нас трябва да се върне жив от тук в името на справедливостта.

Студени тръпки полазиха по тялото на младежа.

— Той тук ли е… в храсталаците? — прошепна Джим.

— Да, убийството е извършено най-много преди 7–8 минути. Помните ли звука „клоп, клоп, клоп“, който чухме преди малко? Вие мислехте, че падат дървета, но това бяха изстрели от пистолет със заглушител.

В това време Съпер внимателно гледаше наоколо. Той се мъчеше да улови и най-слабия шум между шумоленето на листата. Очите му внезапно се спряха на един жълт храсталак, през който току-що бяха минали. Той се наведе още повече, посочи с голямата си ръка храста вляво и извика:

— По-скоро надясно!

Когато Джим ужасен се спусна към прикритието, Съпер се хвърли по очи на земята.

Клоп, клоп, клоп!

Нещо профуча покрай главата на Джим. Той чу звук на чупещи се клончета и шумолене на листа. В същия миг Съпер скочи при него в храста.

— Тичайте, колкото краката ви държат, но за бога, не се изправяйте.

Те се спуснаха да бягат по пътечката, но след няколко метра пак се мушнаха зад храстите, защото отново се разнесе тъпият пистолетен гърмеж. Като почакаха няколко секунди, затичаха пак към по-далечните храсти.

— Сега можем да вървим по-бавно — каза Съпер. — Той няма да ни последва. Не го видях и не бих могъл дори да го забележа, но следих птицата, която искаше да кацне на онзи храст и изведнъж уплашено отхвръкна настрана, защото забеляза някого под храста.

— Къде е сега Големия Крак?

— Този дявол ли? О, той е вече в безопасност! Избягал е, след като е стрелял. Аз също трябва да имам такъв пистолет, но принадлежа към старото поколение. Ще се постарая от днес Кардю да бъде под полицейски надзор. Отдавна трябваше да се погрижа за това.

— Вярвате ли, че го заплашва опасност?

— Да, да. Аз разбрах, че го заплашва опасност още тогава, когато започна да излага публично теориите си за убийството на госпожица Шоу. Неговата теория не е съвсем точна, но все пак беше толкова близка до истината, че стана опасен за някого.

Те влязоха в къщата на Елсън. Десетина минути Съпер дава заповеди по телефона. После седна на един стол, запуши лула и се загледа замислено в далечината, мърморейки си нещо.

В този момент в Хил-Броу пристигнаха отделни групи полицаи на мотоциклети и с автомобили. Скоро след това дойде нов полицейски отряд с кола на бърза помощ. Съпер взе със себе си няколко добре въоръжени хора и тръгна към мястото, където лежеше Елсън. Той добре помнеше, че милионерът лежеше по корем и че джобовете му не бяха пребърквани, когато избягаха. Сега джобовете му бяха обърнати наопаки и положението на тялото бе друго.

— Ние попречихме на работата му и той се е скрил в храстите, надявайки се после да си я свърши. Хе-хе-хе! Сръчен юнак, няма що! Видяхте ли Латимер?

— Той не беше в участъка, когато тръгнах от там — отговори един сержант. — Оставих му бележка веднага да дойде тук.

Съпер също не отвърна. Той отиде при храста, заобиколи го и взе да изследва земята под него. Скоро откри гилзите на куршумите и заповяда на полицаите да ги видят. Сетне продължи да търси като ловджийско куче.

— Нищо ли не усещате? — попита той Джим. — Имам остро обоняние. Вие не усещате ли миризма?

— Не, нищо, освен мирис на листа.

В същото време пристигна полицейският лекар и Съпер се върна заедно с Джим към мястото, където лежеше трупа. Лекарят прегледа убития и заповяда да го отнесат.

— Елате с мен, Фераби — каза Съпер и тръгна с него към храсталаците, където посочи едно място между два храста. — Ето тук е стоял убиецът и е избягал в тази посока. Трябва да ме последвате — искам да ви покажа следите му, както би направило едно полицейско куче.

Джим се чувстваше съвсем разбит. Той беше изцяло под впечатлението на кървавата разправа с Елсън и едва си влачеше краката. Съвсем другояче стоеше работата със Съпер: той говореше за приключенията на Големия Крак с такова уважение и спокойствие, сякаш разправяше за игра на тенис, която е загубил.

— Струва ми се, че вие имате нужда от полицейска охрана, Фераби — каза той. — Но най-много имам нужда от такава охрана аз. Ето, за трети път вече избягвам смъртта от ръцете на Големия Крак. Но аз ще се откажа от тази охрана, защото в такъв случай имам изгледи да уловя престъпника още тези дни, т.е. преди да оперират Лей.

— Нима резултатът от операцията може да повлияе върху търсенето на убиеца на Хейна? Нима от това зависи да се изобличи Големия Крак?

— Да. Ако Лей оздравее и си върне паметта, цялата тайнствена случка ще може лесно да се разкрие. Но в дадения момент, когато Лей още не говори, разкриването на интересуващите ни убийства не е толкова лесно. Имам само мотиви за подозрения, но нямам явни доказателства, а съдиите не обичат подозренията. Те винаги изискват безупречни свидетели, които да са видели убиеца, когато е извършвал престъплението, и, ако е възможно — снимка, поне снимка на сцената на убийството. Да, в известно отношение съдиите са прави, защото става въпрос за живота и смъртта на обвиняемия. Познавате ли палача? — неочаквано попита той.

— Още не съм имал удоволствието да се запозная с него.

— Той е чудесен човек. Никак не е взискателен. Скромен е и държи бръснарница в Ланкшир. Много пъти ме е бръснал… Чудно нещо, всички хора мислят, че човек непременно трябва да полудее, щом извърши едно хитро скроено престъпление. Те си представят Големия Крак като умопобъркан садист с пяна на устата… Ето защо той е завил в тази посока — внезапно каза той, като отдръпна клоните на една ябълка. — Тази поляна принадлежи на Кардю. Тя не е толкова изоставена, колкото Хил-Броу… Бих искал да зная дали Кардю е още жив?

— Да не би да мислите, че той…

— Никога не можете да знаете това — възрази Съпер.

След това се прекачи през оградата и предпазливо тръгна към прашната улица. Джим го последва.

— Пътят е достатъчно тесен, за да се прескочи. Но ако убиецът е тръгнал по тревата… Хей!

Един човек бавно вървеше по улицата. Шапката му беше килната назад и в устата му стърчеше пура.

— Виждате ли, Фераби, Латимер също идва на работа сега — рязко каза Съпер. — Бедният сержант сигурно е проспал първата полицейска тревога… Добър ден, храбри ми сержанте! На сватба ли бяхте?

— Не — смутено отвърна Латимер. — Но чух, че тук се е случила неприятна история.

— Едва сега ли чухте за това? — иронично произнесе Съпер. — Затова ли толкова бързо дотичахте тук?

— Мисля, че нямаше нужда да бързам — студено възрази Латимер. Един от слугите на Елсън ми разказа какво се е случило и аз реших да тръгна по този път, за да спестя време. Освен това, смятах да намеря следи. Съвсем ясно е, че убиецът се е измъкнал от храстите по този път.

— На улицата има много прах — няма ли да я съберете и да я изследвате? — с ирония каза Съпер. — Идете при къщата на Кардю и вижте какво става там. Не се отделяйте от него докато не дойда да ви сменя. Не го изпускайте от очи и поставете нощна охрана на къщата му. Разбрахте ли?

— Да. Да кажа ли на Кардю, че се намира под полицейска охрана?

— Кажете му всичко, каквото намерите за добре. Щом ви види, че седите на стълбата му, той ще се досети в какво се състои работата. Ако изрази желание да измерва храсталаците, може да му разрешите това. Но нека го придружават няколко полицаи или други сигурни хора. По никакъв начин не го пускайте да излиза сам от къщи. Държа ви отговорен за живота му. Ако бъде намерен мъртъв в стаята си, няма да приема никакво извинение.

— Слушам, сър — каза Латимер и тръгна назад по пътя, по който дойде. Джим го наблюдаваше, докато сержантът се скрие от очите му.

— Латимер е добър човек — каза Съпер — но не притежава достатъчно инстинкт. Всички животни, включително и полицейските сержанти притежават инстинкт, но всеки инстинкт трябва да се развие…

— Вие твърде много се доверявате на Латимер… Не се ли лъжете в него? — спокойно попита Джим.

— Никому не се доверявам — неочаквано отговори Съпер. — Само се преструвам, че се доверявам на Латимер, но в това се състои и моето изкуство. Ако искате да бъдете добър детектив, не трябва на никого да вярвате, дори на жена си. Ето защо детективите не трябва да се женят. Рано или късно от Латимер ще излезе добър детектив, но само ако не тръгне по крив път.

Те бавно тръгнаха към Хил-Броу. Съпер претърси работния кабинет на Елсън, но не намери никакви важни документи. Той разпита секретарката на убития — бледа жена на средна възраст.

— Покойният ми шеф нямаше голяма кореспонденция — каза тя. — Той самият с мъка четеше и почти не можеше да пише. Никога не ме посвещаваше в частните си работи.

— Може би изобщо не е имал никаква частна работа — забеляза Съпер.

Камината бе пълна с пепел. Джим си спомни, че подозренията на Кардю не бяха напразни. Съпер изследва пепелта от изгорените книжа. Намери остатъци от две изгорели канторски книжа, но не можа да разбере писаното по тях.

— Той е изгорил куп документи. Сигурно е имал някакви актове, написани от друго лице, ако не от него самия. Побързал е да ги изгори, защото се е готвел да бяга. Ето, Фераби, моите теории се оправдаха на практика.

Преди да се върнат в града, Джим Фераби се качи при Кардю, за да сподели с него впечатленията си от събитията в Хил-Броу. Той се убеди, че Кардю беше по-малко уверен в безопасността си, отколкото преди. Блед и разстроен, адвокатът седеше в библиотеката, нервно потреперваше при най-малкия шум и бе съвсем покрусен, като научи от Латимер за смъртта на Елсън.

— Една трагедия след друга — глухо каза той, когато Джим влезе. — Ужасно, Фераби, ужасно. Кой би могъл да си помисли, че бедният Елсън… — Кардю не довърши изречението. — Нали знаете, че е получил предупреждение. Сержант Латимер ми разказа, че листа с предупреждението е бил залепен миналата вечер на вратата на Елсън.

Както изглежда, това предупреждение безпокоеше Кардю много повече от самата смърт, защото постоянно се връщаше към историята с тайнственото предупреждение. Страстта му да разкрива криминални загадки стигна сега кулминацията си. Джим още не знаеше за залепената на Елсъновата врата хартия и крайно се учуди, че Съпер не му съобщи за това необикновено произшествие.

— Както изглежда, Кардю, тази хартия е имала връзка с предполагаемото арестуване на Елсън.

— Какво? Елсън е щял да бъде арестуван? — с изменен от ужас глас попита Кардю. — Защо? Какво е направил?

— Сигурно е откраднал нещо или е владял краден имот. Аз лично подписах заповедта за арестуването му. Неохотно направих това, защото не видях особени причини, но Съпер настояваше и аз подписах. Както изглежда, той е имал особени причини за това. Дойде в Хил-Броу да арестува Елсън, но го намери убит.

— Значи Елсън е щял да бъде арестуван? — повтори Кардю, потресен от тази новина. — Това вече не мога да разбера… Боже мой, едва се държа на краката си, а мислите в главата ми се объркват. Какъв ужас! Съвсем съм разстроен от това ново нещастие… Дали това не се намира във връзка с предупреждението на Хейна, което намерих в сметките? Големият Крак! Възможно е Елсън и Хейна тайно да са били венчани и непознатият ни съперник да ги е убил. Такива истории се случват твърде често… Аз съм ужасно глупав, че вземам всичко това присърце и погубвам и без това разклатеното си здраве. Въпреки големите си познания в юридическите и криминални науки, детективи като Минтер и Латимер много повече могат да понасят всички тези ужасии. Постепенно идвам до заключението, че теорията и действителността са две съвсем различни понятия. Чувствам, че страшният инспектор Минтер ме превъзхожда — със слаба усмивка прибави Кардю.

Когато Джим излезе, Латимер седеше в градината на сянка. Той беше полузадрямал, защото се сепна, когато Джим се обърна към него.

— Слава богу, че сте вие, а не Съпер — каза сержантът. — Мястото тук ужасно предразполага към дрямка.

Джим забеляза, че Латимер може да наблюдава от мястото си входа на Барли-Стек и едновременно можеше да вижда прозорците на работния кабинет на Кардю.

— И вие ли мислите като Съпер, че Кардю се намира в опасност? — попита Джим.

— Щом Съпер го казва, така е — иронично отвърна сержантът. — Съпер не се лъже в заключенията си… А вие с него ли бяхте, когато той намери трупа на Елсън?

— Да. Трябва да благодарим на небето, че не споделихме неговата участ. Само благодарение на инспектора се спасихме от смъртта.

— Тъй ли? Нима убиецът е стрелял и по вас? Дявол да го вземе, този Голям Крак има железни нерви. Аз си мислех, че Съпер е само в лошо настроение, а излиза, че едва е избегнал смъртта. Ето защо беше толкова рязък. Нима не видяхте убиеца?

— Не.

— Съпер не го е забелязал… а може и всичко да е видял. Той вижда всичко, макар да твърди, че е късоглед. Та значи Елсъновия убиец е стрелял по вас, а? Сега разбирам защо Съпер даде полицейска охрана на Кардю. Големият Крак е сръчен човек! — той с мъка удържа прозявката си и извади носната си кърпа.

Джим почувства миризма на парфюм.

— Никога не бих повярвал, че толкова обръщате внимание на себе си — добродушно каза той.

— За парфюма ли загатвате? Моята хазайка винаги парфюмира кърпите ми. Но аз вече й забраних това и те повече няма да ухаят.

Джим ненадейно с ужас си спомни сцената на Елсъновото убийство и начина, по който Съпер откри следите на убиеца. Той вече се готвеше да зададе на Латимер съответния въпрос, когато сержантът внезапно сам му отговори:

— Съпер би вдигнал скандал, ако надушеше тази миризма на парфюм. Той има обоняние на ловджийско куче. Притежава необикновени способности. — Тука той пак се прозина. — Днес с удоволствие бих си легнал по-рано…

След като поработи в канцеларията си, Джим отиде направо на Кубит стрийт, за да се види с Елфа. В това време девойката беше в болницата, където присъствието й бе необходимо, защото лекарите се бяха събрали на консулт заради болния й баща. Джим я почака пред къщата й. Тя имаше уморен вид, когато се върна.

— Лекарите ще направят операцията чак към края на идващата седмица — заразправя тя. — Господин Кардю неочаквано ме повика в Барли-Стек, защото имал важна неотложна работа и не можел да излезе от къщи.

— Вие няма да идете у Кардю — решително заяви Джим. — Той самият се намира под полицейски надзор и аз не мога да допусна да се излагате на опасност.

Елфа вече знаеше за убийството на Елсън от вечерните вестници, но не се интересуваше от това, защото бе изцяло заета с грижите по баща си.

— Едва познавах Елсън — каза тя. — Но това няма да ме спре да ида в Барли-Стек. Много съм уморена, но не мога да откажа на Кардю.

— Кардю може да почака — твърдо рече Джим.

Но, както изглеждаше, Кардю не можеше да чака. Когато Джим и Елфа влязоха в квартирата, телефонът иззвъня. Беше Кардю. Джим предупреди Елфа, приближи се и взе слушалката.

— Ало… — Аз съм — Фераби. Току-що влязох с госпожица Лей в стаята. Тя е много уморена, за да дойде тази вечер в Барли-Стек.

— Господин Фераби, бъдете така добър да я накарате да дойде тук — настойчиво замоли Кардю. — Придружете я до тук, ако това ви е неприятно. Ще се чувствам по-добре и по-сигурно ако има някой вкъщи.

— Но нима работата не търпи отлагане?

— Да, забавянето е свързано с опасност… — Не мога да чакам. — Джим ясно долови в тона на Кардю вълнение и безпокойство. — Трябва веднага да подредя работата си и заради това ми е необходимо присъствието на госпожица Лей.

— Но нали не мислите, че ви заплашва действителна опасност?

— Уви, уверен съм в това. Бих искал бързо да уредя всички неща, за да може госпожица Лей веднага да се върне у дома, преди да се струпат на главата ми нови неприятности. Минтер ми забрани да напускам квартирата си. Много ви моля да дойдете.

Той молеше тъй настойчиво, че Джим закри с ръка слушалката, за да попита Елфа.

— Нима работата е толкова сериозна? — възбудено попита той. — Никога не бих помислил, че Кардю може да прояви такова малодушие!

— Ако той е изплашен, работата наистина е сериозна. Струва ми се, че не бива да му отказвам. Искате ли да ме придружите?

Перспективата да извърви дълга вечерна разходка с госпожица Лей и да прекара нощта в една къща с нея, беше за Джим много примамлива. Но въпреки това, той се опита да я задържи с половин уста, което тя веднага усети.

— Кажете му, че ще дойда. Промяната на въздуха ще ми се отрази добре и присъствието ми ще успокои Кардю.

Джим съобщи това на адвоката и закачи слушалката.

— Трябва да бъда смела по време на операцията. Струва ми се, именно за това загубих самообладание… Идете долу при автомобила, Фераби, а аз ще стегна куфара и веднага ще дойда.

Елфа още не беше вечеряла, но не искаше да отлага пътуването. Джим беше щастлив край девойката. Когато пристигнаха в Барли-Стек, Кардю беше в библиотеката. Той нервно се разхождаше със скръстени на гърба ръце. Елфа се уплаши като видя лицето му така променено. Адвокатът се намираше във възбудено състояние и изглеждаше остарял с десетина години. Никой, с изключение на Съпер не знаеше какво става в душата на този външно спокоен човек.

— Много е мило от ваша страна, дето дойдохте — каза той като стисна ръката на девойката. — Чаках ви за вечеря, като се надявах, че още не сте яли. Ще се почувствам по-добре като се нахраня. Струва ми се, че днес нищо не съм хапвал. Заповядайте в трапезарията.

Обикновено Кардю не пиеше вечер вино, но този път на масата стоеше бутилка червен портвайн. Той отново стана бодър и самоуверен, след като изпи една чаша вино.

— Нервите ми са съвсем разклатени… главно от трагедията на Елсън, а и отчасти от съзнанието, че съм под охрана на полицията, или под „полицейска защита“, както казва Минтер… — той млъкна за момент с чаша в ръка. — И тази страстна мания да разследвам престъпления толкова ме обзе, че не преставам да съставям теории… Като теоретик и криминалист, аз не предполагам дори, че ме заплашва някаква опасност, но като стар адвокат трябва да съм готов за всякакви случайности. Днес изведнъж си спомних, че не съм съставил завещание и че не съм подредил останалите си документи. Последната ми воля е вече изразена. Когато госпожица Лей направи две копия, ще ви моля да ги прегледате и да ги подпишете като свидетел, Фераби. Един от слугите ми ще бъде вторият свидетел. — Когато Елфа поиска да каже нещо, той с любезна усмивка прибави: — За съжаление, госпожице Лей, вие не можете да бъдете свидетелка, защото се осмелих да ви направя наследница на по-голямата част от богатството си. — Когато Елфа стана да му благодари, той любезно й кимна да мълчи. — Аз вече съм стар човек. Никога досега не съм се чувствал толкова самотен, колкото днес. Нямам никакви роднини. Имам само няколко приятели, но малцина от тях са достойни за благодарността ми. От приличие завещах криминалната си библиотека на старшия инспектор Минтер. — Кардю високо се засмя. — Елфа за първи път го виждаше да се смее. — Завещах му също една сума, която му позволява да си купи къща, където да настани библиотеката или мотоциклета си, за да не плаши повече хората и за да не нарушава мирния им сън…

След вечеря Кардю и госпожица Лей отидоха в библиотеката, а Джим слезе в градината, за да изпуши една пура. Едва се отдалечи на две крачки от къщата и от тъмнината изскочи един детектив от Скотланд Ярд. Двамата заговориха, разхождайки се бавно покрай къщата. Завесите на работния кабинет бяха вдигнати и двамата можеха да виждат какво става в стаята. Край масата седяха Кардю и Елфа. Тя пишеше бързо под негова диктовка.

— Това не е ли малко лекомислено? — попита Джим. — Сега те много се виждат от страната на дърветата.

— Кажете им да спуснат завесите и кепенците — отвърна детективът.

Тъй като не искаше лично да безпокои Кардю, Джим изпрати бележка по слугата. За голямо негово удоволствие, молбата му се изпълни.

— Чудя се как Кардю сам не се е сетил за това — каза детективът. — Доколкото знам, той се занимава с работи, от които само полицията се интересува.

В този момент откъм полето се чу нежна песен на славей, сетне всичко пак замлъкна.

— Влезте сега в стаята — учтиво каза детективът. — Идват да ме сменят. Съпер няма да остане доволен, ако види, че приказвам с вас.

Джим с недоумение се качи горе в спалнята си. Като почака малко, колкото да мине смяната, слезе отново в градината. Учудването му нарасна, когато намери на поста същия детектив. Кепенците бяха вдигнати, така, че Кардю и секретарката му ясно се виждаха.

— Съпер каза, че трябва да наблюдаваме какво става в стаята. Зад затворените кепенци всичко може да се случи.

— Нима господин Минтер е идвал тук?

— Да, но само за една минута — отвърна детективът.

След това двамата пак заприказваха. Към дванадесет и четвърт Елфа излезе от работния кабинет и помоли Джим да влезе в библиотеката.

— Завършихме всичко — тихо каза тя. Страшно уморителна работа! Той ми завеща огромна сума. Опитах се да се възпротивя, но той отказа да измени завещанието.

Кардю и Джим подписаха документа. Адвокатът повика камериера, който с полусънени очи също подписа.

— Моля ви, Фераби, запазете това завещание у себе си — каза адвокатът. — Запазете го у себе си поне до утре. А след това ще го съхраня на сигурно място. Ние с госпожица Лей свършихме една наистина плодовита работа и аз много се радвам, че повече няма да се занимавам с нея.

Изглеждаше спокоен. Дори се развесели.

— Вие сте много уморена, госпожице Лей, затова ще ви посъветвам да си легнете. Слугинята ще ви покаже приготвената стая за вас. Вие по-рано пак бяхте в нея.

Девойката се зарадва, че е свободна. Тя им пожела лека нощ, заключи се в стаята си и след десетина минути вече дълбоко спеше.

В това време дежурещият в полето Латимер забеляза, че светлината в стаята на Елфа угасна, бавно се приближи до къщата и легна в тревата.