Едгар Уолъс
Хора в кръв (18)

18.

Лекарят, който беше поел господин Лей живееше край болницата и Съпер отиде при него, за да се осведоми за състоянието на американеца.

— Не смятам пациента си за слабоумен, макар че не може да бъде отговорен за действията си. Всички симптоми сочат, че е нещо мозъчно. Той може да бъде излекуван и ще стане напълно нормален, ако му се направи операция. Получих съобщение от американския консул, че можем да не пестим разноските и да извършим всичко необходимо.

— А би ли могъл той да извърши престъпление, ако му е внушено от други лица? След шест седмици излизам в отпуска и бих искал до тогава да разкрия убийците на Хейна Шоу. Не можете ли да побързате с операцията?

— За сега не мога нищо да ви кажа. Тези дни ще ви съобщя.

След като разпореди в участъка да поставят пост край болницата и да не дават на болния храна, изпратена от външни лица, Съпер най-после отиде при Джим Фераби. Знаеше навиците му и затова го намери в клуба.

— Опитвах се да говоря с вас още сутринта, Съпер, но никъде не можах да ви намеря. Госпожица Лей ми съобщи по телефона, че баща й е жив. Опитах се още веднъж да говоря с нея по телефона, но не можах да се свържа. Значи този скитник певец излезе неин баща, а? Това е невъзможно, това е необикновено!

— Рядко градя теории, но когато предполагам нещо, то е точно и сигурно. С удоволствие бих ви посетил през деня, но тогава трябваше да вечерям в скъп ресторант, докато тук мога да се нахраня също така добре.

След вечерята те отидоха в пушалнята и Съпер започна да разказва:

— Испанската песен все още не ми даваше възможност да попадна по следите на господин Лей, но пък веднага разбрах, че този скитник не е като другите. Дълго време го следих. Но едва когато ми казаха за подаръците пред вратата на Болдервод Латимер се поинтересувах каква ли връзка може да има скитникът. Реших, че продуктите пред вратата ги е поставял онзи, който е обичал госпожица Лей, а не този, който е искал да отмъсти на Болдервод. Човекът, който редовно е слагал подаръците там, не е знаел, че Елфа Лей вече не живее в тази къща. Това можеше да бъде само човек, обзет от безумната идея, че тя гладува. Единственият, който можеше да се грижи по този начин за госпожица Лей, беше баща й. Посетих квартирата й, разгледах книгите и вещите на баща й и установих, че скитникът и той са едно и също лице. Лекарят каза, че една операция може да го излекува. В такъв случай ние ще научим много интересни неща, за които не сте и сънували.

— А какво именно? — попита Джим.

— Забравихте ли вече за градския съветник Брикстон?

— Ах, да, спомних си, Джозеф Брикстон, съветник в Сити.

— Той беше много подъл тип — отбеляза Съпер.

— Така ли? Защо споменавате за него? Какво общо има той със скитника?

— О, той има много общо с убийството на Хейна Шоу. — Съпер извади от портфейла си един сгънат на четири плик. — Помните ли това?

— Да, пликът, който се намери в кухнята в нощта на убийството.

— Само вие и госпожица Лей знаете за този плик. Дори Латимер не съм уведомил за това. Този, който е написал писмото в плика е убиецът на госпожица Шоу. Бедната Хейна! До известна степен, за нея е по-добре, че се е освободила от бремето на живота, което е лежало като тежък камък на душата й.

— Не ви разбирам, Съпер…

— Друг път ще ви разкажа…

Беше вече тъмно, когато Съпер се върна у дома и се отправи към бараката, където реши да поправи мотора и да почисти фара на стария си мотоциклет.

Освен това Съпер имаше много хубави породисти кокошки, които неизвестно как, но непрекъснато намаляваха. Когато откри, че лисици са виновни за това, той сам направи капан с устройство за автоматично стреляне.

Накрая хитрите лисици заплащаха с живота си тези кражби…