Едгар Уолъс
Хора в кръв (14)

14.

Джим не го очакваше, когато следобед Латимер на връщане от Кеймбридж се отби при него и затова помисли, че посещението му е по поръчка на Съпер.

— Господин Фераби, чух, че се интересувате дали Елсън може да докаже алибито си — каза сержантът.

— Нима него го подозират? — усмихнато попита Джим.

— Да, подозрението падна върху него. Щом Съпер си науми нещо, мъчно можеш да го отклониш от мисълта му. Елсън не си е бил у дома от събота следобед до неделя вечерта. Казал, че пиянствал цяла нощ в Кеймбридж. Името му не е записано в тамошните хотели, но намерих собственика на един гараж, който твърди, че Елсън е оставил колата си у него. Възможно е Елсън да е пренощувал в частна квартира.

— Но това не е пълно алиби — възрази Джим.

Латимер се намръщи:

— Надявам се, че Съпер ще се задоволи с това.

— Открихте ли нещо ново в Паузей?

— Не, и надали ще открия. Успяхме само да намерим палтото и шапката на убитата. Висяха на един храсталак откъм стръмната част на скалистия склон. Това беше голям удар за Съпер, защото той се надяваше да ги намери на друго място.

— Къде именно?

— Не знам, но мисля, че и Съпер не знае.

— Колко време мина, докато започнахте да наблюдавате къщата, когато ви оставихме в Паузей.

— Искате да кажете през нощта, в която стана убийството ли? Не повече от 15 минути. Съпер каза, че Хейна Шоу не е могла да се върне в къщата през това време. Според мен, могла е да направи това. Но е безполезно да се развиват теории на Съпер, защото той признава само факти. И в това отношение е прав.

— Защо?

— Много просто, защото Съпер всичко знае. Никой не е по-наясно от него, защо и как е убита госпожица Шоу. Довиждане!

Преди Джим да се опомни от думите му и да зададе друг въпрос, Латимер излезе.