Едгар Уолъс
Хора в кръв (25)

25.

— Чук, чук, чук!

Елфа неспокойно се обърна в леглото и пак задряма. Не беше обърнала внимание на чукането.

— Чук, чук, чук!

Девойката се събуди, вдигна глава и се облегна на лакти. Разбра, че звуците идваха от прозореца, а тяхната равномерност показваше, че не са отвътре. Нощта беше съвсем тиха. Елфа се приближи до прозореца и вдигна тежките завеси. Цареше пълен мрак. Прозорецът бе широко отворен, както беше и преди да си легне. Кепенците бяха така добре закрепени, че не можеха сами да произвеждат шум или чукане.

Като погледна през прозореца, тя чу, че пясъкът по пътечката скърца. Сърцето й силно заби от страх, но тя си спомни, че един детектив пази къщата.

— Вие ли сте, госпожице Лей? — попита някой тихо.

— Да. Вие ли чукахте по прозореца?

— Не — учудено отвърна детективът. — Нима чухте чукане? Сигурно ви се е присънило.

Елфа отново си легна, но не можеше да заспи. Минаха няколко минути и чукането се повтори.

Тя стана, вдигна завесите и се ослуша. Всичко бе потънало в същата тишина. Тя предпазливо подаде главата си през прозореца и напрегна поглед, но нищо подозрително не видя. Само между дърветата блещукаше една светла точка. Девойката си помисли, че детективът пуши цигара. Кой ли чукаше на прозореца? Сега, когато не спеше, ясно се чуваше ритмичното чукане. Наведе се още малко през прозореца и в този момент нещо падна на главата й и я стегна за врата. Преди да дойде на себе си, примката още по-силно стисна врата й. Елфа инстинктивно вдигна ръка, улови шнура, който заплашваше да я удуши и с всичка сила го дръпна надолу. Но някой със страшна сила я изтегли нагоре. Опита се да извика, но звукът се спря на гърлото й. Конвулсивно се хвана за перваза на прозореца и подпря с крак умивалника, който шумно падна на пода. Веднага в градината блесна ярка светлина и освети момичето. Коприненият шнур се разхлаби и Елфа падна безчувствена близо до кревата. Примката още лежеше на врата й.

Детективът от градината дотича до прозореца, улови се за перваза, скочи и запали електричеството. Бързо свали примката от врата на девойката и я сложи на кревата. След това се спусна към прозореца и рязко изсвири с полицейската свирка.

Джим Фераби чу изсвирването и полуоблечен изхвръкна от стаята си. Веднага разбра, че сигналът идва от стаята на Елфа. Опита се да отвори вратата, но тя бе заключена. Трябваше да я налегне с всичката си сила, за да я откачи. Детективът, с когото вечерта говореха в градината стоеше при Елфа и разтриваше лицето й с гъба.

— Свестете девойката — каза той, като предаде гъбата на Джим, а сам изскочи от стаята и се втурна нагоре по стълбата, разположена срещу вратата.

Джим развълнувано се залута около Елфа. Над главата си чу стъпките на детектива, който се разхождаше горе. От градината един глас се обади.

— Слушай, нещо не е наред ли?

Беше Съпер. Детективът му отговори нещо.

Постепенно Елфа се съвзе. Джим приближи до прозореца и разправи на Съпер предположенията си за шнура, който лежеше на пода и за червения белег върху врата на Елфа.

— Хайде, слезте по-скоро долу и ме пуснете да вляза.

Джим вече тичаше по стълбата, когато Кардю излезе от стаята си с револвер в едната ръка и със свещ в другата. Джим нямаше време да му дава обяснения за случилото се, дръпна мандалото на парадната врата и отвори на Съпер. Когато се качиха горе, Елфа вече седеше на кревата, наметната със сутрешната си роба. Гърлото я болеше, виеше й се свят. Цялата трепереше и от време на време покашляше. Успя с мъка да обясни на Съпер това, което й се случи.

В същото време отгоре се върна детективът. В ръцете си държеше дълга бамбукова пръчка.

— Горе има таванско помещение — каза той — от което един капак води на покрива. Освен тази пръчка нищо друго не намерих. Както изглежда, престъпникът с нея е чукал по прозореца.

Елфа потрепери, когато той почука с нея — тя разпозна звука. Съпер обаче не обърна внимание на пръчката.

— Той е почукал на прозореца, госпожица Лей се е подала и той й е метнал примката на шията — промърмори Съпер. — Знаел е, че на тавана има врата, през която безнаказано ще може да избяга. Казах ви вече, че този проклет дявол е предвидлив и нищо не забравя. И така, по-скоро на покрива по следите му! Имате ли револвер? Стреляйте по този дявол, ако го забележите… но внимавайте да не си счупите врата, той не заслужава това — каза той на детектива. — Струва ми се, че ще успее да избяга, преди да започнете преследването.

Кардю почука на вратата. Съпер излезе при него в коридора и му разказа за случката с госпожица Лей. Кардю явно беше потресен.

— Ужасно, господин Минтер, ужасно! Една драма след друга. Страшно е да си помисля, че живея в тази къща. Сега разбирам защо ме взехте под своя закрила. Да, той е могъл да се скрие в горното помещение, където има празен таван.

Съпер изпитателно го погледна и против желанието си му позволи да влезе в стаята. Той вдигна червения копринен шнур и му го показа.

— Знаете ли какъв е този шнур?

Това беше един дълъг три метра шнур, на края на който внимателно бе направена примката.

Кардю поклати глава.

— Никога не съм виждал това. Прилича ми на някакъв старомоден шнур за звънец. Аз имам в къщата само електрически звънци. Този е твърде стар.

— Веднага видях това — прекъсна го Съпер. Можете да купите такъв шнур в който и да е магазин. По-добре ли сте, драга госпожице Лей?

Тя кимна леко с глава и се помъчи да се усмихне.

— Господа, хайде да излезем от стаята, за да може госпожица Лей да се облече. Мисля, че ще бъде по-добре да слезем долу. Часът е вече три, а ставането рано никому не вреди.

В този момент влезе детективът и доложи, че търсенията по покрива не са дали никакъв резултат.

— Къде е Латимер? — попита Съпер.

— От другата страна на къщата, откъм градината.

Съпер нищо не възрази. Когато Елфа слезе долу, инспекторът излезе навън. Изведнъж, както и предишната вечер, Джим чу песента на славей. След една минута Съпер се върна при тях.

— Аз великолепно мога да подражавам песента на славея — скромно си призна той. — Имам известна дарба да подражавам на птиците. Но славеите са моя специалност… както и кокошките.

За най-голяма изненада на Джим той започна да кудкудяка като кокошка преди снасяне на яйце. При други обстоятелства младежът би се засмял, но сегашният момент съвсем не беше подходящ. Съпер дори пред лицето на смъртта не губеше присъщия си хумор.

От мрака изникна Латимер. Като приближи до светлината, се видя, че дрехите му бяха изцапани, единият крачол на коляното беше скъсан: липсваше едно парче. Ръцете му също бяха изцапани.

— Какво ви се е случило, Латимер?

— Паднах… много бързах — хладнокръвно отвърна сержантът.

— Забелязахте ли някого или нещо?

— Не, чух само шум в къщата, но знаех, че сте някъде наблизо, затова реших да чакам отвън, да не би някой да се опита да се скрие в тъмното през горичката.

Джим очакваше, че Съпер ще продължи разпита на Латимер, но за негово най-голямо учудване инспекторът само му пошепна нещо на ухото и тръгна към работния кабинет на Кардю. Елфа също отиде там и запали спиртника.

Джим остана много недоволен от поведението на Съпер и реши сам да научи защо Латимер се показа в такова подозрително състояние. Той отиде в коридора, намери оставен там от някой слуга фенер и претърси двора на къщата. Тук направи интересно откритие. На задната част на къщата стоеше облегната дълга стълба.

Като повдигна фенера, младежът видя, че тя стига до покрива. Отстрани на стълбата нещо висеше. Той изкачи няколко стъпала и видя парче плат, което висеше на един издаден гвоздей. Преди малко бе забелязал, че Латимер бе в тъмносив костюм на райета. Това парче не само че имаше същия цвят, но и отговаряше на дупката върху крачола му.

Джим мушна парчето плат в джоба си, върна се вкъщи, повика Съпер и шепнешком му съобщи за намереното. Инспекторът внимателно го изслуша и отиде с него до мястото на стълбата.

— Да, това заслужава внимание, но възможно е Латимер да се е качил по стълбата, за да види каква връзка има с покушението върху живота на госпожица Лей.

— Но той нищо не ви спомена за стълбата.

— Да, вярно е. Ще разследвам този случай, но вие не казвайте на никого, доста е подозрително, обаче все пак предполагам, че съм прав — Латимер е бил длъжен да изследва както стълбата, така и всичко останало.

— Но той не дойде от тази страна, а тъкмо от срещуположната — упорито настояваше Джим.

Съпер се почеса по брадичката.

— Да, съмнително е, но все пак не разправяйте на никого това. Ще разследвам докрай този случай. Срещам пречки, които не можех да предвидя и не мога да разбера откъде са се появили. Щом човек тръгне един път по лошия път, той от ден на ден става по-лош. След половин час ще се съмне и опасността ще мине.

Инспекторът отиде в работния кабинет, където Елфа му даде горещо кафе. Той се отпусна в едно ниско кресло и каза:

— Сега ще ви разкажа нещо, което ще ви зарадва.

— Разказвайте по-бързо, господин Минтер — бързо произнесе тя. — В какво се състои работата?

— Операцията на баща ви мина много сполучливо.

Тя скочи на крака със светнали очи, изчерви се от радост, а сетне побледня.

— Операцията вече… е минала?… Но нали беше определена за следващата събота?

— Направиха я снощи. Разбрах се с лекарите да не ви казват нищо, докато всичко не приключи. Помислих си обаче, че знаете за това, защото управителката ме уведоми, че сте оставили за баща си писмо, което е трябвало да прочете, щом бъде в състояние да стори това.

— Но аз не съм оставяла никакво писмо за баща си. Също така нямах никаква представа, че операцията е трябвало да се извърши снощи.

Съпер остана като гръмнат.

— Вие… вие не сте оставяли…

Той се спусна към телефона, грабна слушалката и поиска да го свържат с болницата.

— Ало… спи ли вече? Събудете я, моля ви, и й кажете, че полицейският инспектор Минтер иска да говори с нея.

Съпер зачака на телефона. Очите му се рееха някъде в далечината. Елфа видя, че изразът на лицето му се измени.

— Ало… вие ли сте госпожице Мод? Бъдете любезна да отворите писмото, оставено от госпожица Лей за баща й и да ми прочетете съдържанието му… Моля да ме извините за безпокойството… Не, не, всичко е наред, тя ми позволи да го отворя. В момента е в същата стая, от която говоря.

Съпер чакаше. Девойката видя как той кимна с глава.

— Слушам… Ах!… благодаря ви — най-после каза той. — Да, бъдете така добра да запазите писмото, докато дойда в болницата… лека нощ!

Той окачи слушалката.

— Какво съдържаше писмото? — попита Елфа.

— Предполагам, че някой се е пошегувал. Съдържаше следните думи: „Сърдечен поздрав. Обичаща те Елфа“.

Съпер обаче не казваше истината. Писмото се състоеше само от един ред, който гласеше:

Миналата нощ дъщеря ви е намерена обесена.

Инспекторът беше крайно разтревожен.

— Големият Крак нищо не забравя — помисли си той.