Едгар Уолъс
Хора в кръв (8)

8.

Зад ъгъла се показаха светлините на приближаващ се автомобил. Тримата мъже бързо се скриха към скалите. Когато автомобилът мина покрай тях, Съпер забеляза в него тъмния силует на жена с широкопола шапка. След една минута колата забави ход, влезе в една от вратите и се спря при входа на къщата.

— Тя отваря къщата — пошепна Джим, като чу щракането на отворената ключалка.

Съпер мълчеше. Когато се чу хлопването на вратата, той се приближи до къщата и прошепна на спътниците си:

— Не приказвайте! — след което обиколи къщата от всички страни. След малко се върна и рече: — Някой друг още трябва да дойде тук. Тя ще остане да пренощува, защото не е угасила мотора. Ще става нещо важно.

Те се върнаха при скалите, скриха се зад тях и зачакаха. След половин час чуха как вратата се отвори, после пак се затвори и катинарът бе заключен.

— Тя не остава тука. — Съпер се учуди и разочарова. — Дявол да го вземе, по-скоро се скрийте. Тя запалва светлините.

За минута пламнаха два ослепителни снопа светлина. После изведнъж стана тъмно и автомобилът излезе през вратата на пътя. Съпер едва успя да се скрие, когато фаровете пак светнаха. Колата мина покрай скривалището им и те пак видяха жената с широкополата шапка. Скоро автомобилът изчезна.

— Моля да ме извините, господин Фераби — каза Съпер с отпаднал глас. — Логиката и психологията нищо не вършат, щом могат да ни заблудят и фактите им са противоречиви. Помислете си: жената влиза в къщата, излиза от нея и изчезва, като ни оставя да зяпаме като глупаци. Никой не знае откъде е дошла и къде отива. Хайде по-бързо да се опитаме да я настигнем, за да не изгубим следите й.

Точно когато стигнаха до автомобила, се случи една малка неприятност: пукна се гума и се наложи да я заменят с друга. Когато колата полетя напред, старият „Форд“ го нямаше никакъв.

В Големия Паузей Съпер учуди местния полицай с въпросите си. Полицаят беше видял два автомобила да отиват към брега, но нито един от тях не бе минал обратно покрай поста.

— Оставям ви тука, Латимер, защото ми трябва сигурен човек да пази.

Джим и Съпер минаха покрай Хорзеам и пристигнаха в участъка на Съпер. Джим не можеше да се държи на краката си от умора.

— Качете се горе при мен да пием чашка кафе — каза Съпер, който през цялото време мълчеше. — Много съжалявам, че ви безпокоих. Големият Крак… Хм… Възможно е да сме го изпуснали по невнимание. Лично аз не съм доволен от резултата на пътуването.

Влязоха в бюрото. Съпер седна и лицето му придоби суров израз.

— Наистина не съм доволен. Жената не е отишла в Паузей — внимателно изследвах пътя, търсейки следи от стария „Форд“. Не е минала също през Големия Паузей, защото полицаят от поста не е видял колата й. Готов съм да се закълна, че не се е върнала през Паузей. Та ние стигнахме почти до самия край на пътя, а той е добре осветен, но никакви следи от автомобил не се виждаха. Да, добре, че се сетих, Латимер обеща да ми телефонира, ако има новини.

В същия миг влезе дежурния полицай.

— Господин старши инспекторе, викат ви на телефона.

Съпер стана и се приближи до старомодния апарат на стената.

— Ало… Съпер? Аз съм — Латимер! Намерих „Форда“.

— Къде?

— Горе над самата скала… Както изглежда, направил е завой от пътя, който води надолу към морето. Мястото се казва Сихил… При това има нещо твърде интересно: на задната стена на автомобила е изписано с тебешир „Големият Крак“.

— Големият Крак ли? А нещо друго? Имало ли е някой около автомобила?

— Не.

— Събудете местния полицейски сержант и телефонирайте на полицейския началник в Паузей. Претърсете също пътя, който води надолу към морето, да не би да се крие там някой. Аз скоро ще дойда. Наблюдавахте ли къщата? Да? Добре!

Съпер окачи слушалката и предаде на Джим разговора си със сержанта.

— Трябва веднага да отида там. А вие, господин Фераби, идете при Кардю и му поискайте ключа от къщата. Моля ви, върнете се по-скоро тук!

Джим бързо стигна в градската квартира на Кардю, качи се на третия етаж и почука на вратата. След второто почукване се чуха стъпки и вратата се полуотвори, доколкото позволяваше предпазителното синджирче.

— Боже мой!… Фераби! — извика Кардю, като свали синджирчето. — Какво ви доведе при мен в този час?

Джим накъсо му разказа за нощните приключения на госпожица Шоу и прибави:

— Надявам се, че при дадените обстоятелства ще ми простите, че разказах на Минтер за заплашителното писмо. Той смята работата за много сериозна.

Кардю възбудено прокара ръка по разрешената си коса.

— Значи тя е пристигнала чак посред нощ? — смутено попита той. — Но тя напусна Барли-Стек още сутринта. Къде е сега?

— Минтер именно това иска да узнае — отговори Джим. — Колата й е намерена край една скала и на задната стена са написани две думи — Големият Крак. Съпер мисли, че това е направено, за да се заблуди полицията. Местната полиция претърсва крайбрежието, за да намери, откровено казано, трупа на Хейна Шоу.

— Какво приказвате? Това е невъзможно, това е ужасно! Не мога да повярвам. Двойните ключове от къщата лежат в кантората ми в Кингс-Бенч-Уок. Почакайте да се облека… Имате ли автомобил или ще вземем такси?

— Долу е собствената ми кола.

След няколко минути Кардю се показа в пътнически костюм.

— Непременно ще дойда с вас — спокойно каза той. — Трябва да науча какво е станало с Хейна.

След като взеха ключовете, те отидоха при Съпер. Инспекторът остана поразен като видя разстроения Кардю, но бързо се овладя.

— Латимер ми съобщи, че нищо не е намерено нито долу, нито горе. Дайте ми ключовете, господин Кардю. Имате ли резервни?

— Не, имам само два. Единият винаги стои в тези, които ползваха вилата, а другият се намираше в кантората ми. Ето, този ключ никога не е употребяван.

Съпер повика Джим настрани и му пошепна:

— Ще изпратя един агент в Хил-Броу, за да намери Елсън. Снощи в девет часа е излязъл от къщи и още не се е върнал. Седнал е сам в един ролс-ройс с две места и е заминал. За сега не мога да ви дам по-подробни сведения.

Влезе един сержант и доложи:

— Нищо не намерихме, но един селянин е видял как някаква жена се е спуснала по крайбрежния път.

— Кога е било това?

— Приблизително преди два часа. Жената идвала от станцията Паузей, която лежи между нашето село и града.

— Тя не е дошла от станцията — каза Съпер: — Сигурно е искала да заличи следите си.

Инспекторът намери изоставения автомобил в същото положение, както го описа полицаят. Сега стана ясно защо не бяха го видели от пътя за Паузей. Едно малко хълмче пречеше на това. Огледа не даде нищо ново.

След това Съпер, Джим, Кардю, сержантът и местните полицаи отидоха в къщата на Кардю. Сержантът се приближи до вратата и каза:

— Катинарът е на мястото си. Госпожица Шоу още я няма.

— Не съм и очаквал, че ще бъде тука — каза Съпер. — Но тя е била, и то с определена цел.

Съпер отвори вратата, заповяда на другите да го чакат и се залови да претърсва стаите, но нищо не намери. Най-после стигна до кухнята. Вратата беше заключена. Той се върна при очакващите го спътници.

— Имате ли ключ от кухнята, господин Кардю?

— Не! Нима той не си е в ключалката?

Съпер се опита още веднъж да натисне дръжката на кухненската врата, но тя не поддаваше. Той надуши някаква миризма и извика:

— Господин Фераби, чувствате ли миризма? Струва ми се, че нещо е било изгорено тука.

— Кордит! — отвърна Джим. — Тук са стреляли с револвер… и то наскоро.

— Аз също си помислих това — каза Съпер. Вратата е заключена отвътре.

Влязоха в трапезарията. Капакът беше затворен. Съпер повика Кардю.

— Да — каза адвокатът — капакът се заключваше, но не знам къде може да е изчезнал ключа. Капакът е с пружина и се отваря само с ключ. Нямам резервен. Не можете ли да влезете в кухнята?

— Не, заключена е отвътре.

— Тогава трябва да се счупи капака.

Съпер взе едно желязо, натисна с него и капакът отскочи. Остра миризма на кордит се разнесе по трапезарията.

— Каква е тази миризма? — попита уплашеният Кардю.

Съпер не му отговори, промъкна се през отверстието и освети кухнята с фенер. Той бавно движеше тесния лъч по пода към вратата. Изведнъж видя една пантофка, носът на която беше обърнат към пода, после друга пантофка и края на черна рокля…

Една жена седеше опряна с гръб на вратата. Главата й беше клюмнала към гърдите, сякаш беше пияна. Един поглед убеди Съпер, че това беше Хейна Шоу, а локвата кръв на пода показваше, че тя беше мъртва.