Едгар Уолъс
Хора в кръв (6)

6.

— Качете се горе и се облечете както трябва. Имам нужда от вашата помощ. Всичките ми полицаи претърсват района и скоро певецът ще бъде задържан. Ако не ме намерите, след като се върнете, почакайте ме.

Джим се подчини, но когато се върна след пет минути, инспекторът го нямаше. След двадесет минути Съпер се появи.

— Този път той се скри — недоволно каза той. — Както изглежда, успял е да ви забележи, когато сте излезли от къщата. Какво ново има?

— Хейна Шоу напуска Берли-Стек — каза Джим и разказа всичко, което видя през нощта.

Съпер почеса бялата си глава и отвърна:

— Кардю не знае, че тя си отива завинаги, кълна се в това! Той ще остане приятно изненадан, когато научи за това, защото тайно желае да се отърве от нея. Бих искал да видя младият съблазнител. — Инспекторът печално поклати глава. — Имате ли автомобил, господин Фераби?

— Да, но не тука. Дойдох с влака.

— Добре. Можете ли да дойдете с него утре при мен? Така, на свечеряване. Мисля да отида в Паузей. Моля ви да ме придружите и заедно с мен да изучите този случай от психологична гледна точка, защото сам не мога да се оправя в тази сложна наука.

Съпер весело погледна Джим и се засмя. След като се разделиха, Джим се върна в стаята си, обръсна се и грижливо се преоблече. Призори слезе в парка, откъдето се виждаше Хил-Броу.

Какво беше накарало американеца да се пресели в тази местност, която не му харесваше, Джим не можеше да си обясни. Американецът произлизаше от низините и бе достигнал положението си в обществото благодарение на енергията си, но беше некултурен и невъзпитан.

Като повървя малко, Джим видя една стройна фигура в сива рокля.

— Добро утро! — каза той и сърцето му силно затуптя. — Станах рано, защото не можах да заспя.

— Аз също лошо спах, но се чувствам много бодра — отвърна Елфа, като усмихнато му подаде ръка. — Моята стая се намира до стаята на госпожица Шоу. Икономката цяла нощ нещо шеташе.

Джим би могъл да потвърди наблюденията на Елфа.

— Много се радвам, че ще се върна в собствената си малка квартира. Барли-Стек ми действа неприятно на нервите. По-рано прекарах тук само една нощ… това беше миналата година. Преживях неприятни минути. Нали нямате нищо против да ви разкажа за това?

— Аз съм готов да ви слушам цяла сутрин, госпожице Лей.

— Та тогава госпожица Шоу беше в още по-лошо настроение. Тя не приказваше нито с мен, нито с господин Кардю, затваряше се в стаята си и не обядваше с нас. Според думите на господин Кардю, тя се сърдела, че господин Кардю не й отдавал нужното внимание. Но госпожица Шоу извърши една много непонятна постъпка. Когато сутринта се събудих и погледнах през прозореца, видях на тревата една голяма латинска буква „V“, съставена от тъмни книжки. Слязох долу, за да видя какво е това. Около петдесет стодоларови банкноти бяха закрепени с дълги черни игли за земята.

Джим учудено я погледна.

— Кардю разбра ли за това?

— Да, той го видя през прозореца и силно се възмути.

— По това време кой още живееше тука?

— Господин Елсън. Неговата къща я поправяха и господин Кардю го покани да живее в Барли-Стек, докато свърши ремонта. Струва ми се, че от тогава до вчера не е идвал тук. Елсън сам ми разказа, че госпожица Шоу поискала от Кардю да го покани.

— Но от къде на къде ви хрумна, че тя е съставила буквата на тревата? Та това е могло да бъде една глупава шега от страна на Елсън. Той е напълно способен на такива постъпки.

Елфа поклати глава.

— Това направи госпожица Шоу, която после пак си събра парите. Кардю й поиска обяснение откъде ги е взела… Струва ми се, че тя е малко не на себе си. Ето защо не исках да дойда в Барли-Стек. Аз приех поканата на господин Кардю само защото ми каза…

Тя внезапно спря, но Джим почувства как от радост сърцето му заби още по-силно.

По време на закуската Хейна запазваше пълно самообладание и лицето й с нищо не издаваше безсънната нощ. Напротив, Кардю беше придирчив и раздразнителен, въпреки че добре беше спал. По едно време внезапно се обърна към икономката си:

— Кога отивате на разходка, Хейна?

— В единадесет часа.

— С вашия автомобил ли ще отидете? Джонсън ми каза, че покривалото имало нужда от поправка.

— За мен е добро, следователно то трябва да бъде добро и за Джонсън — рязко каза Хейна.

Кардю веднага загуби интерес към плановете й.

— След закуска отивам в града. Искате ли да ви заведа до квартирата, господин Фераби?

Джим се съгласи и побърза да се види с госпожица Лей, която вече работеше в кабинета на адвоката. На масата лежаха куп книги и Елфа отчаяно погледна Джим.

— Господин Кардю иска да свърша работата, преди да си отида вкъщи. Доколкото виждам, ще ми трябват два дни. По никой начин не бих искала да прекарам още една нощ в тази къща. Вие в града ли отивате?

— Да, отивам, но бих ви помолил да дадете адреса си, за да мога да се убедя, че сте стигнали у дома си жива и здрава.

Тя написа няколко думи на едно листче и му го подаде. Той го пусна в джоба си и каза:

— Аз ще ви посетя…

— Не… На листчето написах номера на телефона си… След известно време може да ви позволя да ме посетите, за да отидем на театър… ако това не вреди на общественото ви положение. Както чух, заемате висок пост в прокуратурата.

— О, аз съвсем се компрометирах. Единствената възможност да заема пак видно положение, е да се показвам в добро общество.

Той задържа ръката й по-дълго от друг път и замина, изпълнен с най-светли надежди. Седейки до господин Кардю в автомобила, той съвсем не чу разсъжденията му за Съпер и за Елсън, но когато бившият адвокат засегна историята с Хейна, Джим бавно се върна към действителността.

— Аз дълго и грижливо обмислях това положение и дойдох до заключението, че така повече не може да продължава — каза Кардю. — Безкрайно търпях прищевките на Хейна и сега разбирам доколко животът ми е зависел от тях и от внушенията й. При това и тази дяволска тайна… А отгоре на всичко, между Хейна и Елсън е станало нещо. Това е глупаво, нали?

Фераби се съгласи, че това е глупаво, защото Съпер не му разказа всичко, което знаеше. Адвокатът продължи:

— Видях как си разменяха погледи. Веднъж, когато приказваха на ъгъла на улицата, те ме забелязаха и хукнаха да бягат. И до сега вярват, че не съм ги видял. Не зная кой е този Елсън: учен, женен милионер или престъпник. Неприятна личност е. Твърде съмнително е да обича икономката ми. Във всеки случай аз твърдо реших: Хейна трябва да си отиде! Съгласен съм да й дам 1000 фунта, стига само да постъпи на нова длъжност.

— А вие знаете ли, че тя опакова всичкия си багаж? — попита Джим.

— Всичкия си багаж ли? От къде знаете?

— Нощес видях през прозореца. Хейна не се опитваше да скрие това от другите.

Господин Кардю дълго мълча. Най-после намръщено каза:

— Не вярвам това да е решителна стъпка от нейна страна. Тя и преди след скандала ни опакова багажа си, а пък аз — старият глупак — на колене я молих да остане. Но този път… — Кардю поклати глава и в очите му светна злобно пламъче.

Той свали Джим пред квартирата му. Младият човек веднага се зае да нарежда книжата си, като няколко пъти потърси Елфа по телефона, но все напразно. Когато я потърси за четвърти път, почувства истинска радост като чу сдържания глас на девойката.

— Да, върнах се… Не, господин Кардю още не беше се върнал. Той ми съобщи, че тази нощ ще остане в града.

— Позволете ми да ви поканя на чай, госпожице Лей.

— Не — засмяно отговори тя. — Искам спокойно да прекарам нощта у дома. Тук е много приятно и хубаво.

— Не се съмнявам в това — възхитено каза Джим. — Навсякъде, където се намирате…

В същия миг Елфа окачи слушалката. В антрето шофьорът му, който едновременно му беше и слуга, му каза, че го чака един посетител. За голямо учудване на Джим това беше Кардю.

— Вашият слуга ми каза, че тази вечер няма да бъдете вкъщи — почти с упрек в гласа произнесе адвокатът. — Дойдох да ви поканя да отидем на опера. Купих два билета, като предположих, че не ще откажете да дойдете с мене.

— Много съжалявам, господин Кардю, но вече имам уговорена среща с един господин.

— Искате ли поне да вечеряме заедно?

— Моля да ме извините, но не мога да дойда при цялото си желание.

— Жалко, много жалко, господин Фераби. Не ми остава нищо друго, освен да се върна в Барли-Стек. Бих искал само да зная какво ще говори тази проклета личност с Хейна във вилата ми. Много бих дал да науча какво става там.

Джим понечи да му обещае нужните сведения за това, но навреме се сети и нищо не каза.