Едгар Уолъс
Хора в кръв (19)

19.

Макар да виждаше добре, Съпер имаше навика да докосва с ръка електрическата жица между къщата и бараката. Този път той пак се подпря, но неочаквано усети, че жицата е скъсана. За да се увери в това, Съпер отви изолационната връв, взе края и влезе в стаята. Краят показваше, че е прерязана с клещи.

— По дяволите! — изруга Съпер. — Нима някой се шегува с мен! Тук нещо не е наред.

Той отиде в спалнята и извади изпод кревата сандък, взе от него голям полицейски револвер и едно електрическо фенерче. После слезе на двора и безшумно се промъкна в бараката. Наоколо беше тихо. Електрическият ключ за бараката се намираше отвън, под навеса.

Като се приближи до вратата, Съпер рязко се дръпна настрана и изведнъж я дръпна. Последва оглушителна експлозия и звън от счупени стъкла. Когато димът се разпръсна, той погледна през процепа в бараката. Беше стрелял неговият собствен апарат, макар че той никога не бе го поставял с насочено към вратата дуло. Също така никога не беше закрепвал връвта му към дръжката на вратата. Внезапно откъм къщата някой извика: „Съпер, Съпер!“.

Съпер тичешком влетя в стаята и завари там Латимер. — Хей, аз си помислих, че вече спите — каза той.

— Чух експлозия… какво се е случило? — попита възбуденият Латимер. — Твърде силен гърмеж за капан.

— Елате с мен.

Латимер последва началника си в бараката и разгледа капана. Той беше най-обикновен, а самострелното приспособление бе направено лично от Съпер.

— Кой е поставил капана, насочен към вратата? — попита сержантът.

— Кой ли? Онзи, дето се нарича Големият Крак. Проклет тип, няма що да се каже. Но сигурно здравата се е изплашил от неуспеха си. Може би се крие някъде наблизо. Знаел е, че запалвам електричеството, преди да отворя вратата. Затова е прерязал жицата, за да не забележа капана. Хм!… Ако Елсън лежеше в кревата, нищо подобно не би се случило!

— Мислите ли, че Елсън е направил това?

— Не, нищо такова не съм казал, сержанте. Не ми приписвайте думи, които не съм произнесъл! Само намирам, че ако този човек се намираше зад решетките, утре нямаше да купувам нови стъкла с мъчно спечелените пари. Вие сигурно вече се готвехте да спите, а?

— Не, не ми се спеше. Запуших и изведнъж чух гърмеж. Това веднага подейства на нервите ми.

— Вървете да спите, сине мой, иначе ще изгубите хубавия цвят на лицето си.

На другия ден, след разпита на свидетелите, Съпер, Джим и Латимер се отбиха в съседния хотел да пийнат чай. Те се спогледаха учудени, когато Кардю ги последва и седна на масата им.

— Исках още сутринта да изложа на господин Фераби решението по загадката на госпожица Шоу, а сега ще ме изслушате и тримата.

— Латимер! — високо извика Съпер. — Слушайте внимателно теориите на господин Кардю. Вие сте млад детектив и има какво да научите от един велик теоретик. — В гласа на инспектора се долавяше ирония. — Дори някои теории да са безполезни, все пак не е лошо да ги знаете. Слушаме ви, господин Кардю!

— Доколкото разбрах от показанията ви пред съдебния следовател — започна Кардю, — вие тримата сте се скрили на пътя и сте видели, когато госпожица Шоу е приближила къщата. Видели сте нейния силует в автомобила и сте познали шапката й. Видели сте как се е спряла пред вратата, но не сте видели как е излязла.

— Точно така — извика Съпер. — Направили сте едно заключение, с което можете да се гордеете.

— И така — продължи Кардю, — вие не сте видели как е излязла, следователно не сте видели и човека, който се е бил скрил в задната част на автомобила и който се е навел, когато са наближили къщата. Не е изключено този човек незабелязано да е скочил в автомобила, когато Хейна Шоу е минавала по улицата, а след това да е почакал, докато тя отвори вратата. След това внезапно се е нахвърлил върху нея, запушил е устата й и я е вмъкнал в къщата. Обстоятелството, че кухнята е заключена, показва, че е служела за затвор. След това е бутнал вратата с крак и тя се е затворила. Тогава убиецът е застрелял бедната Хейна…

— Така… и какво е направил после? — попита Съпер.

Кардю погледна Съпер право в очите.

— Какво е направил ли? Облякъл е палтото на госпожица Шоу, сложил е нейната шапка, излязъл е от къщи, затворил е вратата, седнал е в автомобила и е запалил фаровете… вие сам казахте, че са светели само няколко секунди. Причината е ясна: ако ги бе оставил запалени, те щяха да осветят всичко наоколо — и главното — щеше да се види, че той не е жена, а мъж, въпреки женската шапка на главата си.

Съпер внимателно заслуша и застана нащрек.

— След това е заминал с автомобила — продължи Кардю, доволен, че обясненията му възбудиха голям интерес… — Отишъл е нагоре към скалите, закачил е палтото и шапката в храсталаците, хвърлил е колата на Хейна и е тръгнал пеша към своята, която е била някъде наблизо… сигурно това е била малка кола, която лесно е могла да бъде скрита.

Съпер погледна Кардю с широко отворени очи.

— Гръм и мълнии! — извика той. — Това се казва теория! — Джим разбра, че Съпер говори сериозно. — Това е най-интересната теория от всички, които изложихте, господин Кардю. Вие сте прав!

Настъпи гробна тишина. Най-после Съпер стана и протегна ръка на адвоката.

— Благодаря ви — искрено каза той.

Кардю се отдалечи с тържествуваща усмивка. На връщане Съпер не пророни нито дума. Седеше свит на задната седалка до Латимер и само когато се разделяха, каза:

— Трябва да променя мнението си за Кардю. Не всичко, а само някои предубеждения към таланта му. Той е извършил работа, с която не всеки може да се справи. Да, господин Фераби, той укрепи моето самочувствие. Доказа ми, че съм по-умен от него, защото отлично потвърди теорията ми.

— Но как така сте по-умен от него? — попита Джим.

— Той нито дума не спомена за Големия Крак. Не се чудете, Фераби, аз знам кой е той! Бих могъл даже да ви го представя, но още не му е дошло времето.

— Убиецът ли?

— Да! Големият Крак е убил госпожица Шоу.

— През задната врата ли е влязъл в къщата?

— Да, от там се е промъкнал, но това още не значи, че не е използвал и другите изходи.

— Но откъде го е познавала госпожица Шоу?

— Тя не го е познавала, защото нито го е виждала, нито е чувала за него. Умряла е преди Големият Крак да се промъкне в къщата.

— Съпер, но нали казахте, че той я е убил?

— Така е било — тайнствено произнесе Съпер, като отвори вратата на бюрото си. — Почакайте, скоро ще видите, че съм прав… Сержанте, подайте ми вестниците! Искам да видя какво пишат тези патентовани лъжци.

Джим Фераби беше щастлив: той също получи привилегията, която само Съпер имаше досега. Елфа му позволи да прекара половин час в квартирата й, за да изслуша разказа за баща й.

— Администрацията на болницата не ми позволи да остана през нощта при баща ми и това е разумно. Татко се чувства добре и е щастлив. Всичко ми се струва като сън и с ужас си представям онези години, когато той без надзор е скитал по света. А операцията никак не ме безпокои. Хирургът е най-добрият специалист и консулството не жали средства за баща ми. Получих на разположение известна сума, тъй, че не съм принудена да се връщам при господин Кардю.

— Говорихте ли с него напоследък?

— Да, тази сутрин ми се обади по телефона. Беше много любезен, но не можеше да скрие вълнението си. Останах с впечатлението, че изцяло е зает с убийството на Хейна Шоу и е неспособен да се интересува от моите работи. Но е любезен и добър човек.

— Кой, Кардю ли? — усмихнато попита Джим. — Инспекторът не споделя мнението ви… пък и аз също.

— Виж, Съпер не прилича на другите и има особени възгледи за живота и хората. Но е добър човек, въпреки че приказва тъй чудновато.

Телефонът иззвъня. Елфа взе слушалката.

— Какво? Торта ли? Не, нищо не съм пращала… разбира се, че не! Моля ви се, нищо не му давайте… аз веднага ще дойда.

Тя окачи слушалката. Лицето й доби загрижен вид.

— Не мога да разбера — каза тя — управителката на болницата ме попита дали съм пращала на баща си торта с череши. Разбира се, че не съм. Някой я е занесъл заедно с късо писмо, което помислили, че съм писала аз.

— Това е много странно! — каза Джим, като подсвирна.

Докато Елфа се преобличаше, той съобщи на Съпер по телефона за пратката. Старият инспектор каза да го почакат в болницата.