Джеймс Ролинс
Седмият мор (13)

10.

2 юни, 14:07

Кайро, Египет

Грей усети напрежението веднага щом влезе в хотелската стая. Джейн Маккейб стоеше, обгърнала тялото си с ръце. Дерек се въртеше загрижено около нея. Ковалски и Сейчан си шепнеха нещо и гледаха телевизора, който беше с изключен звук.

Когато Монк и Илеара влязоха в стаята след него, Джейн отпусна ръце и направи крачка напред.

— За каква нова чума става въпрос?

Грей се обърна към двамата си спътници и каза:

— Първо ги запознайте и ми кажете, когато приключите.

После отиде в съседната спалня — трябваше му момент насаме. Погледна си телефона и извади сателитния телефон. Във Вашингтон беше малко след осем сутринта. Трябваше да отговори на обаждането на брат си.

Притвори вратата и набра мобилния номер на брат си. Той иззвъня няколко пъти, преди да му отговори сънен глас:

— Ало?… Кой се обажда?

— Кени, Грей съм.

— О, здрасти. — Брат му се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Колко е часът?

Грей усети познатото раздразнение.

— Няма значение. Искаше да ти се обадя. Какво има? Татко добре ли е?

— Да… не. По дяволите, не знам.

Пръстите на Грей се свиха около телефона.

— Кени, какво става?

— Вчера бях при него. Татко е в изолационното. За да влезеш при него, трябва да носиш ръкавици, маска и специално облекло. Голяма досада!

Грей завъртя очи. „Вече орева всичко!“

— Пипнал е някаква нова инфекция. Резистентен стаф или нещо такова.

Загриженият Грей седна на леглото.

— Стаф? МРС ли имаш предвид?

— Ъ?

— Метицелин-резистентен стафилокок.

— Да, точно това. Докторите се страхуват, че може да се влоши. Сложили са го на куп нови антибиотици. Иначе казано, татко може да остане в болницата още по-дълго.

„Страхотно… направо страхотно“.

— Той държи ли се?

— Ту е на себе си, ту в безсъзнание. Нещо свързано с кръвното. Освен това следят да не получи рани от залежаване.

Грей се помъчи да потисне вината, че не е там. Представи си немощната фигура на баща си в леглото, свързана с машини и системи. Можеше само да си представи безпокойството, което изпитваше старецът, изгубен в онази мъгла, неспособен да разбере какво се случва с него.

Последните думи на баща му продължаваха да го преследват.

Обещай ми.

Грей подозираше, че татко му не бе искал от него да обещае, че ще се върне да го види преди да си е отишъл. Вместо това другите думи на стареца не му даваха покой.

Готов съм да си вървя.

Това бе съпроводено с мълчалива молба в очите му. Молеше го за помощ, искаше Грей да вземе трудното решение, когато дойде времето.

„Но мога ли да го направя?“

— Това е всичко — каза Кени, на когото му бе писнало да говори по телефона. — Ако има някакви промени, ще ти се обадя.

— Благодаря… благодаря, че си до него, Кени.

Последва дълга пауза. Когато брат му най-сетне отговори, гласът му бе по-мек, без обичайната горчивина.

— Няма за какво. Ще удържа фронта, докато се върнеш.

Кени затвори и Грей свали телефона от ухото си. Остана да седи няколко секунди, заслушан в гласовете на хората в съседната стая. Въздъхна и се изправи. Обърна се и видя на вратата Сейчан.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

Грей пъхна телефона в джоба си.

— Не бих казал, но нищо не мога да направя по въпроса.

Поне засега.

Обещай ми.

Тя пристъпи към него, прегърна го през кръста и притисна буза в гърдите му в знак на съчувствие. Той я придърпа и я прегърна по-силно — знаеше, че и тя се бори със своите призраци от миналото. Въпреки това двамата се възползваха от краткото уединение, за да споделят момента един с друг.

Накрая от съседната стая се разнесе вик:

— Грей! — Беше Монк. — Не бива да пропускаш следващата част!

Сейчан се дръпна и очите й блеснаха развеселено.

— Можем и просто да си тръгнем. Още сега. Докато оглеждах хотела, видях противопожарен изход.

Въпреки опита й да разведри обстановката Грей прочете в очите й нещо по-дълбоко, някаква сериозност под думите й. Откри, че самият той обмисля същото. Какво ли щеше да е да загърби всичко и да е наистина свободен, да се спусне по стълбата и никога да не погледне назад?

Но преди да обмисли тази възможност още повече, Сейчан се откъсна от прегръдката. Обърна се бързо, сякаш се боеше, че той ще види дълбочината на собственото й желание.

— Дългът зове — каза тя и тръгна към вратата.

Грей я последва, теглен от отговорностите си — както тук, така и у дома.

Обещай ми.

 

 

14:22

Дерек не се откъсваше от Джейн — усещаше как облакът на отчаянието се сгъстява около нея.

През последните няколко минути бяха слушали новините от Монк и Илеара за състоянието на разрастващата се пандемия, но в целия този сумрак имаше една светлинка, свързана с бащата на Джейн.

— Значи мислите, че е възможно да се е опитвал да ни предпази, като се е подложил на процеса на мумифициране? — попита Джейн с надежда и облекчение.

— Да. — Илеара докосна рамото й. — За съжаление не можем да го потвърдим без тялото му.

— И все пак това може да е една от причините за унищожаването на лабораторията в Лондон — каза Монк. — За да се потули този детайл.

Джейн преглътна.

— Но вие споменахте нещо за други бедствия на хоризонта.

— Да, това е другата новина. — Монк махна на Грей и Сейчан, които се появиха от съседната стая. — Идвате тъкмо навреме.

Грей се обърна към Илеара.

— Какво по-точно имате предвид?

Тя направи гримаса — очевидно се чудеше как да обясни.

— Запознати ли сте с термина генен двигател? — И след като видя неразбиращите им погледи, добави: — Ами Зика?

Грей се намръщи.

— Имате предвид вируса, който порази Южна Америка, а сега заплашва Щатите ли?

— Именно.

Дори Дерек знаеше за това заболяване. То причиняваше трагични увреждания в плода, водещи до микроцефалия на новородените. Помнеше, че е виждал снимки на горките деца.

— Някои страни, сред които и Съединените щати, обмислят да се борят с болестта, като използват технологията генен двигател и се прицелят в комарите, които пренасят вируса.

— Как? — попита Джейн. — Какво представлява тази технология?

— При нея учените добавят или променят гени по такъв начин, че промяната да стане наследствена в цялата популация. Предлага се във Флорида да се пуснат генетично променени Aedes aegypti — комарите, които пренасят Зика. Когато те се кръстосат с обикновените комари, следващото поколение женски са стерилни, а мъжките продължават да пренасят гена в следващите поколения. Според преценките Aedes aegypti може да изчезне във Флорида в рамките на година, като по този начин заличи и заплахата от Зика.

— Не разбирам — каза Дерек. — Да не би да предлагате тази технология като начин да се борим с новата пандемия?

— Не. — Илеара огледа всички поред. — Тъкмо обратното. Мисля, че може би сме изправени пред естествена версия на тази технология, но в случая ние сме онези, които трябва да изчезнем, а не комарите.

Извади лаптопа си и добави:

— Ще ви покажа. — Докато системата се зареждаше, продължи: — Вече ви казах, че микробите архея са еволюирали успоредно с вирусите и че този конкретен вид е пълен с различни вирусни частици, които се освобождават при заразяването на пациент.

— Мислете за него като за троянски кон — каза Монк. — Влезе ли в крепостта, пуска скритото в него да излезе.

— За щастие повечето вируси се оказаха безвредни с изключение на един, който е от семейството флавивируси, също като Зика. Доказано е, че е особено противна гадинка.

— Какво прави той? — попита Грей.

— Атакува клетки в процес на мейоза — обясни тя. — Тялото ни се лекува и расте предимно чрез митоза, при която клетката се разделя, за да създаде две идентични дъщерни клетки. Мейозата пък се случва в яйчниците и тестисите за образуване на гамети. Иначе казано, сперматозоиди и яйцеклетки, които носят само половината от генетичния код.

Дерек не хареса чутото.

— И какви поражения нанася вирусът?

— Много специфични, насочени към една-единствена хромозома. — Илеара се дръпна от компютъра. — Хората, както и повечето бозайници, имат генни двойки, които определят пола ни. XX за жените и XY за мъжете. — Тя посочи лаптопа. — Това е обемно изображение на двата гена у здрав индивид. Както виждате, X хромозомата е значително по-голяма и яка от миниатюрната Y хромозома.

Почука с пръст по-малкото изображение на екрана.

— Въпросният вирус се цели единствено в Y хромозомата. Не знаем защо. Може би защото е по-слаба мишена. Може да е по чиста случайност. Така или иначе, на следващото изображение можете да видите какви са пораженията.

На екрана голяма част от хромозомата липсваше.

— Прилича на готварска ръкавица — отбеляза Ковалски.

— Да, би могло да се каже — отвърна Илеара.

Едрият мъж изсумтя, очевидно доволен от приноса си в дискусията.

— Генетиците анализират увредената част — продължи Илеара. — Те смятат, че мъжете, които оцелеят от болестта, ще имат сперматозоиди, които ще пренасят дефектната Y хромозома, която ще се предаде на децата им. Момичетата ще бъдат добре, тъй като ще носят нормалните XX хромозоми, но момчетата, ако не са мъртвородени, ще се раждат с увредената Y хромозома и най-вероятно ще умрат в рамките на месеци.

Дерек започна да разбира заплахата.

— Това означава, че дори да оцелеем при тази пандемия, пак може да сме обречени като вид заради вируса.

Джейн отстъпи крачка назад от бюрото. Лицето й бе пребледняло.

— Какво има? — попита Дерек.

— Това е десетият мор — промълви тя.

Дерек се намръщи.

— Какво…?

Джейн отиде до затрупаната с книги маса, взе Библията на баща си и отвори на отбелязана страница. Прочете на глас откъса от Изход:

— „И ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която е на мелницата, и всичко първородно от добитъка“^[1].

Джейн свали книгата.

— „И всичко първородно от добитъка“ — повтори тя. — Доктор Кано, споменахте, че този микроб вероятно ще порази не само хората, но и повечето животни.

— Точно така. Всичко, което има електрическа нервна система.

— Значи този вирус може да бъде научното обяснение за десетия мор — каза Джейн. — Онзи, който поразява хора и добитък. В Древен Египет са били нужни месеци, за да може промяната да бъде измита от речния басейн, а вторичното генетично увреждане е продължило още по-дълго. Лесно може да се види как смъртта на мъжките потомци на хората и животните се е превърнала в историята за бедствията, за последното проклятие.

Илеара кимна, сякаш беше очаквала Джейн да стигне до това заключение.

— И професор Маккейб е имал своя теория за останалите бедствия — добави Дерек, привличайки вниманието на останалите към себе си. — Много дълги нощи спорех с Харолд за истината зад десетте библейски бедствия. Той предложи теория за обясняването им, която не се различава много от това, за което говорим.

— Каква беше теорията му? — попита Грей.

Джейн изпревари Дерек с отговора:

— Смяташе, че всичко е започнало, когато някаква промяна в средата е направила водите на Нил червени. Определено има много сведения за водоеми, които спонтанно сменят цвета си поради цъфтеж на водорасли, бурно размножаване на бактерии, дори замърсяване с тежки метали.

Илеара беше съгласна с нея.

— И една от най-драматичните промени се случва сезонно точно тук, в Близкия изток. Езерото Урмия в Иран всяко лято става алено заради размножаването на Halobacteriaceae. — Тя се обърна към Грей и повдигна вежда, за да наблегне на думите си. — Което по една случайност е микроб архея.

— Като патогена, с който си имаме работа. — Грей присви очи. — Значи в региона има прецеденти.

— И не само тук — посочи Илеара. — Има и друг микроб архея, който прави вашето Голямо солено езеро в Юта розово от време на време.

— Добре — съгласи се Грей, — но как това може да доведе до другите девет бедствия?

Отговори му Дерек.

— Ако Нил, който дава живот на района, стане отровен, следващите бедствия могат да се обяснят и без да прибягваме към Божията ръка.

Отиде при масата и отвори дневника на професора, където Харолд бе записал десетте бедствия. Прокара пръст по списъка, докато споделяше мислите на професора по темата.

^[2]

— Следващите три бедствия — жабите, въшките и мухите — може да са били предизвикани след като водите станали червени. Жабите са избягали от отровните води на Нил и впоследствие са измрели. Внезапното им изчезване е довело до експлозивното увеличаване на броя на комарите и другите насекоми.

— И не забравяйте — каза Джейн, — че кръвосмучещите насекоми са основен разпространител на зарази, които биха предизвикали мор по добитъка. Освен това от ухапванията могат да се образуват циреи.

— Значи имаме бедствие пет и шест — каза Грей, докато надничаше към списъка над рамото на Дерек.

Дерек посочи другите три.

— Градушката, скакалците и мракът имат различно обяснение, което не е свързано с отравянето на Нил.

Грей го погледна.

— Каква е причината за тях?

— Вулкан на име Тера в Средиземно море. Изригнал преди около три хиляди и петстотин години с невиждана дотогава сила, като изхвърлил милиарди тонове пепел, покрила цял Египет. Археолозите са открили пемза — камъни, образувани от изстиваща лава — на много места сред египетски руини.

— А в Египет няма вулкани — напомни Джейн.

— Изригването би предизвикало много драматични ефекти, особено ако съвпадне с дъждовния сезон — продължи Дерек. — Метеоролозите са установили, че попадането на гореща пепел в буреносни облаци може да доведе до силни градушки и гръмотевици.

— И предполагам, че същите тези прашни облаци са затъмнили небето — рече Грей. — Ами нашествието на скакалци?

— Скакалците предпочитат влажна среда, в която да снасят яйцата си — обясни Джейн. — След стопяването на градушката и метеорологичните промени след изригването на Тера условията са били идеални за размножаването им.

— Което ни води до десетия мор — каза Дерек. — Харолд го обясняваше с факта, че първородните синове се почитали в семействата. Те получавали най-много храна. Така че ако скакалците са изяли повечето жито и останалото е плесенясало, тези синове ще се разболеят първи и ще умрат от гъбично отравяне.

Джейн се обърна към Илеара.

— Но дори баща ми не беше напълно убеден в това обяснение. Много други хора биха яли от същото заразено жито и биха умрели. И теорията не обяснява защо първородните от добитъка също са били поразени.

Дерек се загледа в екрана на лаптопа.

— Може би сега имаме по-добро обяснение, по-ясен начин да свържем първото бедствие с последното.

Сейчан се обади за първи път.

— Но защо номер седем е ограден? — И посочи списъка. Харолд беше отбелязал седмото бедствие, бурята от град и огън.

Дерек сви рамене и погледна Джейн, която само поклати глава и призна:

— Нямаме представа.

Грей повдигна друг въпрос.

— Ако сме прави, че микробът предизвиква повечето бедствия, включително и последното, как египтяните са успели да го спрат?

Джейн се помъчи да отговори.

— Светът тогава е бил различен. По-изолиран. Болестта може да е помела един регион и после да е затихнала.

Илеара се намръщи. Очевидно не беше задоволена от това обяснение.

— Освен ако няма друга причина. Нещо в пустинята, на което се е натъкнал баща ви.

Грей я погледна скептично.

— Наистина ли мислите, че древните биха могли да намерят лекарство за болест, която е предизвикателство за най-добрите медицински изследователи днес?

— Случвало се е и преди — сви рамене Илеара. — Вземете МРС например.

Грей замръзна и я изгледа остро.

— Какво за МРС?

— Когато свръхбацилът бил същински бич в болниците, един учен от университета в Нотингам пробвал рецепта за мехлем за очи, открита в един средновековен текст от девети век, озаглавен „Знахарска книга на Балд“. Най-общо се използва чесън, лук и праз, наред с вино и жлъчка от крава.

— Жлъчка от крава ли? — промърмори Ковалски. — Ако това е лекарство, предпочитам да боледувам.

Грей не му обърна внимание и махна на Илеара да продължи.

— И какво станало?

— Микробиолозите изпробвали сместа върху култури на МРС и открили, че тя е способна да убие до деветдесет процента от бактериите.

— Значи е подействало — каза Грей.

Илеара кимна.

— И кой може да каже, че египтяните не са се натъкнали на някакво подобно лекарство? Дори вероятността да е съвсем малка, трябва да я потърсим.

Грей си погледна часовника.

— В такъв случай по-добре да се размърдаме. Самолетът трябва да излети след петнайсет минути.

Всички се разбързаха да се приготвят.

Докато Дерек събираше нещата си, Монк дръпна партньора си настрани.

— Говорих с Пейнтър преди да се срещнем на летището. Той иска двамата с Илеара да останем в Кайро и да координираме нещата във ВМИО-3.

— Нека позная. Иска да си очите и ушите на „Сигма“ в епицентъра на чумата.

— Освен това се безпокои за политическото напрежение. Религиозни групи откачат. Някои твърдят, че настъпва апокалипсисът. Районът и без това е буре с барут и цялата тази пламенна риторика никак не помага.

— В такъв случай май ще е по-добре да си намериш каска и пожарникарски маркуч.

Монк го тупна по рамото.

— И все пак ще съм по-добре от теб.

— В какъв смисъл?

— Поне ще имам климатик.

Сейчан ги прекъсна.

— Монк, когато говори с Пейнтър, той спомена ли нещо за идентифицирането на убийцата, която ни атакува в църквата в Ашуел?

Дерек наостри уши. Той бе също обезпокоен от убиеца, който още се криеше някъде.

Монк поклати глава.

— Още работи по въпроса с Кат. Но повярвай, Пейнтър е мотивиран. Онази татуирана жена може да се окаже единствената следа към местоположението на Сафия ал-Мааз.

Сейчан се намръщи заплашително.

— Тогава по-добре да я намери преди мен.