Джеймс Ролинс
Седмият мор (33)

Бележка на автора: истина и измислица

Аз съм колекционер на трохи, всички онези нещица от науката и историята, които събирам и омесвам, за да създам разказите си. И сега, когато хлябът е изпечен и сервиран, целта ми е да се опитам да разделя нещата от разказа, които се основават на факти, от чистата измислица.

И тъй, да започваме.

Исторически личности

Реших да ги представя по двойки, тъй като намирам за завладяващо, че толкова много велики исторически фигури не само са се познавали, но са били свързани в живота и делата си. Знаех, че искам някога да напиша история, в която тези гиганти се събират. И, разбира се, за да се случи това, беше нужно приключение с библейски мащаби.

Стенли и Ливингстън

Докато проучвах тези две личности, останах поразен колко са различни. Ако се приеме за истина, всеизвестната и многократно повтаряна история как Хенри Мортън Стенли спасява д-р Дейвид Ливингстън ни представя Ливингстън като некадърен авантюрист, който едва не намира смъртта си. Но при по-внимателно четене се вижда, че Дейвид Ливингстън е бил истинският герой от историята на Африка. Той е мисионер и изследовател, който се опитвал да подобри живота на местните племена. Дори след спасяването си, на крачка от смъртта, той останал на континента, за да продължи борбата си срещу търговията с роби. От друга страна, „героичният“ Стенли, който бил виден расист, е трябвало да бъде увещаван да замине за Африка и се е отнасял брутално и жестоко с носачите си и с местните жители, на които се е натъквал. На всичкото отгоре по-късно той бил нает от белгийския крал Леополд II да открие Конго, което включвало принудителен труд и избиване на племена и в крайна сметка направило краля частен собственик на голяма част от страната.

Именно поради тази разлика в характерите и резултатите от делата им Ливингстън е погребан в Уестминстърското абатство — чест, която е била отказана на Стенли. Затова в моята история исках да наблегна повече на живота и смъртта на Ливингстън. И да, вярно е, че тялото му е било мумифицирано от местните жители и изпратено в Англия в цилиндър от кора. Но сърцето му остава в Африка, погребано под слива мобола.

Стенли и Твен

Да, Хенри Мортън Стенли и Самюъл Клемънс (Марк Твен) наистина са били приятели. За да получите по-добра представа за близките им отношения, съветвам ви да прочетете романизираната версия на това приятелство:

„Твен и Стенли влизат в рая“ от Оскар Ихуелос.

И не, не мисля, че двамата са имали приключение в Египет, но колко ли забавно е щяло да бъде, ако са имали?

Твен и Тесла

Намирам тази връзка за възхитителна. Марк Твен и Никола Тесла били големи приятели. Твен дори прекарал известно време в лабораторията на Тесла и му помагал в експериментите му и съм сигурен, че е бил голям досадник. Историята, че Твен изпробвал „машината за земетресения“ на Тесла, за да се пребори със запека си, е истина. Твен се качил на голямото вибриращо устройство на изобретателя, след което се оттеглил в тоалетната.

Така че и в този случай трябваше да напиша история, в която Твен и Тесла се замесват в някакво приключение в стил „Сигма“. Но да поговорим повече за Тесла.

Никола Тесла наистина е бил гений визионер, макар да му липсвала практичност и бизнес умения. Мога да пиша надълго и нашироко за неговия живот, труд и завещание. За щастие не ми се налага, тъй като има много книги за по-любопитните. Докато пишех романа, лично аз намерих за особено полезни следните две заглавия: „Никола Тесла — въображението и човекът, изобретил двайсети век“ от Шон Патрик и „Тесла — изобретателят на епохата на електричеството“ от У. Бърнард Карлсън.

Искам обаче да поговоря повече за специфичните аспекти от живота и изобретенията му, които изиграха роля в този роман. Тесла наистина е вярвал в безжичното предаване на енергия до такава степен, че всичко, което споменавам за кулата Уордънклиф, е факт; същото се отнася за по-късните му твърдения, че се е натъкнал на нов, невиждан дотогава енергиен източник. Изобретенията и твърденията му до такава степен разтревожили американските власти, че след смъртта му апартаментът му в „Ню Йоркър“ бил претърсен и повечето му книжа били иззети. Племенникът на Тесла трябвало да притиска правителството години наред, за да успее да си ги върне, при това не всички. Бележникът, който Тесла изрично заръчал на племенника си да запази след смъртта му, си остава в неизвестност. И да, Националният изследователски комитет към Министерството на отбраната, който трябвало да прегледа архива на Тесла след смъртта му, наистина се е ръководел от Джон Г. Тръмп, чичото на известен нюйоркски магнат на недвижими имоти (и сега президент на Съединените щати).

Така че да продължим с историческите аспекти на романа, но за целта ще трябва да се върнем още по-назад във времето.

Книга Изход и библейските бедствия

Романът предлага алтернативна хронология на описаните в Изход събития. За по-подробно запознаване с т.нар. „Нова хронология“ ви препоръчвам книгите на археолога Дейвид Рол „Изход — мит или история“ и „Господарите на Аварис“.

Има много опити за научно обяснение на десетте бедствия, стоварени върху Египет от Мойсей, така че реших да добавя и своя глас към хора. Разбира се, повечето написани в романа неща са просто догадки, но те се основават на реална наука. Например изригването на средиземноморския вулкан Тера преди около 3500 години се смята за най-силното, на което са били свидетели човешки същества. Атмосферните и климатичните промени, свързани с изхвърлянето на огромните количества пепел, са били значителни. Възможно ли е те да са довели до екваториални сияния? Изригването на вулкана Августин в Аляска през 2006 г. беше изучавано заради мълниите, свързани с изхвърлената от него пепел. Твърди се, че били толкова силни, че засегнали дори северното сияние.

Така че да продължим с науката в романа.

Електрически бактерии и империята Архея

Една от главните роли в историята ми се пада на доста гаден малък микроорганизъм, но почти всичко около него е съвсем истинско. Учените са открили какви ли не ядящи електрони бактерии, като са пускали ток в тинята и са гледали кой ще дойде да се храни. Различни лаборатории по света изследват практическото приложение на новооткритите странни микроби — от култивирането на живи кабели за предаване на електричество до използването им като двигатели за наномашини в индустрията, включително и за пречистване на околната среда.

Колкото до странния микроб от романа, тези аспекти на историята също са истина. Архея много се различават от бактериите и наистина могат да се преобразяват и да образуват дълги вериги (идеални за създаване на нови връзки в мозъка). И този трети клон на живота наистина се е развил заедно с вирусите, като често включва в себе си техен генетичен материал. Така че в романа измислих много уникална болест, като използвах патогенна архея, която сама по себе си е смъртоносна и в същото време държи в задния си джоб подобен на Зика вирус, способен да причинява дефекти у плода. А когато научих, че много видове архея могат да направят водите червени (от едно езеро в Иран до солените езера на Юта), реших, че това е перфектният организъм за един библейски мор (а може би дори за всичките десет бедствия).

Една друга част от историята също е истина — външните слоеве на атмосферата наистина са дом на колонии бактерии, които се хранят и размножават там.

Климатични промени и състоянието на Арктика

Както пише Твен в романа, аз съм повече човек на словото, отколкото на науката, затова няма да се качвам на трибуната да дискутирам достойнствата на метеорологията и ролята на човечеството в климатичните промени. Трудно е обаче да се отрече, че Арктика се затопля, че полярните шапки се смаляват и че това открива целия Север за изследване. Наистина по Северозападния проход плават круизни кораби — преход, смятан в миналото за опасен дори за обмисляне и довел до смъртта на безброй пътешественици, сред които и екипажите на „Еребус“ и „Ужас“.

Между другото, ако искате да добиете по-добра представа за онова съдбовно плаване, горещо ви препоръчвам романа „Ужас“ на един от любимите ми писатели — Дан Симънс.

Повечето климатолози смятат, че наближаваме или дори сме минали точката на пречупване, преди която можем да направим нещо за гибелното състояние на света. Някои учени поглеждат към геоинженерството като възможно решение. Става дума за мащабни проекти като създаване на предпазен щит около планетата, наводняване на Долината на смъртта и дори за завиването на Гренландия с одеяло. Единственият проблем — освен възможността за финансирането и осъществяването им — е опасността от непредвидените последици и катастрофите, които никой не може да предскаже поради огромния брой фактори, свързани с подобни глобални проекти. Естествено, исках да разгледам какво може да се случи.

В книгата се говори за инсталацията ХААРП в Аляска и слуховете и конспиративните теории около нея. Тъй като станцията „Аврора“ от романа е в общи линии гигантска версия на ХААРП, реших да направя всички слухове истина и да подпаля небето (което наистина е едно от обвиненията срещу ХААРП).

Мумифициране и татуирани мумии

Книгата започва с тяло на човек, подложил се на ритуал на самомумифициране. Колкото и зловещ и болезнен да ви изглежда той, ритуалът е съвсем реален. Сокушинбутсу, или буди в плът, могат да се открият в Япония, като практикуващите този ритуал полагат огромни усилия да запазят тъканите си след смъртта. Това включва постене, поемане на специални кори и чай и поглъщане на камъни, след което хората бивали полагани в гробовете им живи. Подобни практики ще откриете също в Китай и Индия.

Колкото до татуировките, открити са дванайсет египетски мумии с изрисувани кожи. С помощта на модерен софтуер за обработка на изображения и инфрачервени скенери, способни да виждат през слоевете кожа, археолозите могат да извадят на бял свят тези татуировки.

Слонове

Всичко, което слоновете правят в романа, може да изглежда изумително, но напълно се включва в поведението, наблюдавано при слоновете в зоологическите градини и в дивата природа. Това включва рисуването, имитирането на човешки гласове, свързани със смъртта церемонии, мимикрия, дори самолечение. Историята, че едно кенийско племе било „научено“ от слонове как да предизвиква раждане чрез дъвчене на листа, е истина. Човечеството има дълга история на наблюдаване на природата и методите й на оцеляване.

Цялото това поведение на слоновете може да се обясни с огромните им мозъци, тежащи до пет килограма. И те наистина имат толкова неврони и синапси в мозъчните си кори, колкото и хората. И използват по предназначение силата на мозъците си. Слоновете използват инструменти, решават задачи и дори демонстрират алтруистично поведение. Освен това имат самосъзнание и концепция за изкуство.

Така че престанете да стреляте по тях, моля.

Малко допълнителни трохи

Имах шанса да посетя църквата „Сейнт Мери“ в Ашуел. Повечето описания са точни, но визитата ми беше преди десет години, така че паметта и времето може да са променили някои неща. Църквата обаче наистина е покрита отвътре със средновековни графити, някои смислени, други доста комични. Освен това зад нея има извор, който се намира в парк, и езерцето може да се прекоси по камъни. Преместих гробището с художествени цели, но почти всичко останало е така, както съм го написал.

„Ноевият ковчег“ се основава на истинска амфибия, наречена „Суомп Спрайт“ (Блатен дух). Идеята ми се видя толкова забавна, че беше задължително да я включа в книгата.

Същото се отнася и за пиезопушката на Ковалски. Тя се основава на концепция за пушка на Вътрешна сигурност, която може да изстрелва пиезокристали на разстояние 45 метра, при това без досадните жици на тазера. Естествено, „Сигма“ са идеалните кандидати да изпитат подобно оръжие в реални условия.

И накрая, в книгата се говори за електрическата природа на паметта — от съхраняването на краткосрочните отражения в хипокампуса до факта, че дълготрайната памет се записва и разпределя в мрежа в целия мозък. Демонстрирано е също, че спомените ни могат да бъдат направени по-силни и живи чрез електрическа стимулация. Така че какво би станало, ако някой от онези падащи си по електричество микроби е патоген? Как би подействал той върху спомените ни? Мисля, че предпочитам да пиша за подобно нещо, вместо да го изживявам.

Това покрива основните неща в романа. Разбира се, има още хиляди трохи, които са истина, но ще ми трябват пинсети, за да измъкна всичките, а и ще са нужни още много страници. Затова ви съветвам просто да повярвате на всичко написано.

Използвах няколко цитата от Никола Тесла, така че реших да завърша с още един, който е свидетелство за това, че всички хора са свързани.

Макар да сме свободни да мислим и действаме, всички ние сме свързани неразривно, подобно на звездите в небето.

Само че сега се налага да се разделя с вас, поне докато „Сигма“ не се забъркат в нови бели — което, естествено, няма да пропуснат да направят в близко бъдеще.