Елчин Сафарли
Ако ти знаеше… (40)

15

Ре разказва за миналите си преживявания, а аз съм изумена как думите му се превръщат в моя, преживяна до крайност, тъга. Неговото обръщане към миналото не предизвиква у мен желание да навлизам в него още по-дълбоко и да го разглеждам в подробности. А по принцип това е в реда на нещата. Ние, жените, искаме да прелистим миналите дни на своя мъж, не за да „опознаем врага“, не за да се учим от чужди грешки или да си изработваме по-добра стратегия на поведение, а просто… да сме наясно. Да си създадем нова невидима връзка, комфорт и психологическа защита от неприятностите. Колкото по-добре познаваш човека, толкова по-бързо и точно отгатваш реакциите му. При това ние слушаме внимателно, без да навлизаме в територията на разказвача. Но после, ако нещо е останало недоизказано, непременно ще се върнем и тактично ще го проучим — небрежно, между другото.

Слушам Ре като стар добър приятел, чийто разказ отново потвърждава колко сходни са нашите истории. Слушам Ре и вкусът на някаква непоколебима победа трепти на устните ми. „Север, ти не се предаде, ти вярваше и успя да откриеш твоя мъж!“ Не обичам думата „половинка“. В нея има толкова човешка ощетеност — ако не можеш да постигнеш хармония насаме със себе си, как смяташ да я намериш, ако сте двама?

Наясно съм, че Зейнеп е оставила дълбока следа в живота му. Няма да се опитвам да запълвам празнината, останала след нейното тръгване. Нека всичко преживяно си остане с него. Онова време си има свой почерк, свой автор. Но аз ще направя всичко възможно, тези рани да не тревожат Ре. Искам да бъда за него тази, с която смехът му ще бъде естествен като дишането. Болезнените теми си остават, те не изчезват и не се превръщат в табу. Но ако можеш да говориш за тях без тъга и страх, ако гласът ти не трепери и не напират сълзи в очите ти, значи миналото е изживяно окончателно и то само ще погребе „своите мъртъвци“.

Колкото и да си страдал от носталгията по него, със сигурност идва ден, когато просто трябва да осъзнаеш, че всичко е свършило. Наистина. И повече не се връщаш в миналото, не искаш да живееш с него. Напротив — опитваш се отново да почувстваш възторга, който разтваря сърцето, да преживееш опиянението на дните, изпълнени с любов… Искаш да се възродиш и да подариш своите най-добри качества на нов човек, който върви срещу теб. Или вече е дошъл.

Ние успяхме да обърнем страницата на преживяното. И пристъпвайки към следващата, благодарим на своя опит и на хората, които са ни го подарили.

* * *

Вече няма да оставям място за теб във всичко, което ми се случва. Това е безполезно и… не е нужно. Ето къде открих смирението — в това „не е нужно“. И ми е хубаво. Дишането ми стана леко и свободно. Отново обичам нощните пътища и си позволявам да мисля само за настоящето. Заспивам спокойно, почти не сънувам. Живея в друга страна, където никога не те е имало. И няма да те има. Реалността от моето минало вече е с много ниска цена.