Робърт Б. Паркър
Бурята (61)

61

Бяхме в моя офис. Навън беше облачно и ръмеше слабо, но по-късно през деня щеше да завали както трябва. Хоук правеше кафе. Аз внимателно наблюдавах улицата през прозореца, като оценявах шлиферите и чадърите на минаващите жени.

— Знаеш ли какво не мога да разбера? — подхвърлих.

— Почти нищо на този свят? — предположи Хоук.

— Има го и това — признах. — Но точно в момента не мога да разбера как е възможно жените да изглеждат секси както почти без дрехи, така и с жълти дъждобрани до глезените.

— Сигурно е важно каква е жената, а не каква е дрехата — обясни Хоук.

— Има такава вероятност — съгласих се аз.

— Или пък е важно кой ги гледа — добави той.

— Умно копеле си ти — казах аз.

— Така е — отвърна Хоук. — Освен това се радвам, че мислиш само за най-важните неща.

— А не например защо Хайди и Хардън са се престрували, че са разделени?

— Не, това не можем да го разберем — каза Хоук. — Аз по-скоро се чудех защо Брадшоу е праскал госпожица Маги.

— Защото е имал възможност?

— Ти и аз също имаме възможност — изтъкна Хоук.

— Но ти и аз няма да го направим — съгласих се аз.

— Значи въпросът остава — каза Хоук.

— Търсене и предлагане? — предположих аз.

— В моя живот предлагането никога не е под въпрос — заяви Хоук.

— В моя също — отвърнах аз.

— В твоя няма голямо разнообразие — каза той. — Но има много високо качество.

— Тогава какво друго може да бъде? — попитах.

— Въпрос на вкус — каза Хоук.

Телефонът ми звънна и аз вдигнах.

— Позна ли кой се обажда? — попита мъжът от другата страна.

Дори гласът му звучеше сиво.

— Да — отвърнах. — Благодаря, че попита.

— Обаждането ми по телефона изпълнява ролята на бяло знаме — каза Ругър. — Намирам се на около пет минути от твоя офис. С мен има една млада жена. Не искам да създавам проблеми.

— А какво искаш?

— Искам да дойда в офиса ти заедно с младата жена и да поговоря с теб.

— Хоук е тук — съобщих му аз.

— Предположих.

— Заповядай — поканих го аз.

— Има ли някой друг при теб? — попита Ругър.

— Само двамата с Хоук сме — отвърнах аз.

— Даваш ли дума? — попита Ругър.

— Давам дума — отвърнах аз.

— Пет минути — каза той.

Затворих телефона. Хоук ме погледна въпросително.

— Ругър идва след пет минути — информирах го аз. — С бяло знаме. И води някаква млада жена.

Хоук кимна мъдро и каза:

— Ебати загадката.