Робърт Б. Паркър
Бурята (49)

49

Двамата с Хоук отидохме в Провидънс и офиса на охранителната фирма „Абсолют“, за да говорим с Арти Фонсека.

— Доклади на охраната? — попита той.

— Нямате ли?

— Естествено, че имаме — отвърна Фонсека. — Но те са за наше вътрешно ползване. Не мога да ви ги дам, ако мисис Брадшоу не ми нареди да го направя.

— Колко от твоите хора убиха на онази сватба? — попитах го аз.

— Четирима — отвърна той. — Знаеш колко.

— А ти какво ми каза след това?

— Спомням си какво ти казах. Ако мога да ти помогна с нещо, ще го направя. Но полицията вече разполага със списъка на гостите на сватбата. Защо са ти докладите на охраната за пет години назад?

— Искам да проверя дали е идвал психоаналитик, за да работи с Аделаида.

— С дъщерята? Защо?

— Ако е имало, искам да говоря с него — обясних.

— Човече — въздъхна Фонсека. — Не мога да…

Обърнах се към Хоук и казах:

— Четирима от неговите хора. Убити на място. Дори не са успели да посегнат към оръжието си.

— На мен ми се струва, че го е преживял — отбеляза Хоук.

— В договора има клауза за конфиденциалност — каза Фонсека. — Ако я наруша, ще загубим този клиент. Трябва да мисля за хората си. Ще останат без работа.

— Не — казах аз. — Ще загубиш този клиент само ако нарушиш клаузата за конфиденциалност и се разбере, че си го направил.

— А ти няма да кажеш на никого?

— Не.

— А той? — попита Фонсека и кимна към Хоук.

— Хоук? — попитах аз. — Той не казва нищо на никого. Дори когато трябва.

Хоук доволно се усмихна.

— Господи, Спенсър — каза Фонсека. — Извиваш ми ръцете.

— Въпросът е много прост — казах му аз. — Или ще оставиш някой да избие четирима от хората ти, все едно са плъхове, или ще направиш всичко по силите си, за да му го върнеш.

Фонсека се изправи, прекоси стаята и извади бутилка вода от един малък хладилник.

— Искате ли вода? — попита ни той.

Двамата с Хоук поклатихме глави. Фонсека се върна, и седна зад бюрото си. После отвори бутилката и отпи от нея.

— Трябва да се пие вода — каза той.

Замълчах. Хоук също мълчеше. Фонсека се загледа в бутилката. После погледна през прозореца към река Провидънс. Накрая пак погледна към мен.

— Добре — каза той. — Докладите на охраната са вкарани в компютъра. Можеш да ги видиш тук. Нали можеш да работиш с компютър?

— Горе-долу — отвърнах.

Фонсека натрака нещо на клавиатурата и кимна към екрана.

— Знаеш ли как да превърташ надолу? — попита ме той.

— Да.

Фонсека се изправи и махна към стола си.

— Заповядай.