Робърт Б. Паркър
Бурята (14)

14

Трябваше да си опаковаме багажа, да чакаме ферибота и прочие, така че пристигнахме в къщата на Сюзан едва късно следобед. Хоук беше там и гледаше Пърл. Влязохме, целунахме Пърл, благодарихме на Хоук, нахранихме Пърл, легнахме си и спахме четиринайсет часа.

На сутринта пак нахраних Пърл и направих кафе, докато Сюзан се приготвяше, за да посрещне пациентите си за деня. В режим на работа Сюзан беше съвсем различна от жената, която често водех на вечеря. На работа означаваше тъмни костюми по поръчка, дискретен грим и почти никакви бижута. На вечеря беше доста по-бляскава.

А след вечеря понякога беше направо екзотична.

В осем и половина Сюзан слезе в кабинета си, за да приеме първия пациент. Двамата с Пърл излязохме да потичаме край реката. Върнахме се в девет и половина. А в десет вече бяхме в моя офис и проверявахме пощата. Всъщност аз проверявах пощата, а Пърл се беше настанила на дивана си до отсрещната стена и беше затворила очи, за да си починат.

В пощата нямаше нищо вдъхновяващо, освен потвърждение, че някои от клиентите ми бяха изплатили хонорарите си, което беше приятно. На телефонния секретар нямаше записани съобщения, а в електронната поща имаше само реклами. Почудих се дали някой някога си е купувал нещо, след като са му изпратили рекламно съобщение по електронната поща. Надявах се, че не.

Приготвих си бележник с жълти карирани листа и химикалка „Бик“, седнах и погледнах през прозореца, към ъгъла на „Бъркли“ и „Бойлстън“. Или беше по-правилно да се каже ъгъла на „Бойлстън“ и „Бъркли“? Както и да е, бурята от предишната вечер, която се беше стоварила с пълна сила върху Таштего, беше продължила по крайбрежието и беше излязла в открито море. В Бостън се беше разминало само с дъжд. Силните водни струи бяха измили всичко, така че старите червени тухли сякаш сияеха в светлината на циганското лято.

Написах в бележника си „Хайди Брадшоу“.

После още малко поседях и погледах през прозореца.

После написах „Питър ван Миър“. Обзе ме творческа страст и добавих „Морис Лесард“ и „Аделаида ван Миър Лесард“, след което пак се загледах навън през прозореца.

Беше странно, че Сивия е замесен в обикновено отвличане с цел откуп — дори толкова сложно организирано. И ако искаше да я отвлече, защо не я беше причакал на връщане от „Уолмарт“, „Тифани“ или откъдето там пазаруваше и просто не я беше хванал? Защо беше организирал отвличане с участието на цял отряд стрелци с автоматично оръжие, хеликоптер и множество изтъкнати гости, и то на остров, откъдето имаше твърде ограничени възможности за бягство?

— Защо? — попитах Пърл.

Пърл, която лежеше по гръб на дивана с вирнати крака, отвори очи и ме погледна от долу на горе. После пак ги затвори.

— Ласи щеше да ми отговори — казах аз.

После станах, напълних кафеварката и застанах до прозореца, за да погледам надолу, докато стане. Налях си една чаша, добавих сметана и захар, пак седнах зад бюрото си и качих крака на него.

Отпих от кафето.

Може би Ругър беше искал да направи впечатление? Или човекът, който беше наел Ругър, беше искал да направи впечатление? Може би искаха да изтъргуват това отвличане? Но защо? Защо биха искали да го направят? И защо точно с Ругър? Ругър беше от висшата лига. А отвличане можеше да извърши всеки третокласен престъпник. Откъде изобщо бяха разбрали за Ругър? Все пак не можеше да го откриеш на някой ъгъл в кофти кварталите на Бостън.

Отпих още малко от кафето си.

А може би не гледах нещата от правилната посока. Може би отвличането беше само за отвличане на вниманието. Взех бележника и написах:

УБИТИ: свещеникът, Морис Лесард, четиримата охранители от Таштего; човекът с автомата, когото хвърлих от скалите.

Нали не пропусках нещо? Човекът с автомата не беше планиран, така че го задрасках. А момчетата от охраната почти със сигурност просто се бяха паднали в погрешната смяна. Беше ми трудно да си представя, че цялата операция е организирана, за да бъдат убити един или повече от тях. За свещеника не знаех нищо. А ако имаше други убити, за които не бях разбрал, Хийли щеше да ми каже. Хийли действаше методично. Щеше да провери хората един по един. И щеше да сподели с мен всичко, което откриеше. Познавахме се отдавна и макар да не бяхме точно приятели, не бяхме и съвсем непознати. Освен това Хийли не държеше на протокола. Ако някой можеше да му помогне, той приемаше помощта.

Пак се изправих и се загледах надолу към Бъркли стрийт. Беше време за обяд и по улицата имаше много хора, които отиваха да хапнат — като много от тях бяха добре облечени млади жени. Внимателно ги огледах, но нито една не ми се стори подозрителна.

Затова пак седнах. Налях си още кафе. Изпих още малко от него и погледах още малко през прозореца. След това взех химикалката и задрасках всички имена в бележника, с изключение на Хайди и Аделаида, Питър ван Миър и Морис Лесард.

— Това е най-сигурният детективски метод — обясних на Пърл. — Стеснявам кръга на разследването.

Пърл дори не си отвори очите. Обикновено не се интересуваше от разговори, които не се отнасяха за храна или разходки. Така че и в този случай не внимаваше особено.