Робърт Б. Паркър
Бурята (2)

2

Заведох избраницата на сърцето си да вечеряме в един нов ресторант, който се казваше „Сорелина“.

— Ти знаеш коя е Хайди Брадшоу, разбира се — каза Сюзан.

— Моят клиент.

— Освен това — уточни тя.

— Знам, че е известна.

— Знаеш ли с какво?

— Освен че е мой клиент ли? — попитах.

— Освен че е твой клиент — отвърна Сюзан.

— Мисля, че е най-известна с това, че е известна.

Помещението беше голямо и вътре не беше шумно. Масите бяха на голямо разстояние една от друга. Имаше прозорци, през които се виждаше Копли скуеър. Обслужването също беше добро. Възнамерявах да платя сметката с малка част от страхотния аванс на Хайди Брадшоу. И бях с жената на мечтите си.

— Била е омъжена за някои от най-богатите мъже в света — обясни ми Сюзан.

— И е спечелила по нещо от всеки брак — заключих аз.

— Както всяка жена би го направила на нейно място — отвърна Сюзан. — Как те е намерила?

— Може би е пуснала търсене за „жребец“ в Гугъл — предположих.

— Не, аз съм пробвала — каза Сюзан. — Няма те.

— По дяволите — изохках аз.

— Добре, как е стигнала до теб?

— Някой се е обадил на някой друг? — извих въпросително глас. — И в крайна сметка са стигнали до мен?

— Добре, ако е станало така, на базата на какво са те препоръчали?

— На базата на факта, че представлявам страхотен заместник на всеки съпруг?

— Най-вероятно не — каза Сюзан.

— Хм — процедих аз. — На базата на факта, че съм едър мъж и имам законно притежаван пистолет?

— Най-вероятно да — потвърди Сюзан.

Двамата помълчахме. Сюзан си беше поръчала някаква екзотична риба. Сложи една малка хапка в устата си. Сюзан обичаше малките хапки. Хранеше се бавно и рядко изяждаше всичко, което си беше поръчала. Аз си бях поръчал спагети с кюфтенца и смятах да ги излапам всичките.

— Мислех си за тази дама — споделих аз.

— И аз — кимна Сюзан.

— Защо ще плащаш на човек с пистолет, за да дойде на твоето парти?

— Защото те е страх — отвърна Сюзан.

— Въпреки че на острова си има охрана?

— Въпреки това — натърти Сюзан.

— Може да те е страх от охраната — предположих аз.

— Може би тя смята, че не са достатъчно добри.

— Да бе — изразих съмнение аз. — Това си е нейният остров. И нейната охрана.

Сюзан сви рамене и изяде още мъничко риба. Аз метнах в устата си последното кюфтенце. Тя отпи глътка вино.

— Е, каквато и да е причината, тя очевидно има нужда да подсили тази охрана — каза Сюзан.

— С един човек?

— Явно — отвърна тя. — И точно затова този човек си именно ти.

— Е, ти пък сега — отбелязах скромно.

— Което означава, че са търсили специално теб — завърши Сюзан. — Или някой като теб.

— В такъв случай може би трябва да си взема два пистолета?

— Един трябва да стигне — каза Сюзан. — Все пак ще вземеш и мен.