Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (36)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rough Weather, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Еми (2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Бурята
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2008 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ОБСИДИАН
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-191-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692
История
- — Добавяне
47
Когато с Хоук се прибрахме в офиса, в коридора чакаха мъж и жена. Отключих и влязохме. Хоук седна на дивана на Пърл и вдигна краката си на масичката за кафе. Аз седнах зад бюрото. Мъжът и жената седнаха срещу мен. Аз се представих.
— Ние сме семейство Лесард — каза мъжът.
И двамата бяха високи и изглеждаха в добра форма. Бяха на около петдесет години. Сигурно играеха много тенис и сигурно го правеха някъде на юг, защото и двамата имаха слънчев загар. Неговата коса беше сива. Нейната коса беше руса и плътно прибрана.
— Нашият син беше убит на остров Таштего — обясни жената.
— Много съжалявам — казах аз.
Двамата кимнаха. Личеше си, че се притесняват от Хоук, който седеше зад гърба им.
— Можем ли да говорим? — попита мисис Лесард.
— Разбира се — казах аз. — Това е моят помощник.
Двамата се обърнаха, за да го погледнат. Хоук се усмихна окуражаващо.
— Вие бяхте там, нали? — попита мистър Лесард.
— Да — отвърнах. — Съжалявам, че не можах да го предотвратя.
— Знаем всичко — каза мисис Лесард. — В полицията ни обясниха как е станало.
— Всъщност точно оттам ни изпратиха при вас — намеси се мистър Лесард. — Капитан Хийли, който явно ръководи разследването.
— Няма по-добър от него — уверих ги аз.
— Той ни съобщи, че продължавате да работите по случая — каза мисис Лесард.
— Опитвам се да открия Аделаида — обясних.
— Да. Ние дадохме пари на Хайди, за да плати откупа, но Аделаида все още я няма.
— Хайди нямаше ли собствени пари? — попитах аз.
— Тя ни каза, че ще се забави твърде дълго, ако трябва да ги изтегли в брой, а се страхуваше да не стане късно — отвърна мистър Лесард. — Затова й дадохме парите предварително, като аванс срещу значителното наследство, което Аделаида щеше да получи от…
Той спря и си пое въздух, преди да се насили да произнесе името:
— Морис.
— Как са се запознали двамата? — попитах аз.
— Морис и Аделаида ли? Следваха заедно.
— Къде?
— В Университета на Пенсилвания — отвърна мистър Лесард. — Морис завърши преди две години. Аделаида била първокурсничка, когато моят син бил трета година. Всъщност не знаехме почти нищо за нея, докато той не ни каза, че ще се женят.
— Какво си помислихте тогава? — попитах.
— Разбрахме, че момичето е от добро семейство — каза мистър Лесард.
— Много се зарадвахме — намеси се мисис Лесард. — Горкият Морис нямаше много приятелки. Винаги сме се страхували, че може да е гей.
„Страхували“, помислих си аз.
Двамата замълчаха едновременно. Виждаха в спомените си неща, които никога повече нямаше да видят наяве, и изпитваха чувства, които най-вероятно не можеха да се изкажат с думи.
— Сериозна ли е сумата за откупа? — попитах аз.
— О, не — отвърна мистър Лесард. — Не, не. Не представлява проблем.
Кимнах.
— И какво мога да направя за вас? — попитах.
— Не знаем — отвърна мистър Лесард. — Имате ли представа защо се случи всичко?
— Просто е ужасно — каза мисис Лесард. — Не можем да спрем да мислим. Трябва да направим нещо, но дори не знаем какво.
— Можем ли да ви помогнем да заловите онзи човек? — попита мистър Лесард.
— Ние имаме купища пари — каза мисис Лесард. — Можем да ви платим всички разходи.
— Няма нужда — отвърнах аз. — Това се случи под носа ми и аз не можах да го предотвратя. Ще се опитам да го компенсирам.
— Независимо дали ще ви платим, или не? — попита мистър Лесард.
— Да.
— Знаете ли кой го е застрелял?
— Естествено — отвърнах. — Нали видях как го направи? В полицията сигурно са ви разказали за Ругър.
— Да — отвърна мистър Лесард. — Но няма никакъв смисъл.
— Трябва да открием смисъл — каза мисис Лесард.
— Имате ли други деца? — попитах аз.
— Имаме дъщеря, втора година в Принстън.
— Може би трябва да поговоря с нея — казах аз.