Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (36)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rough Weather, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2021)

Издание:

Автор: Робърт Паркър

Заглавие: Бурята

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2008 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ОБСИДИАН

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-191-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692

История

  1. — Добавяне

27

Представата на Сюзан за страхотна китайска храна се изчерпва с една купичка кафяв ориз и две клечки. Но от време на време приема и моя апетит за по-екзотични неща и ме придружава до ресторанта на Чанг на Парк скуеър, където опитва от ориза си и ме наблюдава с едва прикрит ужас, докато се тъпча със свинско със сладко-кисел сос. Беше вторник вечер и правехме точно това най-тихо и спокойно, когато се появи Сивия и застана до нашата маса.

Лицето на Сюзан се изопна.

— Искаш ли да седнеш? — попитах го аз.

— С удоволствие — отвърна той, дръпна един стол и се настани.

Сервитьорката се доближи до масата.

— Да ви донеса ли меню? — попита го тя.

— Не — каза Сивия. — Донесете ми водка „Столичная“ и сода. Двойна.

Сервитьорката отиде да му донесе питие. Сивия се обърна към Сюзан.

— Доктор Силвърман — каза той.

Тя кимна, без да отговори. Посочих към свинското със сладко-кисел сос.

— Искаш ли да опиташ?

Той поклати глава.

— Не искам да ви притеснявам.

— Управата на ресторанта сигурно ще се зарадва да го чуе — отвърнах аз.

Сервитьорката му донесе питието. Сивия отпи.

— Бих искал да спреш да разследваш събитията на остров Таштего — каза ми той.

— Защо? — попитах.

— Двамата имаме общо минало, което ме кара да се отнасям към теб с известно уважение — обясни той.

— Стига де — казах аз.

— Така че не искам да те убивам — продължи той.

Обърнах се към Сюзан и посочих Сивия.

— Много ми се кефи.

— Както обикновено, отнасяш се твърде лековато към ситуацията — отбеляза Сивия. — И както обикновено си се забъркал в нещо, което не разбираш. Нищо не е такова, каквото изглежда.

— Старият философски проблем за илюзията и реалността — казах аз. — Бива те да водиш разговор, Ругър.

Той махна на сервитьорката да му донесе още едно. После погледна към Сюзан.

— Не смятам да направя нищо лошо на доктор Силвърман. Това ще опетни уважението, което изпитваме един към друг като противници.

Сервитьорката донесе питието на Ругър и взе празната му чаша.

— Вярваш ли ми? — попита ме той.

— Знам, че държиш на думата си — отвърнах аз.

— Точно така — кимна той. — И можеш да ми повярваш, когато ти казвам, че се занимаваш с нещо, което не разбираш.

— Това е дефиницията на професията ми, Ругър — отбелязах аз.

Той кимна и отпи от водката си.

— Светът нямаше да бъде толкова интересно място, ако те нямаше — каза Ругър. — Вечният противник. Врагът, достоен за уважение. Съперникът, заради когото се поддържам във форма.

— Но? — попитах аз.

— Но настоящите ти действия ще ни доведат до точката, в която поведението ти ще стане нетърпимо — каза Ругър.

— И?

— И ще те убия — обяви той.

— Ти вече се опита веднъж — отбелязах аз.

— И щях да успея, ако не беше ти, а някой друг. Трябваше да се уверя, че съм те убил.

— Да, трябваше — съгласих се.

— Аз рядко правя грешки — уведоми ме Ругър. — И никога не правя една и съща грешка два пъти.

— Познаваш ли Хардън Брадшоу? — попитах го аз.

Той мълчаливо изгледа Сюзан. После й каза:

— Защо не говориш с него?

Сюзан поклати глава.

— Нали го познаваш?

— Много добре — отвърна Ругър.

— Тогава защо смяташ, че ако го заплашиш, той ще се откаже?

— Надявах се той да осъзнае колко по-лесен щеше да бъде животът му, ако просто му се наслаждаваше заедно с теб, вместо постоянно да се озърта за мен.

— Той може да го осъзнае — каза Сюзан. — Но няма да го направи.

Ругър се обърна към мен и продължи:

— От друга страна, аз нямам какво да губя. Той няма да нанесе първия удар.

— Сигурен ли си? — попита го Сюзан.

— Да. Освен ако няма заплаха за теб, а аз вече казах, че това няма да се случи.

— Значи смяташ, че ще те убие, ако ме заплашиш? — попита тя.

— Ще се опита — отвърна Ругър.

Сюзан се обърна към мен.

— Наистина ли ще се опиташ?

— Не — казах аз. — Ще успея.

Ругър почти се усмихна.

— Няма да причиня нищо лошо на доктор Силвърман — заяви той и стана.

— Все пак се опасявам, че ще ми се наложи да се изправя срещу теб — казах аз.

Той кимна.

— Да, ще се наложи.

После взе чашата си, пресуши я, сложи я на масата и си тръгна. Аз се върнах към моето свинско със сладко-кисел сос. Сюзан продължи да гледа след него още известно време.

— Останах с впечатлението, че почти се харесвате — каза тя.

— Ние почти се харесваме — потвърдих аз.

— Той наистина ли държи на думата си? — попита Сюзан.

— Да — отвърнах. — Няма да те притеснява.

— И ти си сигурен в това?

— Да.

— Не искам да ме успокояваш — каза Сюзан. — Вярвам ти. Но откъде си толкова сигурен?

— Ругър е професионален убиец — отговорих аз. — Общо взето, той е готов да направи всичко. Ако няма собствени правила, за него няма да съществуват никакви граници и той ще се откъсне от действителността. Ето защо му трябва нещо като котва.

— И той си измисля правила?

— Да.

— Ти така ли постъпваш?

— Няма нужда — отвърнах. — Аз имам теб.

Когато свършихме с вечерята, направих знак на сервитьорката да ни донесе сметката. Тя дойде и каза:

— Господинът със сивия костюм вече плати вместо вас.

— С кредитна карта ли плати? — попитах аз.

— Не — отвърна тя. — С пари в брой. Много пари в брой. И ми каза да задържа рестото.

Кимнах. Сервитьорката се отдалечи. Аз се усмихнах.

— Дори когато демонстрира щедрост, не оставя следи — отбелязах.

— Дори когато приемаш щедри жестове, продължаваш да търсиш следи — въздъхна Сюзан.

Служителят от паркинга ми докара колата. Качихме се и потеглихме по Чарлс стрийт.

— Сигурно си се изплашила — предположих аз. — Може би трябва да прекараш нощта с мен, за да те успокоявам.

— Да ме успокояваш? — попита Сюзан. — Така ли го наричаш?

— Да — отвърнах аз.