Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (36)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rough Weather, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Еми (2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Бурята
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2008 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ОБСИДИАН
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-191-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692
История
- — Добавяне
57
Беше неделя. Седяхме на бара в „Агауам Дайнър“, най-добрия ресторант в света, и закусвахме. Хоук си беше взел почивен ден с надеждата, че никой няма да се опита да ме убие точно днес и точно в Роули. От мястото, където седях, виждах как Пърл се е настанила на шофьорското място в колата ми и спи, все едно не знаеше, че сме вътре и ядем без нея.
— Обади ми се Хайди Брадшоу — съобщих аз.
— Честно?
— Иска да ме види.
— Естествено, че иска — каза Сюзан. — Кой не би искал?
— Звучеше малко изплашена — продължих.
— От какво?
— Чула е за Брадшоу — обясних. — Мисля, че се страхува какво ще стане с нея.
— Каза ли ти защо?
— Не.
— Няма да е лошо да разбереш — предложи Сюзан.
— Знам — отвърнах. — Сещаш ли се за някакви други неща, които да я попитам?
— Сигурно вече си се сетил за всичките — сви рамене Сюзан. — Колкото до мен, интересно ми е защо не е осигурила по-добра терапия за дъщеря си, след като малката се е опитала да се самоубие.
— Аха — отвърнах. — И на мен ми е интересно. Искам да разбера също дали се е запознала с Ругър в Букурещ.
— Мислиш ли, че ще ти каже?
— Най-вероятно не — отвърнах. — Но може да излезе нещо друго.
— Който не играе… — подхвърли Сюзан. — Ти ли ще ходиш там?
— Не — отвърнах. — Тя ще дойде.
— Благородството задължава — отбеляза Сюзан.
— Да — съгласих се аз. — Направо не мога да си намеря място от вълнение.
— Замислял ли си се колко скъпо излиза да бъдеш Хайди Брадшоу? — попита Сюзан.
— Повече от брутния вътрешен продукт на Албания? — предположих.
— Най-вероятно — отвърна Сюзан. — А тя не работи.
— Значи зависи от милостта на съпрузите си.
Сюзан кимна.
— Последният от които, изглежда, е фалирал или почти е стигнал дотам — продължих аз. — Поне според информацията на Ъпстийн.
— Това също има значение — съгласи се Сюзан.
— Аха. А знаеш ли какво не разбирам? Ъпстийн казва, че Ван Миър е фалирал. Ван Миър казва, че е богат.
— Алкохолиците са царе на отричането — каза Сюзан.
— Особено докато пият.
— Което в случая на Ван Миър вероятно означава през цялото време — каза тя.
— Може би точно затова пие. Отричането е доста по-приятно от действителността, в която се налага да живее.
— Може би — каза Сюзан. — Но има и хора, които започват да пият просто защото им харесва, а после продължават, защото вече не могат да спрат.
— Аз все още съм на фазата, в която ми харесва — отбелязвах.
— Ти няма да се пристрастиш — заяви Сюзан.
И двамата пиехме кафе. Сюзан си беше поръчала рохко сварено яйце и препечена филийка. Аз бях поръчал малко по-обилна закуска: портокалов сок, три яйца на очи, наденички, пържени картофи, препечени филийки и, разбира се, венеца на всички закуски за гастрономи — домашен пай.
— Защо не? — попитах.
— Просто няма — каза Сюзан.
— Малко съм пристрастен към теб например — отбелязах аз.
— Това е, защото ме обичаш — каза тя.
— А не обичам ли да къркам?
— Не — каза Сюзан. — Не обичаш и няма да започнеш.
Тя се усмихна и добави:
— Защото си верен на любовта си към мен.
Сервитьорката ми донесе портокаловия сок. Отпих от него. Тя ни допълни чашите с кафе и се отдалечи.
— Да си пристрастен към нещо означава да не можеш да се контролираш, нали така? — попитах.
— Точно затова ти никога няма да се пристрастиш — отвърна Сюзан.
— Защото съм пристрастен към контролирането си?
— Или за да не бъдеш контролиран — каза тя. — Прекалено си самостоятелен, за да оставиш нещо да те контролира… нещо или някой.
— С изключение на… — подсказах аз.
Сюзан се усмихна.
— Не, дори аз не мога. В крайна сметка има неща, които не би направил дори за мен.
Сервитьорката се върна и поднесе рохко свареното яйце на Сюзан и моята закуска.
— Как разбрахте за кого е голямата чиния? — попитах аз.
Сервитьорката ме изгледа вторачено. После погледна към Сюзан и пак към мен.
— Налучках — отвърна тя. — Ще искате ли нещо друго?
Засега не искахме нищо друго.
— Не се сещам за много неща, които не бих направил, ако ме помолиш — подхвърлих аз.
— Защото знам за какво да не те моля — отвърна Сюзан.
— Глупости — възмутих се аз.
— Значи ще направиш всичко, за което те помоля? — попита Сюзан.
— Разбира се — отвърнах аз.
— Добре. Може ли да ти изям домашния пай, моля? — попита Сюзан.
— Не — отвърнах аз. — Разбира се, че не.