Робърт Б. Паркър
Бурята (58)

58

Хайди Брадшоу се появи с кортеж, достоен за президента на САЩ. Първо в офиса ми влязоха двама от охранителите от остров Таштего — с цивилни дрехи и радиостанции.

— Ти ли си Спенсър? — попита единият.

— Аз съм — отвърнах.

И двамата се обърнаха към Хоук, който седеше на дивана на Пърл.

— А този кой е?

— Помощникът ми — отвърнах. — Казва се Хоук.

— С теб ли е? — попита ме охранителят.

— С мен е — отвърнах. — Никой друг не го иска.

Хоук се усмихна дружелюбно.

— Добре — каза охранителят. — Мисис Брадшоу ще влезе сега.

Той каза нещо по радиостанцията си. После двамата с колегата му застанаха от двете страни на вратата. Зачакахме. След известно време дойдоха още четирима охранители, които се подредиха в шпалир. Хайди Брадшоу се появи между тях като главната героиня в стар мюзикъл и влезе в офиса ми. Носеше кожено палто, което остави да се плъзне на облегалката на стола, когато седна. Беше с еластична тясна блуза без ръкави и с пола. Полата беше къса, а ботушите под нея бяха високи.

Тя се огледа, като спря поглед на Хоук, и накрая нареди:

— Добре, Майкъл, можете да изчакате отвън.

— Разбира се, госпожо — отвърна охранителят. — Искате ли да оставим вратата отворена?

— Не — каза тя. — Затворете я.

Мъжът се оттегли. Вратата се затвори и останахме само тримата.

— Кой е този господин? — попита Хайди.

— Помощникът ми Хоук — отвърнах аз.

— Божичко — каза тя.

Хоук й кимна.

— Той е също толкова мъжествен, колкото и ти — отбеляза тя.

— Но не толкова образцов — отвърнах аз.

— Каквото и да означава това — каза Хайди. — Двамата заедно приличате на някаква реклама на тестостерон.

Днес беше в ролята на забавната, дружелюбна и сексапилна Хайди. Винаги готова за флирт. Явно щеше да иска нещо.

— И целият тестостерон е на твоите услуги — отвърнах аз. — Какво ти трябва?

Хайди замълча. Продължително изгледа първо Хоук, после и мен. Накрая кръстоса крака.

— Мога ли да говоря свободно? — попита тя.

— Да — отвърнах аз.

Тя се протегна малко на стола, така че бюстът й да се очертае по-ясно. После наведе глава и потърка основата на носа си.

— Случилото се с горкия Хардън е ужасно — прошепна тя. — Разбрахте ли кой го е убил?

— Все още не — отвърнах.

— Можете ли да ми кажете нещо повече?

— Укривал се в един мотел в Бърлингтън, щата Масачузетс — казах аз. — Под името Бейли. Някой го застрелял в главата през прозореца на стаята му.

— Защо се е укривал? — попита тя.

— Не знам.

Хайди се обърна към Хоук и когато се наведе малко напред на стола, полата й стана малко по-къса.

— А вие бяхте ли там? — попита тя.

— Да, госпожо — отвърна Хоук.

— Знаете ли нещо повече?

— Толкова, колкото и Спенсър — обясни той.

Тя отново се обърна към мен.

— Полицията има ли някаква теория?

— Все още не — отвърнах.

— Вие ли го намерихте?

— Да.

— Как се озовахте там?

— Той ми се обади — отвърнах. — Каза ми, че е в опасност. Помоли ме за помощ.

— И вие закъсняхте?

— Да.

— Защо се е обадил точно на теб? — попита ме тя.

— Добър въпрос — отговорих. — Все пак отдавна не съм решавал някой случай.

Хайди бавно поклати глава.

— Ти внушаваш доверие — каза ми тя. — Има нещо в теб, което кара хората да се чувстват по-спокойни.

Погледнах към Хоук. Той гледаше напълно безизразно.

— А ти имаш нужда от успокояване? — попитах аз.

— След онова, което се случи с Хардън…

— Затова ли е засилената охрана?

— Точно така.

— И какво искаш от мен? — попитах.

— Искам да бъдеш личният ми бодигард.

— В допълнение към охранителите от острова?

— Те не успяха да спасят Аделаида — въздъхна тя.

— Аз също — напомних.

— Ти не беше нает да пазиш нея — каза Хайди.

Тя отново се размърда на стола, като се наведе към мен. Полата, изглежда, се беше преместила още по-нагоре по бедрата й. Сигурно беше станало случайно.

— А защо бях нает? — попитах аз.

Хайди изведнъж се облегна назад и ме изгледа вторачено.

— Аз… вече ти казах — отвърна тя. — Когато те наех. Предполагам, че не мога да се гордея с подобно положение, но имах нужда от мъж, на когото да се облегна.

— Колкото рибата има нужда от велосипед — отвърнах аз.

Тя отвори уста и очите й се разшириха. После затвори уста. Накрая присви очи. Станахме свидетели на пълния й емоционален спектър.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя след малко.

Гласът й беше станал по-дрезгав.

— Искам да кажа, че нямаш нужда от мъжете. Ти просто ги използваш. Искам да кажа, че беше замесена в нещо или с някого, от когото те е страх. И ти трябваше някой, който да ти помогне, ако ситуацията се влоши. И този човек бях аз.

— Не разбирам… нима искаш да кажеш, че съм знаела предварително? Колко ужасно. Дъщеря ми е отвлечена. Зет ми е мъртъв. Аз съм жертвата в тази история! Как смееш да ме обвиняваш?

— Знаеше ли, че зет ти е гей? — попитах аз.

— Колко отвратително! Естествено, че не беше гей. Ако беше гей, защо щеше да се жени за дъщеря ми?

— И аз това питам — казах.

— Аз дойдох да моля за помощ, а ти ми говориш такива неща?

— Когато беше в Букурещ през 1984-та, запозна ли се с Ругър? — попитах аз.

— Какво? — каза Хайди.

— Когато беше в Букурещ през 1984-та — повторих аз. — При Брадшоу, който работеше в американското посолство. Където работеше и Ругър. Запозна ли се с него?

— Това е абсурдно — заяви Хайди.

Вече беше седнала съвсем изправена на стола. Коленете й бяха притиснати едно в друго, а издигането на полата беше прекратено. Беше подпряла лактите си на облегалките на стола. Беше сплела пръсти пред тялото си. Дишаше учестено, сякаш беше тичала.

— Не е невъзможно — подхвърли дружелюбно Хоук.

— Не е вярно — каза Хайди.

Беше започнала да се държи почти сковано.

— И все пак е доста голямо съвпадение — казах аз. — Всички сте в Букурещ по едно и също време, а двайсет и две години по-късно той се появява на сватбата на дъщеря ти и я отвлича.

— Няма значение — каза Хайди. — Не го познавам.

— Преди пет години дъщеря ти се е опитала да се самоубие — продължих аз. — Разкажи ми нещо повече.

— Ти… ти си свиня — каза тя.

— Как така не си намерила друг лекар освен онзи шарлатанин Росели?

Хайди се изправи още повече на стола и сякаш застина. Вече не беше скована, а ледена.

— Дъщеря ми не се е опитвала да се самоубие — каза тя. — Просто случайно беше приела по-голяма доза от лекарствата си.

— Случайно е изпила четирийсет таблетки, така ли? — попитах аз.

— Не е изпила и двайсет таблетки — каза Хайди. — Тя е нервно момиче и има нужда от помощ, за да заспи. Сигурно е забравила, че вече е изпила няколко таблетки, и е изпила още няколко.

— От какво я лекуваше доктор Росели? — попитах аз.

— Той е личният й лекар — отвърна Хайди. — Лекува я по принцип.

— Според терапевта от гимназията дъщеря ти е била жертва на сексуално насилие — продължих аз.

— От кого? — попита Хайди.

— Терапевтът не знае — отвърнах.

— Разбира се, че не знае — каза тя.

— Но казва, че най-често е някой близък от семейството.

— Той е някакъв селски знахар, по дяволите! — възкликна Хайди. — Защо го слушаш?

— Знаеш ли, че Ван Миър е фалирал? — попитах. — А Брадшоу е почти в същото положение?

— Какво общо има това с Аделаида?

— Двамата не бяха ли основният източник на доходи за теб и дъщеря ти?

— Разбира се, че не. Аз съм напълно независима.

— Поне от момента, в който Аделаида се омъжи за Морис Лесард?

— Върви по дяволите! — каза ми Хайди. — Няма да се отнасяш така с мен! Не те искам нито за бодигард, нито за нещо друго!

Тя се обърна и излезе от офиса ми. Отрядът от охранители я последва.

Тогава Хайди спря и пак се обърна към мен.

— Да ти го начукам! — добави тя.

След което всички си тръгнаха, като оставиха вратата отворена. Хоук ме погледна все така безизразно.

— Поне си изяснихте позициите — каза той.

— Май вече не ме харесва толкова, а?

— Никак не те харесва — ухили се Хоук.