Робърт Б. Паркър
Бурята (48)

48

Вече се стъмваше, когато с Хоук свършихме с бягането на стадиона. Прекосихме Андерсън Бридж, като чакахме нивото на кислород в кръвта ни да се възстанови, продължихме през Харвард скуеър, по Масачузетс авеню и накрая стигнахме до Линеън стрийт. Сюзан ни беше поканила на вечеря.

— Тя наистина ли ще готви сама? — попита ме Хоук. — Или ще поръча храна по телефона?

— Каза, че ще готви сама — отвърнах.

— Не е ли малко опасно? — попита Хоук.

— Да — потвърдих.

Сюзан все още беше с последния си пациент за деня, когато влязохме в къщата и се качихме в апартамента й, за да се преоблечем. Пърл пак се зарадва да ни види и хукна да обикаля наоколо, стиснала в зъбите си една гумена играчка, така че издаваше звук като Бързоходеца от анимационните филми. „Би-бип!“

— Всеки път ли прави така, като те види? — осведоми се Хоук.

— Когато се върнеш от банята, ще го направи пак — отвърнах.

— Ентусиазмът не е лошо нещо — каза Хоук и влезе в банята.

Докато си вземаше душ, аз нахраних Пърл, а когато свърши и излезе да се облече, на свой ред влязох в банята. Когато излязох, Пърл вече тичаше с гумената си играчка. „Би-бип!“

— Беше прав — каза Хоук. — Когато излязох от банята, пак го направи.

Грейнали от здраве и с възстановено дишане, чисти, трезви и представителни, си позволихме по едно питие.

— Масата вече е сложена — отбеляза Хоук.

— Сигурно е сложена от снощи — отвърнах.

— Всичко трябва да се планира предварително — каза той.

— Добре изглежда — отбелязах аз. — Покривка, кристални чаши, цветя по средата. Ленени салфетки.

— Когато вечерям у вас, стоим прави до кухненския плот и ядем пицата от кутията — подхвърли Хоук.

— Аз не държа на официалностите — обясних.

— Да не го е направила, защото аз съм тук? — попита той.

— Не — отвърнах. — Всеки път, когато вечеряме заедно, дори само двамата, подрежда масата по този начин.

— Значи обича да прави нещата както трябва — каза Хоук.

— Да.

— И аз — увери ме той.

— Но не същите неща — отбелязах аз.

— Да — съгласи се той. — Но ако ще правиш нещо, защо да не го направиш добре?

Сюзан се прибра. Пърл пак хукна. „Би-бип!“ Сюзан целуна Пърл, Хоук и мен.

— Нямам нищо против да целуваш кучето преди мен — подхвърлих аз. — Но защо и Хоук?

— Беше ми по-близо — обясни Сюзан.

— И съм по-готин — обади се Хоук.

— Искаш ли нещо за пиене? — попитах.

— Ще ми направиш ли едно мартини, докато се преоблека?

— С много маслини, нали?

— Две минути — каза тя и влезе в спалнята.

Станах, направих мартини в шейкъра и напълних чашата й с маслини. Не сложих лед в шейкъра.

— Тя топло мартини ли обича? — осведоми се Хоук.

— Не, но не искам ледът да се разтопи и да развали мартинито.

— Нали каза две минути?

— Да, и тя наистина мисли, че ще бъдат две минути. И когато излезе от спалнята, ще си мисли, че наистина са били две минути.

— Но няма да бъдат? — попита Хоук.

— Ще бъдат по-скоро двайсет — отвърнах аз.

Всъщност бяха двайсет и пет. Когато Сюзан излезе от спалнята, преоблечена с джинси и тениска без ръкави, сипах леда в шейкъра и приготвих мартинито.

Сюзан взе чашата си, отиде и седна на дивана до Пърл, като подви крака под себе си. Тениската разкриваше приятен мускулен релеф.

— Запознах се с един човек, който се казва Уайс — подхвърлих аз. — Каза, че си много красива.

— Уайс — повтори Сюзан. — Психоаналитик ли е?

— Аха, от Ашфийлд.

— Всъщност е от Спрингфийлд — каза тя. — Спомням си. Но живее в Ашфийлд и приема пациенти в дома си, два-три дни в седмицата.

— Значи го познаваш?

— Запознавали сме се. Но не съм знаела, че ме смята за красива.

— Способен ли е?

— Какво значение има? — отвърна Сюзан. — Нали смята, че съм красива?

— Той твърди, че Аделаида ван Миър най-вероятно е била жертва на сексуално насилие, когато е била малка.

— Тя ли го е казала?

— Не — отвърнах. — Но се е опитала да се самоубие, а когато е говорил с нея в болницата, е останал с такова интуитивно впечатление.

Сюзан кимна. Пърл се намести така, че главата й да виси от дивана, а краката й да се подпират на облегалката. Сюзан я погали по корема.

— Не го познавам добре — каза Сюзан. — Срещали сме се на конференции. Нямам причина да се съмнявам, че е способен.

— А какво мислиш за интуитивните впечатления? — попитах.

— Вероятно същото, каквото и ти — отвърна тя. — Предпочитам фактите, но ако не разполагаме с факти, интуицията също върши работа.

— Интуицията не е случайна — обади се Хоук. — Това са неща, които знаеш. Които си виждал, чувал или подушвал във въздуха. Хора, които си познавал, които приличат на този човек.

Сюзан се усмихна.

— Искаш да кажеш опит?

— Точно това искам да кажа — отвърна Хоук.

— Той смята, че е някой близък от семейството — продължих аз.

— Обикновено е така — каза Сюзан.

— Кажи ми какви са симптомите.

— На сексуална травма от детството? Ниско самочувствие, склонност към зависимости, промискуитетно поведение, като в същото време човекът има проблем с доверието към други хора, страх от неизвестното и истерично непостоянство. Понякога са някои от тези симптоми или всички едновременно, или пък нито един от тях, или пък някакви други — зависи от човека.

— Хората оправят ли се от подобно нещо? — попитах.

— Искаш да кажеш, без професионална помощ? — попита Сюзан.

— Аха.

— Ако се оправят сами, значи не ги виждаме и няма как да знаем какво е станало — отвърна тя. — Но предполагам, че по-скоро не се случва така.

— Майка й е дошла, за да я прибере веднага щом са я изписали от болницата — казах аз. — Но Уайс е препоръчал терапия. Има ли начин да се разбере дали е ходила при някого?

— Освен ако не попиташ нея или майка й, не се сещам — отвърна Сюзан.

— Може да потърся личния лекар.

— Ако психоаналитикът е идвал у тях, ще го има записан в доклада на охраната — обади се Хоук.

Обърнах се към него и го изгледах.

— Охраната на остров Таштего — казах.

— Аха.

— Докладът на охраната — повторих. — А аз през цялото време мислех, че си обикновена мутра.

Хоук не ми обърна внимание.

— Какво има за вечеря? — попита той.

— Ще започнем със салата от рукола с провансалска заливка — отговори Сюзан. — А основното ястие е по една рецепта, която прочетох в „Таймс“. Спагети с агнешка кайма, шамфъстък, риган и сос бешамел.

— Еха! — каза Хоук.

— Ще бъде вкусно — обеща Сюзан.

— Мислиш ли? — попита той.

— Залагам репутацията си — отвърна тя.

— Репутацията си на готвач? — уточни Хоук.

— Абсолютно.

— Сюзан — каза Хоук. — Ти нямаш абсолютно никаква репутация на готвач.

— Ще имам — каза тя. — След като се натъпчеш тази вечер.

— Толкова ли ще е вкусно? — обадих се аз.

— Толкова — отвърна Сюзан. — Дори повече.

И колкото и невероятно да звучи, наистина беше толкова вкусно.