Ричард Лури
На лов за дявола (24)

Двадесет и втора глава

Дойде време и Чикатило да изненада Костоев и това той направи на два пъти на десетия ден — 30 ноември 1990 година.

— Тези две не са мои — каза Чикатило, след като внимателно прочете подробния списък от обвиненията срещу него, — но признавам останалите.

— Кои две? — попита Костоев, като се надвеси над списъка.

Чикатило нямаше причина да лъже за тези две убийства и изглеждаше искрен в категоричното си отричане. Костоев забеляза известно задоволство у него, като че ли е спечелил накрая, надхитрил е Костоев и го е подвел да повярва, че е човек, комуто трябва да се помогне, защото заслужава. Костоев не можеше да покаже, че точно това искаше. Най-добре щеше да се смее самият следовател.

— Добре — каза Костоев. — Приемам това. Тези две не са ваши, но останалите са, така ли?

— Да — отговори Чикатило.

— Тогава подпишете тук.

Чикатило подписа.

— А сега да започнем от самото начало — заяви Костоев, който смяташе, че първото убийство е било извършено през 1982 година. Сега обаче щеше да получи втората изненада за деня.

— Бях си купил малка къщичка на улица „Граничная“ в Шахти. Мислех да я ремонтирам и да направя градинка… Не помня точната дата, но беше една вечер в края на декември 1978 година. Слязох на трамвайната спирка на моста „Грушевка“, най-близката до къщичката. Свечеряваше се. Тръгнах и за голяма моя изненада забелязах едно момиче на единайсет или дванайсет години, с училищна чанта. То отиваше в същата посока. Известно време вървяхме един до друг в тъмната, неосветена улица покрай реката. Заговорих момичето. Каза, че отивала у една своя приятелка. Когато приближихме високите тръстики край реката и бяхме на известно разстояние от най-близките къщи, облада ме неудържим подтик да имам секс с момичето. Не знам какво ми стана, но буквално започнах да се треса. Спрях момичето и го хвърлих върху тръстиките. То започна да се бори, но бях изпаднал буквално в животинска ярост, не можех да се спра, смъкнах й гащите и започнах да вкарвам ръце в половите й органи. В същото време взех да я стискам за гърлото, за да мълчи. Почнах да късам половите й органи. Получих оргазъм, докато лежах отгоре и късах половите й органи, фактически нямах полов акт с нея. Спермата отиде или между краката й, или по корема. Когато разбрах, че момичето е мъртво, съблякох го и хвърлих тялото в реката. След това хвърлих и училищната чанта. Измих си ръцете и оправих дрехите си. После се върнах на трамвайната спирка и се прибрах вкъщи… Това бе първото ми престъпление и искрено съжалявах за стореното… Това, което се случи онази вечер, остави много силно впечатление у мен. Мога да кажа, че не помня момента, в който се изпразних. Ясно помня само, че изпитах невъобразимо чувство, като разкъсвах половите й органи. Не мога да го опиша по-точно, но беше истинско. Бях изпаднал в някаква лудост, направляваше ме животинска страст. Едва когато малко се успокоих, разбрах, че момичето е мъртво. След няколко дни ме привикаха на разпит. Милиционерите ме питаха къде съм бил в нощта на убийството. Казах, че съм бил вкъщи, и жена ми го потвърди. Знаех, че друг е арестуван за това престъпление. След това първо убийство мисля, че психиката ми претърпя известни конкретни промени. Преследваха ме видения как ръцете ми разкъсват органите на момичето, не можех да си ги избия от главата.

Костоев беше едновременно потресен, въодушевен и разтревожен. Чикатило разказваше повече, отколкото те знаеха, но какво се бе случило с човека, арестуван за първото убийство на Чикатило?

Съзнанието на Костоев незабавно се съсредоточи върху този въпрос и той се почувства облекчен, когато Чикатило, след като описа второто си убийство, заяви, че е уморен, и поиска почивка до следващия ден.

Трябваше незабавно да се започне разследване по първото убийство.

През следващите пет дни Чикатило описа накратко всичките си убийства, като посочи само най-същественото — времето, мястото, начина на установяване на контакт, действителното място на престъплението, вида на нанесените рани. Но той говори и за импулсите, които сам не можел да проумее.

— Когато убивах жените, усещах непреодолимо желание да проникна в коремите им; да изрязвам половите им органи и да ги изхвърлям. Не мога да си обясня защо ме обземаше такова желание. Наистина разпарях стомасите на жертвите си, изрязвах матката и други органи, прикрепени към нея.

Но той все още не беше готов да разисква точно какво бе правил с тези части.

Чикатило подчерта, че бил обзет от сили извън неговия контрол. Понякога, след като напускал мястото на престъплението, бил толкова далече от действителността, че вървял срещу идващи насреща му коли. Костоев нито за момент не повярва на това. Този човек така старателно почистваше мястото на престъплението, че никога не се намери късче доказателство. След като бе убил жена, той бе повел приятелски разговор с гъбари, подслонили се от дъжда на гара „Лесхоз“. Той имаше тайни апартаменти и носеше със себе си дрехи за преобличане. Но всичко това можеше да бъде оборено по-късно. Сега важното бе да се осигурят неоспорими доказателства. Вечерта на 6 декември Костоев измисли как да си осигури „големия гвоздей“.

Нищо не бе по-типично за ингушетската култура от почитта към мъртвите. Някои от сънародниците на Костоев дори бяха пренесли тленните останки на свои роднини от заточението в Казахстан и ги бяха погребали на родна земя. Така че Костоев бе съвсем искрен, когато вечерта каза:

— Знаете ли, Андрей Романович, аз съм дълбоко религиозен. В моята религия няма нищо по-ужасно от това едно тяло да не бъде погребано по подходящ начин. Ако има тела, за които ние не знаем, трябва веднага да се заемем с тях, не е човешко да не бъдат подходящо погребани.

— В Шахтинското общинско гробище — каза Чикатило — бях изкопал гроб за себе си — навремето, когато мислех за самоубийство. В края на краищата зарових там една от моите жертви.

— Можете ли да ми покажете къде?

— Да, но се страхувам да не ме видят хората.

— Няма защо да се страхувате. Ще го направим вечерта и ще ви охраняват милиционери.

Чикатило се поколеба. В тази стая бе прекарал сам с Костоев 17 дни и сега мисълта, че ще излезе навън, го изпълваше със страх.

— Не се безпокойте — настоя Костоев. — Ще бъдете в пълна безопасност, както и тук.

Вечерта на 7 декември Костоев и Чикатило отидоха с кола в Шахти, придружени от няколко милиционери, един от които беше с видеокамера. Когато наближиха града, вече се бе стъмнило и огромните планини от шлака едва се очертаваха на фона на декемврийското небе.

Като се провираше ловко между надгробните паметници с фотографии на починалите и заградените като малки паркове места, Чикатило ги отведе право на гроба.

Единственият звук идваше от лопатите и слабото бръмчене на видеокамерата. От земята изникна детска маратонка. Камерата я фокусира в едър план. Това бе смъртната присъда за Чикатило.