Ричард Лури
На лов за дявола (21)

Деветнадесета глава

Т-образната маса в стаята за разпит в затвора на КГБ бе така добре полирана, че отразяваше лицата на Костоев и Чикатило като двоен образ от карта за игра.

Миризмата като че ли бе изчезнала.

— Премислих ситуацията — започна Чикатило с тон, подсказващ, че ще последва нещо ново — и реших да дам показания за моите престъпни деяния. Моля, задавайте ми конкретни въпроси.

— Разкажете ми за последното убийство, на Светлана Коростик — каза Костоев и си спомни как стоеше в ледения дъжд и крещеше на милиционерите, които твърдяха, че хората им били на своя пост и дори арестували някакъв заподозрян мъж, който бил вече проверяван.

— Не познавам Светлана Коростик и не съм я убивал — отговори Чикатило.

— Тогава какво имате предвид под „престъпни деяния“?

— През 1977 година като учител по руски език и литература в пансионата на град Новошахтинск веднъж задържах няколко ученици след час. Сред тях бе и едно момиче на име Тулцева, мисля, че от шести клас. Когато остана сама в класната стая, аз се приближих към нея с намерение да задоволя сексуалните си нужди. Попипах я по гърдите и може би съм я плеснал по задника. Тя започна да крещи и аз я заключих в класната стая, но тя скочи от прозореца. Директорът узна за инцидента и ме принуди да напусна. Докато бях в пансионата, доста често извеждах ученици на екскурзии. Понякога отивахме на язовир „Косикински“. Край него има горски пояс. Веднъж заведох там една ученичка — Люба Кошкина. Когато се отдалечихме навътре, мушнах ръце под дрехите й с надеждата да получа някакво сексуално удовлетворение. Тя започна да се съпротивлява, да пищи и от това нищо не излезе. Искам да подчертая, че когато се намирам в интимна обстановка с деца, ме обзема неудържима страст и не мога да контролирам поведението си. След това се чувствам ужасно и съжалявам за стореното. Мисля, че това има някаква връзка с моите психически проблеми.

Костоев разбра това двояко послание. Чикатило прикриваше споменатите по-горе „престъпни деяния“ със задявания на деца — действия, които е извършвал през 1970-те години. Той беше наясно, че разследването знае за тези негови простъпки, така че сполучливо премахна единственото несъответствие в по-раншните си показания.

Но дълбоко в себе си Чикатило наистина продължаваше да изповядва душата си, ако не и делата си. Той признаваше какво силно сексуално влечение изпитва към децата.

Костоев почувства, че у Чикатило има мощен инстинкт за самосъхранение, но не беше ясно къде да го търси. Означаваше ли това, че ще постигне самосъхранение чрез отричане, подкрепено от частични признания? Или щеше да се залови за умопомрачението като най-добрата защита и последна надежда?

След днешния ден оставаха още три. Натискът и напрежението щяха да стигнат връхната си точка, когато Чикатило щеше да има последна възможност да направи избора си. Костоев прецени, че е настъпил моментът да припомни на Чикатило още едно място на убийство.

— Били ли сте някога на гара „Иловайск“? — попита Костоев, като извади този свой коз с раздразнена разсеяност, сякаш за него играта губеше своята привлекателност.

— Не, никога не съм чувал за такава гара.

Мрачната усмивка на следователя показа на Чикатило, че Костоев е доволен от отказа му да сътрудничи. Защо да бъде оставен да живее подобен изверг, убил деветгодишното момче в горския пояс край гара „Изловайск“?

— Кога и как се сдобихте с личната си кола? — продължи да пита Костоев, като приключи с темата за убийството.

Когато Чикатило започна подробно да обяснява кога и как се е сдобил със своя „Москвич“ 21408, Костоев разбра, че достатъчно приказки са изприказвани. Време беше за малко театър.