Метаданни
Данни
- Серия
- Private (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Private Berlin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Гергана Стойчева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Марк Съливан
Заглавие: Детективска агенция „Private“. Берлин
Преводач: Гергана Стойчева-Нуша
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: англиски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: Роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Велислава Вълканова
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-619-164-189-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1121
История
- — Добавяне
Глава 76
— Къде го видя за последно? — изкрещя Букхарт, докато фучаха на север към следващия изход.
Мати се извърна в седалката си, все още в шок.
— Енгел? — подкани я следователят.
Тя примигна и посочи:
— Излезе от пътя ето там.
— Бад Хомбург — каза Буркхарт.
Но след като изминаха оставащите 25 километра и стигнаха до спящото селце с неговите къщи със сиви гладки стени, знаеха, че шансът им да настигнат мазератито е почти нулев. Можеше да е поело във всяка една посока.
Буркхарт стовари юмрук върху волана.
Мати се чувстваше по същия начин. Бяха стигнали толкова близо, но не успяха да спасят нито Артур Йегер, нито охранителя, не успяха и да предотвратят нараняванията от катастрофите. Убиецът отново ги беше надхитрил и тя започваше да се страхува, че никога няма да го спрат.
— Да се връщаме — предложи Буркхарт. — Ще отидем в полицията и ще докладваме.
Мати понечи да се съгласи, но нещо прещрака в мозъка й.
— Не, почакай! — бръкна да извади мобилния си телефон. — Отбий някъде.
Набра номера на доктор Габриел и той вдигна почти веднага. Без предисловия тя попита:
— Откъде е Илзе Фрай? Изчезналата жена?
— От Бад Хомбург — отвърна той.
— Имаш ли й адреса?
Каза й да изчака и след миг й го издиктува.
— Какво става? Къде сте?
— В Бад Хомбург — отговори тя и затвори. Погледна Буркхарт. — Илзе Фрай живее на около километър оттук. Убиецът познава района. Затова сви насам.
Колегата й запали колата.
След шест минути минаха покрай скромна къща близнак в покрайнините на града, на границата с фермерските земи. Дъждът бе отслабнал до ръмеж и в далечината се носеше вой на сирени.
Буркхарт паркира червеното BMW на алеята, за да не привлича вниманието на полицията. Почукаха на задната врата.
Мина известно време и тъкмо се канеха да почукат пак, когато на прозореца се появи симпатична руса жена, около трийсетгодишна, и ги огледа подозрително, преди да открехне вратата, без да маха веригата.
— Да?
Мати показа значката си.
— Ние сме от „Прайвит Берлин“ и…
Ръцете на жената се стрелнаха към гърлото й и тя извика:
— Крис ли ви изпраща? Открил е Илзе?