Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (51)

Глава 46

Опитвам да овладея дишането си, за да не хипервентилирам, шофирам, докато се отдалеча достатъчно от архива, след което свалям перуката.

Приятели, аз разпознах жената на портала. Същата, която видях с високия плешив мъж пред кланицата. Имаше много нейни снимки в харддиска на Кристоф.

Казва се Мати Енгел. С Кристоф са били влюбени, даже май сгодени. Двамата са работили за „Прайвит“. Има син, Никлас.

Търси ме и това ме изнервя. Но има и още нещо. В лице напомня на майка ми, което направо ме вбесява.

За миг се боря с порива да изтегля всичките си пари и да напусна Берлин, дори направо Германия.

Южна Америка?

Не, решавам, все по-ядосан, кучката няма да открие нищо.

В архивите не останаха никакви документи, сякаш Кристоф и другите никога не са съществували. Без маски, но са толкова невидими за света, колкото и аз.

А много скоро ще престанат изобщо да съществуват, докато аз ще продължа напред.

Десет минути по-късно влизам в гаража. Паркирам между белия товарен бус и мерцедеса, уверявам се, че няма никого, и излизам от аудито. Качвам се в буса и започвам да свалям грима си с кърпичките, които държа там.

Имам няколко часа истинска работа. Срещи с клиенти и бизнес партньори. Трябва да се приведа в приличен вид.

Но докато се взирам в огледалото за обратно виждане, се сещам за Мати Енгел и отново ме обхваща тази нервност, която ме преследва от години. Кристоф е бил нейният възлюбен. Дори след като са прекратили връзката си, тя сигурно още го обича, което означава, че е силно мотивирана да ме намери и е опасна — много, много опасна.

Точно в този момент, приятели мои, решавам, че ако се наложи, ще помогна и на Мати Енгел да стане невидима. За постоянно.

Но дотогава трябва да се погрижа за други хора — такива, които могат да ме разпознаят, хора, които могат да смъкнат маските ми.