Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (47)

Глава 42

Когато Катарина и Мати пристигнаха в „Прайвит Берлин“, Джак Морган седеше на масичката за почивка с вид на ужасен махмурлук, стиснал чаша кафе.

— Нали не си спал тук, Джак? — попита Мати и също си наля чаша кафе.

— Не. Задържах стаята в „Отел дьо Ром“. Синът ти как понесе новината?

— Както можеше да се очаква, благодаря ти.

Морган кимна.

— Харесвах Крис. Беше добър човек, а когато умират добри хора, се сещаш за всички останали, които си загубил.

— Снощи сънувах майка си — каза Мати. — Беше с Крис.

— Баща ти живее в САЩ и е полицай, нали?

— В Чикаго — уточни тя.

— Ти кого си загубил, Джак? — попита Катарина.

Собственикът на „Прайвит“ се замисли.

— Другари по оръжие, скъпи приятели и една стара и скъпа любов.

— Как умря тя? — попита Мати.

— Джъстин е жива. Умря това, което беше между нас.

— Преди колко време приключи?

— Преди няколко години. Достатъчно, за да се предположи, че съм продължил напред.

— Още ли не си я преодолял?

— Връзката ми с Джъстин е като вълните на плажа, идват и си отиват, но винаги се връщат. Най-вече защото тя работи в „Прайвит Лос Анджелис“.

— Животът ти е сложен, Джак — отбеляза Катарина.

— Аха.

— И никакви други момичета? — попита Мати.

Той се засмя без особен ентусиазъм.

— Винаги търся любов. Просто не ме бива много да я пораждам.

— А мен не ме бива да я задържам.

— Струва ми се, че тя ти беше отнета от сила извън твоя контрол — каза Катарина. — Поемам Херман Крюгер.

Мати кимна с насълзени очи. Но не искаше отново да се разплаче и стана от масата.

— Ще потърся Габриел. Време е веднъж завинаги да науча ужасната тайна от детството на Крис.