Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (56)

Глава 51

Когато спазмите на Руди поутихнаха, Мати и Катарина го отведоха настрани.

— Искам вода — промълви глухо той.

— Ще ти донеса — каза Вайгел и се отдалечи.

Дъждът спря и вятърът зарони листата от дърветата пред дома на Агнес Крюгер. Руди седеше на стълбите, съкрушен и самотен.

— Хер Крюгер… — поде Дитрих.

Мати застана пред главния комисар и му каза тихо:

— Помните ли как се чувствахте снощи? Оставете го за минута!

Дитрих не бе свикнал да приема заповеди, нито да му се бъркат в личния живот. Но отвърна с премерен глас:

— Добре, госпожо Енгел.

Дотича Вайгел и подаде на момчето бутилка вода.

— Благодаря ви — каза Руди. — Много сте мила.

Дитрих го изчака да пийне, преди да го уведоми, че засега няма свидетели на убийството на майка му. Валял е силен дъжд и никой от съседите не е чул нищо необичайно.

— Къде бяхте преди час? — попита накрая.

— Аз ли? — отвърна Руди. — Бях на протест за „Тахелес“.

— Някой видя ли ви?

— Стотици хора. Изнесох реч. Там бях от сутринта.

— Имате ли представа кой е искал да я убие?

Лицето на Руди се изкриви от гняв.

— Сигурно същият, който е убил Крис Шнайдер — Херман Крюгер. Или някой, който работи за него. Сигурен съм. Кога ще го арестувате?

— Най-напред трябва да го намерим — каза Дитрих. — Да чуем неговата версия.

— Господи! — промълви Руди. — Това е просто…

— Какво?

Изтерзан от мъка, той се обърна по-скоро към Мати и Катарина, колкото към Дитрих:

— След като си тръгнахте, на път към протеста говорих с майка си по телефона. Попитах я какво е решила за Херман. Каза ми, че щяла да остане женена за него. Не е ли просто перфектно? — попита с горчивина. — Агнес избра парите. Заради тях е решила да продължат да живеят отделно. Но той я е убил, преди да успее да му каже…

Малко по-надолу прибраха трупа на майка му в черна торба и го натовариха в линейката.

Руди Крюгер въздъхна и изглеждаше сякаш ще се разплаче отново, но вместо това каза:

— По-добре да проверя къщата.

— Предпочитам да я оставите във вида, в който е — намеси се Дитрих. — Искаме да я претърсим.

Това го стъписа за миг, но после се окопити:

— Разбира се, съжалявам. Аз… вече ще се прибирам.

Дитрих кимна.

— Добре е да уведомите роднините и приятелите й.

Руди наведе глава.

— Откриването на първата ми изложба е след два дни. Тя щеше да дойде, знаете ли? Майка ми каза, че ще дойде.

Телефонът на комисаря иззвъня. Дитрих вдигна и се отдалечи на няколко крачки.

Руди се изправи, бе съсипан. Погледна към Мати и Катарина.

— Благодаря. Нямаше да се справя сам.

— Има ли при кого да се прибереш? — попита Катарина.

— Таня може да мине след протеста — отговори той. — Не знам.

— Обади се, ако ти потрябваме — добави Мати.

Той кимна разсеяно и се отдалечи съкрушен.

Мати чу Дитрих да се оплаква:

— Не мога да мръдна оттук. Прати някой друг.

Затвори и поклати глава.

— Какво има, господин главен комисар? — попита Вайгел.

Дитрих се поколеба, после й обясни:

— Полицията в Хале е намерила труп надолу по реката. Идентифицирали са го — докторант в Берлинския технически университет. Някакъв компютърен супергений. Искаха нашата помощ, но сме зарити с работа. Искам да намерим Херман Крюгер.

Мати понечи да каже на Дитрих за откраднатите папки от архива, но бе поразена от чутото, на фона на факта, че човек с невероятни умения беше хакнал компютъра на „Прайвит“.

Катарина също беше изненадана и попита:

— Знаете ли името на мъртвия студент?

— Вайгел може да ви го намери — каза Дитрих и се отдалечи.

— Тогава май ще отида до Техническия университет — заяви Катарина. — Да се поразровя.

— Аз пък не — добави Мати. — Отивам в Хале.