Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (114)

Глава 109

В стаята на четвъртия етаж на „Отел дьо Ром“ Джак Морган крачеше нервно, поглеждаше си часовника и местеше поглед напред-назад между телевизора и айпада на Даниел Брехт.

Спортният коментатор от екрана възторжено обясняваше как Касиано разпилял защитата на „Дюселдорф“ в следобедния мач, отбелязвайки четири гола, два от които след самостоятелни акции. Междувременно айпадът на Брехт показваше външното фоайе и вътрешността на съседната хотелска стая, където Перфекта си оправяше грима пред огледалото в прозрачна бяла нощница.

— Все още не мога да разбера защо се мъкне с тоя боклук Павел — изсумтя Георг Йохансон. — Погледни я. Може да има всичко, което пожелае.

Морган сви рамене.

— Предполагам, че има и още нещо, което не ни казва. Винаги е така. Но двайсет милиона евро са си солиден мотив за престъпление, без значение колко си красив.

— Започва се — Брехт посочи към картината от коридора, където разяреният Максим Павел профуча покрай камерата.

Чуха го и откъм коридора, и от камерата в стаята на Перфекта как заблъска по вратата й.

Бразилският модел не помръдна, но Брехт прошепна:

— Отвори вратата. Накарай го да говори!

Перфекта имаше слушалка в ухото.

— Не мога — отвърна тя.

— Можеш и ще го направиш, ако искаш съдията да прояви снизхождение.

Жената кимна, но се приближи колебливо до вратата и я отвори с думите:

— Максим! Подранил си. Аз тъкмо…

Руснакът я зашлеви толкова силно, че тя се строполи по гръб на пода.

— Курва такава! — изрева той и затръшна вратата с шут. — Тъпа бразилска курва!

— Какво има, Максим?! — проплака Перфекта, вдигнала ръце да се предпази. — Какво съм ти направила?

— Направила? — изкрещя той. — Съпругът ти игра брилянтно този следобед, а аз изгубих милиони от залаганията. Милиони! — и Павел се хвърли към нея, стисна я за шията и започна да я души.

— Сега! — нареди Морган.

Агент Йохансон нахлу в стаята с изваден пистолет и извика:

— Немска федерална полиция!

Грабна руснака за яката, издърпа го и го завъртя, блъскайки го в стената.

— Арестуван си!

— За какво? — окопити се Павел.

— Като начало, за нападение — отговори Йохансон и щракна белезниците му. — Измама. Заговор. Опит за убийство. Ще има и други обвинения, сигурен съм.

— Като например четири обвинения в предумишлено убийство — каза Морган, докато Йохансон извеждаше Павел, а Брехт помагаше на Перфекта да стане от пода.

Павел ги погледна с презрение.

— Никого не съм убивал.

— Така ли? — иронизира Брехт. — Къде беше през последните няколко дни? На разходка до Франкфурт? Малко при Грета Амзел, а, хер Фалк?

— Фалк ли? — учуди се собственикът на нощния клуб. — Франкфурт? Не познавам никаква Грета.

— Тогава къде беше от момента, в който те видяхме за последно? — настоя Морган.

Павел се поколеба, сви рамене и заяви:

— Имам желязно алиби. Бях при любовника си, истинския си любовник. Казва се Алекс и живее във Виена.

— Алекс? — невярващо попита Перфекта. — Каза ми, че не си обратен.

Руснакът й се изсмя.

— А ти си по-тъпа, отколкото си мислех. Притежавам клуб за травестити, за бога!