Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (59)

Глава 54

В коридора Мати спря, за да извади фенерчето си. Освети наоколо, видя стая вдясно, която приличаше на кабинет, но беше пълна с листа, плесен и мъх: двукрако бюро, изтърбушен стол с изскочили пружини, преобърнат шкаф без чекмеджета.

Явно тук е работел директорът или директорката, помисли си Мати. Продължи огледа на долния етаж, чието съдържание бе почти опоскано.

Намери кухнята и столовата. И те бяха разграбени.

Докато се качваше по стълбите, Мати се опита да си представи Крис на това ужасяващо място, едва осемгодишен, без майка и баща. Представи си, че се налага Никлас да постъпи в сиропиталище, и очите й отново се напълниха със сълзи.

На втория етаж откри полуразрушени стари класни стаи и си даде сметка, че нещо в звуковия фон от дъжд и трактора, който ореше на полето, се е променило.

Качи се на третия етаж и намери общи спални, разположени от двете страни на дългия централен коридор. Първата беше празна. В срещуположната имаше ръждясали рамки от двуетажни легла, закрепени с болтове към стената.

Мати пристъпи по скърцащия под към втората редица от спални. В първата, в която влезе, покривът над едно от стоманените легла, единственото, върху което още имаше дюшек, беше пробит.

Дюшекът бе почернял от мухъл и мръсотия. По него и по пода се бяха образували локви. Нещо привлече Мати именно към това легло.

Дъските на дюшемето бяха меки и прогнили. Но тя все пак влезе и застана неподвижна в дъжда, който се лееше през дупката в покрива, като омагьосана от дюшека и забитите в него назъбени покривни греди.

Дали това е било леглото на Крис?

Мати си го представи как лежи на леглото и в главата й нахлуха спомени.

Тя и Крис в леглото в хижа, която бяха наели в Гармиш, един от редките моменти, когато Никлас не беше с тях.

Крис й приготви закуска и й я занесе на поднос с една роза и малка кутийка с бонбони. Усмихнат я наблюдаваше как се храни. След това настоя да види как отваря кутийката.

Вътре имаше пръстен с два изумруда, а помежду им диамант.

Внезапно в руините на сиропиталището загубата я заля с всичка сила, разпростря се навсякъде, невидимо ужасно нагнетяване на хидравлично налягане, което направи стаята да изглежда толкова зловеща, колкото и мазето на кланицата.

Проблесна светкавица, която едва не я ослепи.

Тътенът на гръмотевицата се разнесе точно над главата й.

Мати се сви и я обзе неистово желание да се махне от това място, да се върне в колата и да си отиде у дома, при Никлас.

Втурна се навън от стаята.

Затича се към стълбището и замръзна на място.

Долу, в сенките, стоеше мъж с дълъг черен дъждобран с качулка.

Лицето му бе скрито под качулката.