Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (73)

Глава 68

— Мамо! — извика Никлас, когато Мати отвори вратата на апартамента.

Синът й изтича към нея по пижама.

Тя го прегърна и го смъмри:

— Защо си буден толкова късно?

Леля Сесилия се появи зад гърба й, с халат и с ролки на главата.

— Не ме послуша. Не се е спрял, откакто свърши мачът. Искаше да те изчака, за да ти разкаже.

— Касиано беше невероятен — извика тържествуващо Никлас. — Отбеляза три гола. Три!

Буркхарт се показа на вратата с леко неловка физиономия.

Мати се усмихна:

— Никлас, лельо Се, това е хер Буркхарт. И той работи в „Прайвит“.

Леля Сесилия се изчерви, пристегна халата си и се затюхка:

— О, Мати, не знаех, че ще водиш гости!

— Докара ме до къщи и осъзнахме, че умираме от глад.

Тези думи явно освободиха лелята от магията, с която я беше сковало пристигането на Буркхарт, и тя се завтече към кухнята.

— Имам студени наденички, картофени палачинки и домашен ябълков сос. Също и студена бира. Готова съм за минутка!

— Кажи „здравей“, Никлас — Мати остави на земята сина си, който изглеждаше притеснен.

Буркхарт клекна и му подаде ръка.

— Приятно ми е, Никлас.

Момчето се поколеба, но след това пое ръката му.

— Много си голям.

— Знам. И ти ще станеш такъв някой ден.

— И аз ли ще остана без коса?

— Никлас! — сгълча го Мати.

Но следователят просто се засмя:

— Това, че съм плешив, няма нищо общо с това, че съм голям, Никлас. Да си плешив е състояние на духа.

Мати се усмихна. Напрежението от изминалия ден преля в изтощение.

— Трябва да го сложа да си легне.

— Разбира се — каза Буркхарт. — Може би ще е по-добре да тръгвам?

— Не, не, леля ми няма да го преживее. За нея, ако човек стои гладен, се извършва огромна несправедливост.

— Това го чух! — извика леля Сесилия от кухнята.

Мати сложи ръка на рамото на Никлас:

— Кажи „лека нощ“!

— Лека нощ, хер Буркхарт — послушно каза детето.

— Можеш да ми викаш Том.

Момчето се усмихна, хвана майка си за ръка и се прибра в стаята си. Легна си и Мати го зави.

Синът й попита:

— С Том ще хванете ли човека, който е убил Крис?

— Категорично. Време е за сън, мъничето ми — целуна го по челото майка му.

— Том каза, че ще стана голям.

— Точно така.

На вратата я спря поредният въпрос:

— Мамо?

— Да?

— Нали няма да те убият, докато се опитваш да откриеш кой го е направил?

Обърна се, спусна се към него и го прегърна.

— Не. Ще съм в пълна безопасност тук с теб, докато станеш голям колкото Буркхарт.

Никлас я прегърна с всички сили.

— Обичам те, мамо.

Очите на Мати се наляха със сълзи.

— И аз те обичам, Ники. Повече, отколкото можеш да си представиш.