Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (105)

Глава 100

Когато Мати И Катарина Дорук влязоха след инспектор Вайгел в затъмнената стаичка за наблюдение в щаба на Криминална полиция към три без петнайсет следобед, Херман Крюгер седеше на масата за разпити от другата страна на полупрозрачното огледало.

Милиардерът едва беше прехвърлил петдесетте, в изключително добра физическа форма, облечен в черен костюм за пет хиляди евро, с толкова гладка кожа на лицето, че Мати можеше да се закълне, че е леко гримиран.

В същото време седеше с идеално изправен гръб, с едновременно царствена и вбесена осанка, сякаш е отвратен дори само от ситуацията, в която е изпаднал, нетърпелив да откъсне главата на онзи, който е имал наглостта да го привика в Криминалната полиция.

Адвокатът му, слаб и енергичен човек на име Рихтер, явно беше попил от аурата на клиента си, защото го побутна и прошепна нещо в ухото му точно когато вратата на стаята за разпити се отвори.

Главен комисар Дитрих влезе с провлечена походка, облечен в омачкан костюм, с дебела кафява папка под мишница, стиснал чаша кафе в другата си ръка. Очите му бяха кървясали, косата му разрошена и Мати си помисли, че кожата му е жълтеникава като восък.

— Виждате ли? — измърмори тя. — Обзалагам се, че главата му се пръска от болка.

Инспектор Вайгел се намръщи, но въздъхна и кимна в отговор.

— Ще му дадем възможност да докаже, че грешите.

— Не грешим, инспекторе — настоя Мати. — Чухте…

— Все едно! — сряза я Вайгел и се загледа в Дитрих, който остави кафето на масата с треперещи ръце.

Разля малко, извини се, извади салфетка и го почисти толкова показано и бавно, че Херман Крюгер започна да губи търпение и се наложи адвокатът отново да му шепне нещо.

Най-накрая Дитрих седна и с престорена веселост каза:

— Надяваме се да ни изясните някои неща, Херман.

Крюгер почервеня от гняв. Не беше свикнал някой като Дитрих да се обръща към човек с неговото положение с такова фамилиарничене.

— Хер Крюгер иска да ви сътрудничи, господин главен комисар — обади се Рихтер.

— Добре. Това е чудесно. Но мисля, че сега трябва да оставим клиента ви да говори.

Милиардерът се прокашля.

— Какво ви интересува?

— Като начало, къде бяхте?

Крюгер се поколеба, после отвърна:

— Не мога да обсъждам този въпрос още около час. Ако се разчуе толкова скоро, може да има тежки финансови последствия.