Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (2)

Две

В четири без петнайсет следващата неделя сутрин Матилде Енгел — Мати се провираше през тълпата, изпълнила „Трезор“ — легендарен нощен ъндърграунд клуб, заел част от стара фабрика в Кройцберг, модерен район на Берлин.

Наскоро прехвърлила трийсетте, силна и привлекателна, Мати достигна до редицата индустриални галерии, свързващи двата огромни дансинга на клуба. Прозя се и прокара пръсти през късата си руса коса. Електронната музика пулсираше и отекваше в околното пространство.

Сапфиреносините й очи огледаха стените, покрити с графити, пушека във въздуха и заклетите купонджии, решени да продължат неделната вечер поне до обяд на другия ден.

В коридора отпред се появи набит евразиец с татуировка на паяжина под лявото си око.

— Графинята още ли е тук, Аксел? — попита Мати достатъчно високо, че да я чуе.

Мъжът с татуировката рязко извърна глава по посока на гласа й.

— С аржентинеца е. На нещо по-силно са, не алкохол, нито трева. Предполагам, че е екстази.

— Само да не са амфети — отвърна Мати. — Мразя наркоманчетата, които се друсат с тях.

— При всяко положение ще се оправяш сама — предупреди я Аксел. — Не мога да те подкрепя за такова нещо.

— Ще съсипеш репутацията си на създание на нощта?

— И това.

— „Прайвит“ ще ти прати комисиона за посредничеството.

Аксел се ухили.

— Още по-добре. Благодаря, Мати.

Тя кимна.

— Имам ли директен излаз навън?

— Противопожарни изходи в двата края на етажа.

— А нещо високо?

Аксел се замисли.

— Ще се обадя по телефона. На бара. Ще трябва да танцуваш.

Мати плесна широката длан на мъжа, заобиколи го и тръгна към дансинга. Без да спира, извади мобилния си телефон, отвори го и набра номер с ученическата снимка на тийнейджърка с кестеняви коси.

Графиня София фон Мюлен Австрийска беше на седемнайсет години. Преди седмица бе избягала с треньора на баща си по поло, трийсет и три годишен аржентинец, мошеник и зестрогонец на име Раул Монтенегро.

След точно четири дни графинята щеше да навърши осемнайсет години и можеше да се омъжи.

А точно това семейството й отчаяно се опитваше да предотврати и нае „Прайвит Берлин“, за да я издири и върне във Виена.

Майката на София беше починала преди три години от свръхдоза. Баба й, страховитата Зара фон Мюлен, не искаше нито семейното име, нито семейното богатство да бъдат ощетени от нов скандал, особено след като бащата на София, Петер, известен политик в Тирол, се подготвяше да се кандидатира за по-висок пост. Затова каза на Мати да не пести средства, само да намери внучката й.

Мати беше направила точно това — проследи младата графиня до нощния клуб чрез многобройните плащания с кредитна карта и чрез джипиес данните от мобилния й телефон. За щастие, познаваше Аксел, началника на охраната в „Трезор“, още от времето си като следовател в Криминалната полиция в Берлин.

Мати прибра телефона си и отиде на дансинга, претъпкан с извиващи се, потни тела, танцуващи под звуците на конвулсивния микс, забъркван от диджея с прякор „Движението“.

Отклони се към бара и кимна на бармана, който тъкмо затваряше телефона си. Покачи се на барплота и започна да танцува в ритъма на бийтовете и рифовете на Движението. Посетителите я забелязаха и започнаха да подвикват и подсвиркват. Мати се усмихна, изцяло влязла в ролята на пияна мацка, но щателно обхождаше с поглед помещението, докато не откри в далечината София фон Мюлен и латиноамериканския й любовник.

Графинята се беше увесила на шията на Монтенегро и го целуваше по гърдите. Неговите ръце шаваха по тялото й.

Мати погледна противопожарните врати зад тях.

В този момент момичето се отблъсна от треньора по поло и се заклатушка по коридора — чудесна възможност за Мати; тя скочи от бара и я настигна в прохода, където беше оставила Аксел.

— София? — повика я и й показа значката си. — Аз съм Мати Енгел от „Прайвит Берлин“. Трябва да те върна вкъщи.

София се разсмя презрително.

— На осемнайсет години съм, мога да правя каквото си искам!

— Ще станеш на осемнайсет чак след четири дни — сряза я Мати с глас, нетърпящ възражения. — Хайде и без да правиш сцени.

— Много ме бива в сцените — усмихна се момичето. — Вдигам страхотни скандали. Веднага привличат репортери.

— При мен такива не минават — Мати грабна графинята над лакътя и натисна определени точки там.

— Оох! — заскимтя София. — Боли ме!

— Ще те заболи още повече, ако не се размърдаш! — отвърна жената и я забута по коридора към изхода на клуба.

— София! Хей! Какво правиш там?

Мати хвърли поглед през рамо към замаяния от алкохола и наркотиците треньор по поло, който гневно си проправяше път към тях, стисна още по-силно момичето и вдигна значката си към него.

— Не усложнявай още повече ситуацията, Раул. Тя се прибира у дома.

Монтенегро я изгледа кръвнишки.

— Тя е с мен по собствена воля. На осемнайсет години е.

— Може да е била съгласна да правите секс, но не е на осемнайсет.

Инструкторът по поло отпусна покорно рамене.

Но в следващия миг се втурна към нея.

Мати пусна графинята и вдигна ръце да се защити. Монтенегро се опита да ги отблъсне, но тя сграбчи дясната му китка и я изви рязко към пода. Той изохка, падна на колене и изкрещя:

— Бягай, София, бягай!