Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (28)

Глава 23

В десет часа и петнайсет минути Мати, Буркхарт, доктор Габриел и трима криминолози на „Прайвит“ влязоха в кланицата, понесли оборудване, включително ултравиолетови лампи, камери, термовизионни устройства и бутилки със сгъстен въздух с маркучи и струйници.

Хаупткомисар Дитрих вече беше пристигнал и ги очакваше с инспектор Сандра Вайгел и екипа криминолози на полицията.

— Ще ви зачислим част от пода и стената — обърна се към Габриел и го огледа с явно недоверие, след като ученият хипар свали якето си и отдолу се показа яркооранжев суитшърт с лика на Боб Марли.

Габриел се усмихна мило.

— Мисля, че площта е осемдесет на четирийсет метра.

— Горе-долу — отвърна главният комисар. — И?

— Да съкратим зоната на проучване — отвърна експертът криминолог. — Поне да добием представа за пълния размер на това, с което си имаме работа.

Дитрих го погледна подозрително.

— Как?

— Луминолова мъгла под свръхвисоко налягане, мое лично изобретение — отвърна Габриел, стегна по-здраво сивата си коса на опашка и я прибра под хирургическа шапка. После си сложи предпазни очила, взе бутилката под налягане и завъртя клапана. — Угасете прожекторите, моля.

Дитрих кимна към асистентите си. Те изключиха ярките светлини и помещението потъна в мрачни сенки. По покрива потропваха дъждовни капки.

— Започнете записа — обърна се Габриел към двама от техниците, които чакаха с видеокамери върху стативите си.

Главният учен на „Прайвит Берлин“ насочи спрея към западния край на сградата и натисна ръчката на дюзата. Фина мъгла от луминол, водороден пероксид и хидроксилна сол изскочи със съскане, разшири се до облак, полетя към гредите на тавана, потече по стените и падна на пода.

— Майко мила! — възкликна Буркхарт.

Ужасена и смаяна, Мати само кимна.

Сякаш гледаха изображения на галактики — десетки хиляди звезди в гроздове, петна и точици, хемилуминисцентни, сияещи в синьо, съзвездия от кръв.