Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (42)

Глава 37

В осем и половина същата вечер Мати стоеше неуверено пред вратата на апартамента си. Усещаше мириса на прясно изпечени бисквити. Чуваше говорителя по радиото да съобщава новините и долови нещо за взрива в кланицата.

Опря глава о вратата. Беше повече от леко пияна.

Срещата за разработка на стратегия, свикана от Джак Морган в шест вечерта, с цел по-добър контрол на различните посоки, в които тръгва разследването, в крайна сметка премина в импровизирано бдение за Крис.

Наляха се напитки. Вдигнаха се тостове. Разказаха се истории. Проляха се сълзи. Дори се смяха няколко пъти на стари спомени.

Сега, докато стоеше пред вратата на апартамента си и ровеше за ключовете си, тя осъзна, че от Крис са й останали само спомените.

Той завинаги щеше да е само спомен.

Но Никлас беше жив. Никлас имаше бъдеще. Трябваше да го накара да разбере това.

Мати отвори вратата и видя леля си Сесилия да излиза от кухнята.

— Къде е той? — попита Мати, без да може да скрие тъгата.

— Току-що отиде в стаята си — лицето на леля Сесилия се изопна от безпокойство. — Крис?

Мати прехапа устна и поклати глава.

— Мъртъв е, лельо Се.

— Не! — извика жената и се втурна към нея. — Не! Какво се случи?

Мати се отпусна в прегръдката й, в очите й напираха сълзи.

— Ще ти обясня по-късно, след като кажа на Никлас. Но как бих могла да го направя, когато не мога и на себе си да го обясня?

Леля й я прегърна силно и сълзите й се отприщиха. Мати хлипаше в ръцете й.

— Животът понякога е толкова жесток, дете — галеше я по гърба Сесилия.

— Защо? — изплака Мати. — Защо?

— Не ми е дадено да отговоря на този въпрос, скъпа, най-добре да се обърнеш към Бог.

— Мамо?

Мати вдигна глава и видя, че Никлас я гледа от коридора. Вече беше с пижама и изглеждаше толкова уплашен, че тя едва не припадна от скръб. Но се овладя, остави леля си и тръгна към него.

— Съжалявам, Ники.

Брадичката на сина й потрепери и за миг майка му си помисли, че ще обвини нея и ще избяга. Но разплаканото момче се притисна до гърдите й и изхлипа:

— Но аз си мислех… молех се… леля Се каза, че…

Мати го вдигна на ръце и го занесе до люлеещия се стол в стаята с телевизора.

— Зная. Зная.

Детето се сви в ръцете на майка си. Сократ се появи отнякъде и скочи в скута му.