Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (106)

Глава 101

Секунда тишина и Дитрих изръмжа:

— Не ме интересуват финансовите последствия. Ще има законови последствия, ако не започнеш да говориш. Например обвинение в убийство, Херман. Ти ли уби съпругата си?

Крюгер побесня и изстреля:

— Категорично не съм.

— Категорично си имал причини да го направиш — изрече главният комисар с толкова мил и подканящ тон, че Мати се усети как го гледа с нови очи. Въпреки недостатъците си Дитрих водеше разпита майсторски.

С бързи кратки изречения обстреля милиардера с любовницата, проститутките и разследването на „Прайвит Берлин“.

— Открил си, че „Прайвит Берлин“ проучва извънбрачните ти занимания по поръчка на Агнес. Решил си, че ако се разчуе за прегрешенията, репутацията ти ще пострада, затова си убил Кристоф Шнайдер, а после и жена си за отмъщение. Хвърлил си телата им на плъховете в тайното подземие на стара, изоставена кланица в Аренсфелде.

Крюгер стана червен като домат и се задави от гняв:

— Това е… това е…

Адвокатът му изръмжа:

— Това е клевета, господин главен комисар! Клиентът ми не е извършил подобно нещо. Няма нищо общо нито с убийството на съпругата си, нито с това на Шнайдер.

Милиардерът си възвърна дар слово:

— И нямам никаква представа за каква проклета кланица говорите!

— Доведеният ти син смята, че си убил жена си — спокойно продължи Дитрих. — Или че си поръчал убийството й.

— Разбира се, че така ще каже тази малка пиявица — с равен тон коментира Крюгер. — Повтарям, нямам нищо общо със смъртта на Агнес.

— Но все пак не си се втурнал към къщи, когато си научил — вметна комисарят.

— Когато научих за това, тя беше мъртва — отговори Крюгер. — Не болна. Не умираща. Мъртва. Бях разстроен, скърбях много, но знаех, че няма как да променя този печален факт, а трябваше да сключа жизненоважна сделка.

— С кого, Херман? — настоя Дитрих. — Кажи ми къде беше, и то сега, иначе това ще е историята, която ще влезе в обвинителния акт, а пресата и блогърите ще я погълнат и разгласят из целия корпоративен свят.

Крюгер подскочи като ужилен и се извърна към адвоката си.

— Плащам ти предостатъчно. Обясни му какъв е залогът.

Рихтер погледна часовника си.

— В интерес на истината, мисля, че вече е безопасно да говорите, хер Крюгер. Пазарите затварят след един час. Стига главният комисар да се съгласи да не разгласява въпроса до четири часа̀, можете да говорите.

При тези думи Мати погледна своя часовник. Три часът. Училището свършваше. Представи си как Никлас си тръгва с леля Се и отново се съсредоточи върху милиардера, който най-сетне изглеждаше готов да разкаже всичко.